Време е отново да посетим Клиниката за душата Кокоро. Макар да се намира на загадъчен и неопределен адрес, тази клиника винаги се появява пред онези, които най-много се нуждаят от нея. И отново и отново доказва, че една предписана котка има силата да излекува емоционалните рани на всеки свой пациент. Това неустоимо продължение представя нова галерия от котки-лечители - от Котецу, четиримесечен бенгалец, който изразходва енергията си, като разхвърля чаршафите, през любопитната Шаша, която не позволява на малкия си ръст да я спре, до мързеливата госпожа Мичико, мека и успокояваща като мо̀чи. Докато герои от една ... |
|
|
"Виолета Радкова пише вълшебно. Създала е своя литературна форма. Изплела е пълнокръвен разказ с живи хора, но го е направила с онези невидими нишки, които владее само истинският поет. Беше ми невъзможно да спра да чета, докато не стигна до края на живота на Иван, като през цялото време е ясно, че живот като неговия няма край. Пътешествие, което те хвърля в дълбокото и като главния герой трябва да плуваш или да потънеш. И през цялото време те съпътства една особена милост, като повей от крило." Капка Касабова "Тази книга е заредена от начало до край с радостта от разказването, удоволствието от създаване ... |
|
|
Нечия постъпка може да направи така, че някой друг, някъде там, да чувства липса, докато е жив. Всичко започва с няколко съобщения в социалните мрежи. Следват разговори до ранни зори, споделени тайни, мечти, планове и копнежи за бъдещето. И едно осъзнаване - Ева е влюбена. Така, както можеш да се влюбиш само първият път. Любовта им с Алберт е цветна, вълнуваща и пленителна като музиката, на която Ева е посветила живота си. Изпитанията не са малко, но любовта умее да чака и да побеждава. Никой не може да спре двамата да планират бъдещето си заедно... Никой, освен съдбата, скрила лицето си под каската на пиян моторист. ... |
|
|
Хагабула е роман в стила на магическия реализъм, който следва пътешествието на Ернан Кортес и неговата експедиция към планината на ацтеките. Разположен в междината на приключенското, философското и фантастичното, романът пита за краищата на света и историята, за разрива на човека с първичните сили на живота, за вечността на желанията и ролята на жените в един обречен свят, създаден от мъже. Героите прекосяват феерична, съноподобна реалност, която ще ги отведе до непредвидими разкрития и развръзка с космогоничен мащаб."Тодор П. Тодоров, когото познаваме с философския му, неоромантичен език, в този свой епически разказ ... |
|
|
Това е четвъртата книга с поезия на Васил Балев. И тъй като всяка поезия говори най-добре сама за себе си, ще ви предложим откриващото книгата стихотворение: 2:58 възможно е да се събудиш през нощта и да откриеш, че едната ти ръка се е загубила да се опиташ да отидеш до прозореца но да не можеш да си спомниш как да видиш, че луната е разляла локва мляко върху пода и мисълта ти като попова лъжичка безпомощно се лута там възможно е да се почувстваш толкова самотен че да поискаш да си бебе, спящо в стара ваза което смуче уморените цветя в един момент ти вече нямаш правото да казваш аз въпросът кой е капка в неизвестно ... |
|
|
Готови ли сте да последвате рижия котарак по следите на вълнуващи приключения, страховити загадки и въздействащи житейски истории? С тези 16 забавни, почти реални и мъничко магични разкази заедно ще отпътувате до планинско градче, където желанията се сбъдват, но не по познатия от приказките начин. Ще отскочите до черноморския бряг, където цялото лято се побира в шише от нектар, а под брезента на старата лодка дреме нещо почти човешко. Ще попаднете в една София, изпълнена с черни квадрати, космически кучета и много, много мартеници. Не е изключено да срещнете дори някой познат софийски магьосник... Всичко е възможно, щом ... |
|
|
"...в дълбините на душата си младостта е по-самотна от старостта." Ане Франк "това не е книга като книга - подредена, с жанр и ритъм. не. това са думи - разпръснати и разпилени. като живота. и дневник не е. (макар че прилича.) и поезия също. нито пък проза. това е книга с по малко от всичко. като живота. това е книга без претенции, с пропуснати запетаи, изречения, които започват с малки букви и някоя правописна грешка тук и там. като живота. и истинска като него. ето, предупредени сте."... "имаш красива усмивка, но очите ти са малко тъжни", казаха ми веднъж."който трупа знание, трупа ... |
|
|
Като акварелна рисунка, в която цветовете се смесват помежду си до безкрайни нюанси, в разказите на Светла Георгиева пигментите на живота преливат един в друг - ярки или деликатни, ефирни или плътни - и така рисуват вълнуващ пейзаж. В пътуването през този пейзаж читателят ще срещне усмивки, тъга, мъдрост, лудории, дълбини и висини. И ще си тръгне от тези разкази стоплен и пречистен. ... |
