След като възвръща паметта си, професор Вилчур отново оглавява кардиологичната клиника във Варшава. Но не всички се радват на завръщането на уважавания хирург. Доктор Добранецки, който е изпълнявал функциите на Вилчур по време на отсъствието му, няма намерение да се откаже от предимствата на ръководния пост. Подтикван от алчната си млада съпруга, той изплита коварен план как да унижи и дискредитира своя учител. Омерзен от задкулисните интриги и липсата на морал, Вилчур доброволно напуска клиниката и Варшава. Той отива там, където се е чувствал щастлив и нужен - провинциалното градче Радолишки. Тадеуш Доленга-Мостович ( ... |
|
|
Световноизвестният хирург Рафал Вилчур се радва на блестяща кариера и щастлив брак с любимата жена. Един ден обаче у дома го очаква писмо, в което съпругата му съобщава, че го напуска заради друг мъж и взема дъщеря им със себе си. Съкрушеният Вилчур се напива и става жертва на крадци, които го удрят силно по главата. След нападението професорът получава амнезия и не помни нищо от миналото си. Минават години. Антони Кошиба се скита по селата и се препитава с каквото намери. Незнайно откъде неукият селянин знае да лекува различни болести и травми. Когато Кошиба вдига на крака тежко болния син на заможен воденичар, славата ... |
|
|
Учените у нас и по света посвещават голяма част от своите изследвания на търсенето на ключа за противодействие на стареенето. Стъпка по стъпка вървят все по-напред в опознаването на този естествен човешки процес. Днес хората стареят много по-бавно, отколкото това се е случвало преди две, три и повече десетилетия.Може ли старостта да се спре или поне малко да се забави?Каква е загадката на дълголетието? Не е ли в умереното хранене, в това да не прекаляваме с пиенето, удоволствията? Може би се крие в редовното прочистване на организма от гнилостните процеси, които водят до стареене? Или пък се дължи на движението, ... |
|
|
Спомени от един европеец. ... "Светът от вчера" (1942) е последната творба, която Стефан Цвайг (1881 - 1942) държи в ръце преди самоубийството си в Петрополис, недалеч от Рио де Жанейро. Това е мемоарът на живота му. Той събира половинвековната история на автора и на половин Европа, превръщайки се в културна карта на епохата между XIX и XX век. Първо на Европа: през витрината от столици - Виена, Париж, Берлин, Лондон, постепенно разширена до световна - чрез пътешествията на космополита Цвайг до Индия, Русия и двете Америки. На длан е цялата Belle Epoque - с техническите чудеса, нравите, модата и артистичните &# ... |
|
|
Документален роман. Допълнено издание. ... "Защо написах тази книга? За мен нямаше нищо по-естествено от желанието да бъда още малко, макар и под друга форма, с любимия човек, когото загубих... Писах я бавно, с продължителни прекъсвания, с много колебания - исках да покажа оня Крикор Азарян, когото малцина познават; да оставя завинаги върху хартията прекрасните мигове и любовта, която Бог ни даде, както и изпитанията, през които преминахме... Исках да разкажа и за преживяванията от последните ни няколко години с Коко - времето на битката му с коварния противник, когото все пак в последна сметка той победи, както и ... |
|
|
Медицината на бъдещето, пътят към светлината Енергията на мечтите и сътворението на живота ... "Нестандартен. Непредсказуем. Не съвсем земен. Посетил места, където допускат само посветени."Даниела Кънева, журналист от БНТ На 28 януари 2000 г. знаменитият Ернст Мулдашев, който твърди, че корените му са български, извършва първата в света трансплантация на око. Що за "птица" е този българин, който затваря последната страница на ХХ век? Кой е той – велик мистификатор, учен, пътешественик? Изобретенията на учения са патентовани в над 50 държави. Пътешественикът открива в Тибет следи от предишни човешки ... |
