Коледа е само веднъж в годината, но истинската любов е за цял живот. Кити Шекспир е студентка по кинематография и е заминала от Лондон за Ел Ей с надеждата, че това ще е ключът към успешната ѝ кариера. Вместо желания стаж в прочутия град обаче се озовава насред нищото като детегледачка в семейството на влиятелен кинопродуцент. Положителното в цялата ситуация е, че винаги е обичала децата и се очертава снежна Коледа, пък и се надява да създаде сериозни контакти. Но това, което не е очаквала, е, че ще бъде въвлечена в семейните отношения на холивудския магнат, a още по-малко - че ще бъде привлечена от сексапилния му, ... |
|
|
Пълно издание. ... Астрид Линдгрен е написала три романа за червенокосата Пипи: "Пипи Дългото чорапче" (1945), "Пипи се качва на кораба" (1946) и "Пипи в южните морета" (1948). През 1968 г. на български език се появява книга със заглавие "Пипи Дългото чорапче". В нея както и в по-следващите ѝ издания, са включени част от разказите за Пипи от трите романа. И по-точно - 24 от общо 32 глави. Така близо една трета от историите за червенокосото момиче остават непознати за нашия читател. В настоящото издание в събрана цялата трилогия за Пипи. "Искам да пиша за читатели с ... |
|
|
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - Златно перо. ... Някога по нашите земи ходеше един вълшебник. В душата му никнеха прекрасни думи, от които той измайсторяваше чудесни приказки и ги подаряваше на децата. В тях се разказваше за Ижо-Мижо и Клан-Клан, за мечката и дърваря, за момичето от вар, за юначното петле, за зайчета, ежковци, глупави вълци и още по-глупави хора, та дори за змейове и лами. Но кой е този вълшебник - ще попитате. Разгърнете страниците на тази книжка и сами ще откриете. ... |
|
|
Мили читатели, чували ли сте за кравата Анабел, която прескочила Луната? Не? Тогава бързо разгърнете страниците на тази книжка. В нея ще се запознаете още с бръмбара-космонавт, с тигъра-паяк, с пеещия крокодил, с охкащата анаконда, с таралежа, който се търкулнал нагоре по хълма, и с още куп забавни герои. Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика Златно перо. ... |
|
|
В този приказен роман са разказани приключенията на малкия, но храбър Лукчо, който се опълчва срещу тиранията на алчните владетели принц Лимон, барон Портокал, дук Мандарин, както във всяка приказка, доброто и справедливостта накрая побеждават. ... |
|
|
Вековно проклятие. Обещание от миналото. Тайна, която само тя може да разкрие. 1806 г. Астрид Пул сияе от щастие в булченските си одежди, но веднага след церемонията е убита, а златната халка е изтръгната от пръста ѝ. С последния си дъх обещава на любимия си никога да не го изостави. В наши дни Соня Мактавиш с изумление открива, че починалият ѝ баща е имал брат близнак. И че чичо ѝ Колин Пул ѝ е завещал величествено имение на крайбрежието на Мейн. Но за да получи наследството, Соня трябва да живее в къщата поне три години. Водена от желанието да разбере защо братята са били разделени при ... |
|
|
Една нейна дума бе достатъчна, за да развали тегнещото над живота им проклятие... Когато Нел Чанинг пристига на очарователния Остров на трите сестри, тя вярва, че е открила сигурно убежище от жестокия съпруг и кошмарния живот, от които се опитва да избяга. Грижливо криейки истинската си самоличност, тя започва работа в местното кафе-книжарница и постепенно се сближава с привлекателния шериф на острова Зак Тод. Част от себе си обаче Нел никога няма да може да разкрие пред него, ако иска да държи миналото си на безопасно разстояние. Точно когато започва да се чуди дали някога ще успее напълно да се освободи от страха си, ... |
|
|
"Нека ти разкажа една видинска легенда... Ако змей залюби мома, тя е обречена. Очите му изпиват силата ѝ, тя започва да линее и скоро умира - без значение дали е обикновена смъртна, или царкиня. За да се спаси от любовта на змея Пламен, Вида, господарката на Видин, го подлъгва с измама и го вгражда в основите на крепостта си, за да закриля любимия ѝ град завинаги. С последния си дъх младият змей проклина нея и сестрите ѝ никога да не намерят покой. В наши дни... Изминалите хиляда години превръщат Вида в легенда, но проклятието и до днес я държи неотлъчно на поста ѝ. Крепостта, закриляна от ... |
|
|
Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ... |
|
|
Джак Ричър не знае къде се намира. Няма представа как се е озовал на това място. Но все някой трябва да го е довел тук. И да е закопчал ръцете и краката му с белезници. Който и да го е направил, ще съжалява горчиво. В това не може да има никакво съмнение. Ричър се събужда сам в мрака. Дясната му ръка е счупена при катастрофа. От малкото вещи, които притежава, няма и следа. Паметта му изневерява. Той не помни какво се е случило. Последният му спомен е как се качва на автостоп в автомобил, който да го отведе до магистралата. И че този автомобил катастрофира, а шофьорът загива. Похитителите смятат Ричър за съучастник на ... |
|
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
