Философско-икономически анализ на основните мисловни схеми. ... "В настоящия труд са анализирани преходите в историческото развитие на България през 1944 и 1989 г. и свързаните с тях метаморфози на представите за човека и света в общественото съзнание. Подробно са представени идейните основи на двете основни светогледни системи, както и особеностите на икономическата наука, разгърнала се при всяка една от тях. Материалистичното разбиране за човека и света е разгледано като свойствено за науката от епохата на Просвещението, а разбирането за Божествената същност на човека и света като свойствено за науката от епохата ... |
|
Сборник с изследвания в чест на 75-годишнината на доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова. ... Изследванията в чест на доц. Огняна Маждракова-Чавдарова са оформени като сборник, посветен на многоликата тема за прехода на българите през ХІХ и началото на ХХ в. от традиционното средновековно общество към модерния свят. С богатството от повдигнати въпроси и разработени проблеми сборникът отразява съвременното ниво на историческата ни наука по въпросите на Българското национално възраждане. В него участват както утвърдени специалисти от водещите научни звена и регионалните исторически музеи в страната, така и млади ... |
|
Второ, допълнено издание. ... Книгата е посветена на връзката между религия и политика в арабските общества на Близкия изток, поставени в по-широкия контекст на ислямската история, включително и от гледна точка на тяхното взаимодействие със Запада. Монографията е насочена както към тесни специалисти и студенти в областта на арабистиката, ислямознанието и близкоизточните изследвания, така и към по-широка читателска аудитория, интересуваща се от социална, политическа, културна и религиозна история, от теология, философия, политология и социална антропология. Симеон Евстатиев е завършил арабистика в СУ "Св. Климент ... |
|
Осветява интересни факти от историята на Учредителното събрание (февруари–април 1879) и приемането на първия основен закон на Третата българска държава – Търновската конституция. ... С приемането на Търновската конституция през 1879 г. България отново се завръща в семейството на свободните европейски държави, от което тя бе отделена насилствено в продължение на цели пет века. Българският конституционализъм обаче започва не от датата на приемането и, а много по-рано, защото тя се явява законодателна интерпретация на демократичните идеи на Българското възраждане. Корените му могат да се потърсят в демократичните традиции на ... |
|
"Политическото Възраждане е сред най-проучваните области на доосвобожденската ни история. В резултат на усилията на няколко поколения изследователи е натрупана огромна по обем книжнина, в която се осветляват различни аспекти на борбите на българския народ за отхвърляне на чуждото господство. В научно обръщение са включени значително количество документални свидетелства, а популярните издания, посветени на отделни личности или събития, свързани с подготовката и практическото осъществяване на различните проекти за решаване на българския политически въпрос, нарастват лавинообразно с всяка следваща година. Очевидно ... |
|
Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903) ... |
|
В това издание са събрани спомените на революционерите Филип Щърбанов, Найден Дринов, Пейо Дринов, Иван Соколов и Ангел Телийски. Те са написани в различно време и носят отделни названия, но по своята същност това са спомени, дело на възрожденски българи, непосредствени участници в различни исторически събития по време на Априлското въстание от 1876 г. Те рисуват по интересен начин живота на дейците в предосвобожденската епоха и началните им стъпки в революционно-освободителното движение до и по времето на Васил Левски и най-важното събитие – въстанието през 1876 г., неговата подготовка, провеждане, разгром и последвалите ... |
|
Монографията изследва дейността на Коминтерна за завоюването на позиции сред селяните и техните политически организации с цел спечелването им за каузата на "световната революция". Разгледан е най-активният период от дейността на Коминтерна в тази област: 1923-1931 г., когато действа създаденият от него Селски интернационал (Крестинтерн), с помощта на който Коминтернът се надява да проникне в селското движение. Анализирана е концепцията на Коминтерна за политиката на комунистическите партии към селските партии и организации. На базата на богат документален материал конкретно се разкрива прилагането Ј към селските ... |
|
Второ допълнено издание ... След Освобождението през 1878 г. България изпитва остра нужда от специалисти в различни области. За да помогнат за изграждането на държавната сграда на възвърналата се към нов живот българска държава, във времето на бурното развитие на чешката индустрия през ХІХ век, когато възможностите за реализация в Чехия никак не са малки, в България пристигат много чехи, мотивирани от искрено съчувствие към съдбата на славянските братя. Възпроизвеждането на епизоди от живота на Рудолф Турн-Таксис и Антон Бернкопф от гледна точка на българското обществено развитие и в контекста на общото чешко присъствие в ... |
|
Публикуваният ръкопис е свързан с историята на най-значимото дело на Димитър и Константин Миладинови – техния сборник „Български народни песни“. Ръкописът е запазен в архива на руския славист Измаил Срезневски. За Петербургското Археологическо дружество, чийто член е Срезневски, Константин Миладинов е съставил в края на 1858 г. записано на кирилица представително сборниче. Желанието му е било да покаже многообразието на целия сборник, но акцентът е сложен върху юнашките песни (514 от 830 стиха). От голям интерес са бележките на Константин Миладинов към песните. Те са 215 и съдържат: превод на руски на редица думи ... |
|
Като непосредствен участник в Балканската война Симеон Радев е свидетел на успехите на българските воини, на радостта на освободените си братя от Македония и Тракия. За тези събития ни разказва с вещото си перо на публицист Симеон Радев в книгата „Това, което видях от Балканската война“. Но подписаният Лондонски мирен договор няма практическо приложение поради избухването на Междусъюзническата война (1913). Като пряк свидетел и участник в мирната конференция в Букурещ той ни разказва в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ – как поради задкулисни игри, нечестни сделки и недалновидност на ... |
|
За Руско-турската война и днес се носи опашатата лъжа за 200 000 загинали руснаци, макар че руската армия, минала Дунав, е била около 190 000 души. Все още трудно си пробива път истината, че в цялата война са загинали 22 391 войници и офицери! В същото време и днес се премълчава фактът, че във войната са загинали над 30 000 българи, както и пълният текст на Сан Стефанския мирен договор! Сигурно защото договорът гласи, че България ще бъде окупирана за приблизително две години от петдесетхилядна руска армия, че всички разходи за окупационните войски ще бъдат изцяло за сметка на окупираните територии, че на България се ... |