|
|
"Всяка беседа на възрастния човек с младите се превръща в поучение. Винаги е било така и сигурно така ще бъде. Ще гледам да съм кратък и да кажа само най-главното - както аз го разбирам - да споделя опита си от преживяното. За беседите си с читателя избрах формата на писма. Тази форма, разбира се, е условна. В читателите на писма аз виждам свои приятели, което ми позволява да пиша непринудено. Защо подредих писмата си именно така? В началото пиша за целта и смисъла на живота, за красотата в човешкото поведение, след което говоря за красотата на заобикалящия ни свят, за красотата в творенията на изкуството. Постъпвам ... |
|
|
Разговори с Петър Увалиев. ... "Изминаха 14 години от смъртта на големия български интелектуалец Петър Увалиев. Настъпи време да споделя с други това, което необратимо ми липсва: Петър Увалиев да е жив и здрав, да ходи по улиците на Лондон, да заминава за България и да се завръща в Лондон с торба приказки. Петър Увалиев живя и работи в Англия от 1947 г. Той постави повече от 25 пиеси на сцените на английските театри. В киното е работил с режисьорите Микеланджело Антониони и Карло Понти. Бил е личен приятел на Чарли Чаплин и дъщеря му Джералдин Чаплин. Работил е повече от 40 години за Би Би Си. Автор е на ... |
|
|
Смях, смях, смях, примесен с леки облачета тъга в сладкодумните разкази и преживелици на един от най-любимите комедийни актьори на България - Никола Анастасов. "Ние, смешните артисти, носим със себе си невероятното проклятие да бъдем смешни и в болките си, и в успехите си, в което тайничко крием човешките си неволи. Човек не може да спре времето, но паметта понякога изравя из потайните си кътчета влюбени очи, чудесни колеги, приятели и невероятно интересни хора. Нито един актьор не може да изиграе всички роли, за които си мечтае, но като се обърна назад, все ми се иска да кажа: "Благодаря ти, съдба, че ми ... |
|
|
Столетниците са омайни, мъдри хора. Някои изумяват с бистър ум, ясна памет и красноречие, други са мълчаливи и умислени. Едни са весели, въпреки тежестта на годините, други са прегърбрени от тях. Някои са младолики, други - с набраздени от времето лица. Но всички, за които ще прочетете, са специални. Столетниците са изключителни хора. Друговремци. Останали още малко на тази земя, сякаш за да я направят по-добра. Цялата мъдрост е в тях, цялата тежест на живота. Цялата тъга е прибрана в избледнелите им очи и цялото примирение е там. Цялата надежда таят, че младите ще дойдат да ги видят. И цялото разочарование, че тях ... |
|
|
Геният на задкулисните игри и шпионажа. Кой е Жозеф Фуше? Неизкушеният от историята на Френската революция читател би могъл да добие представа дори от следните кратки, но завладяващи описания, които прави Стефан Цвайг на своя герой:"На Църквата се отдава също така само временно и не всецяло, както по-късно на революцията, на Директорията, на Консулството, на империята или на кралството. Жозеф Фуше не поема задължение да бъде верен до края на живота си дори на Бога, камо ли на някой човек! Фуше ще слуша спокойно, ще понася с хладна усмивка и без да му трепне окото най-груби оскърбления, най-срамни унижения - няма ... |
|
|
"... От всички раси, населяващи Югоизточна Европа, българите са най-малко достойни и най-неприятни. Противни на външен вид, жестоки и зловещи по природа, крайно варварски и безпощадни в отношението си към своите мюсюлмански съседи, българите не заслужават съчувствие..." Из книгата "Брошурата Българите такива, каквито са, издадена в Лондон през 1885 г., е типичен пример за поднасяне на фалшиви новини. Този политически памфлет отразява реакцията в някои консервативни среди на Великобритания от извършената в Пловдив на 6 септември 1885 г. революционна акция - Съединението на Княжество България с Източна ... |
