"Във времето на Петко Р. Славейков и съобразно политическите баталии, водени тогава, и проблемите, които народът и обществото ни са трябвали да решават бързо, да се осъзнаеш като част от нацията, трябва да проумееш и да свикнеш с тази мисъл, че си различен, но свързан с в обща родствена връзка с други като тебе. Това индивидуално различие прави нацията различна от другите нации. И тя е длъжна да осъзнава различието си, да го отстоява и чрез него да съществува. Това ѝ е нужно, за да види преди всичко враговете си - тези, които я потискат, поробват и желаят да я претопят в себе си или да я унищожат. ... |
|
|
58 - 50 пр. Хр."Драги читателю, Гай Юлий Цезар (102 - 44 пр. Хр.) е не само един от най-добрите пълководци на древния свят, който завладява Галия, част от Британия и Босфорското царство, но и е изключителен оратор, последовател на Цицерон, и писател, предаващ стратегията, тактиката И въобще изкуството на войната необичайно ясен и разбираем начин, като винаги обосновава всяко свое решение с логически доказа- телства. С тази книга той представя пред сената и римския елит огромните трудности при завладява- нето на Галия, и начинът по който, той със своя талант на пълководец, ги преодолява. При това, ние получаваме ... |
|
|
С приложение от неизвестен продължител на Марцелин до 566 г."Драги читателю, в ръцете си държиш превод от руски на изданието: Марцелин Комит. Хроника. Белгород. БелГУ. 2010, което от своя страна е превод от латински на MARCELLINI COMITIS V. C. CHRONICON (Migne, Patrologia Latina, vol. 51), писана около 520 - 523 византийска година. Това е хроника на Източната Римска Империя от 379 в. г. до 534 в. г. Латинският хронист Комес Марцелин (Marcellinus Comes; † след 534 г.) произхожда от Илирик, откъдето произхождат и императорите Юстин и Юстиниан. Живял в Цариград в първите десетилетия на VI в. Той бил Comes на Юстиниан ... |
|
|
"Народ с хилядолетна история като българската, с толкова много етносови разклонения навред в два континента, народ, който независимо от обстоятелствата тачи и пази името и традициите си, е практически неунищожим. Петстотин години османска власт не заличиха от народната памет българското народностно име. Петстотин години руско господство не можаха да заличат българското самосъзнание на хиляди волжки българи. Повече от хиляда години българи на Апенините ползват българското име в качеството му на фамилно. След цели две хилядолетия римска, френска и германска зависимост, белгите съумяха да възвърнат своето име и ... |
|
|
"Дядо Славейков: това просто име го обгръща с родствени симпатии, с искрената привързаност на няколко поколения, които виждат в неговото пъстро писателско дело първото задоволение на една ранна и незакрепнала своя нужда: нуждата от песен. Дори и тогава, когато музата на П. Р. Славейков му нашепва лични, интимни мотиви, над тия мотиви стои общественото чувство; и интимните песни на П. Р. Славейков имат своята обществена цел - да обогатят чувството на народа или дори да му служат само за пеене на мястото на всеобщо петите тогава гръцки и турски песни. Същото това обществено чувство разкарва дядо Славейков накръст по ... |
|
|
Изследване по историко-археологически паметници от Д. П. Даскалов. (член на Софийското археологическо дружество). С този етюд имаме за цел да проникнем, доколкото е възможно, в мрака на онзи историко-археологически лабиринт, наречен бългорология, в който се крие въпросът за произхода, бита и културата на древните българи. Безспорен факт е обаче, че най-старите сведения за българите, както и за славяните, са скрити под неизвестни и съвсем други имена. "Не са паднали от небето тия народи", казва Самоквасов, "чийто неизмерими владения и необикновеното многолюдство са учудвали историците от VI век." ... |
|
|
Второ издание. ... Религиозна политика. Цел на този труд е да се представят христологическите възгледи и спорове през тази епоха, да се проследи техният генезис, взаимовръзки и сблъсъците помежду им. Специално внимание е отделено и на нормативната среда, в която Църквата се развива след реформата и кодификацията на римското право, извършена по нареждане на Юстиниан. Изследването има за цел систематично да бъдат проследени и анализирани дефинираните в заглавието аспекти от управлението на императора богослов, за да може то да се превърне в едно полезно помагало за студентите по теология и за всички, които се интересуват ... |
|
|
В настоящия си труд, на базата на антични текстове и артефакти, Валентин Йорданов изследва два свързани помежду си древни знака: тризъбецът на Тангра и цветето на Тангра. Тризъбецът символизира изначалната Света троица на Сътворението: Небесният отец Тан / Атон / Уран, Земната майка Гея / Макош (Великата крава) и Синът-слънце Ра / Хелиос. Цветето символизира отново Светото семейство, но в по-широк план, включвайки и внуците, и то през призмата на астрологичните превъплъщения на боговете. В плана на древната космогония цветето се явява модел на Слънчевата система, в който всяка планета принадлежи на божество: Сатурн / ... |
|
|
Трьок-българската ономастика по света, доказателство за древността на българщината. Книгата демонстрира безусловната древност и величие на българската нация, която е сложно съставен сбор от 60 народи и племена - българлък. Българите са били навсякъде - твърди гениалният езиковед Николай Я. Мар, който е анализирал над 140 езика. Подсказва се, че българската история трябва да бъде пренаписана и върната със седемнадесет хиляди години назад. Настоящата книга повдига завесата на забвението на българщината. С редица примери от ономастиката разкрива следите на българлъка и неговия водещ трьок-български (тракийско-български) ... |
|
|
Изданието съдържа преводите на Пенчо Славейков."Писмата на Пенчо Славейков са мащабна културна панорама на Балканите, Русия и Европа, многопластова епистоларна белетристика, модерен пътеписен роман, създаден от Мислител и Художник. За пръв път се публикуват не само писмата и пощенските картички от класика, но и тези до него. А Славейковите кореспонденти са забележителни: Алфред Йенсен, Георг Адам, Владислав Мицкевич, проф. Ернст Елстер, проф. Константин Иречек, проф. Николай Державин, д-р Еренпрайс, Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Алеко Константинов, П. К. Яворов, Кирил Христов, Екатерина, Петко и Лора ... |
|
|
"Издавал той вестник в чужда земя, условията били десет пъти по-мъчни, отколкото сега, имало голяма нужда от двусмислени фрази, от гладене и мажене, но той е удържал бляскаво своята публицистична непорочност. Още повече: от година на година вестникът му ставал все повече и повече смел и остър. Тогава България, както един вестникар, много повече имали нужда от високи поддръжки, много трябвало да се хвали и кади тамян, но покойният не е направил ни едното, ни другото. Напразно търсихме ние в неговия вестник да се правят поклони на Европа и нейните самодържавци, напусто ние търсихме да се апелира към цивилизацията и към ... |
|
|
"Каравелов е нов тип личност. Той изхожда от нова епоха, свидетелства за нея и я изразява в цялата и пълнота и смисъл. Ние виждаме един голям писател, проникновен мислител, публицист с удивителната способност да анализира и убеждава с аргументи в правотата на своите идеи, разказвач от най-високо равнище, който пише просто и ясно, увлекателно. Любен Каравелов преодолява жанровата недостатъчност на модерната българска литература и я утвърждава като пълноценна литература на новото време. Писателят владее и се възползва от богатството на книжовния език и показва неговите огромни възможности да изразява всякакви ... |
