Безсмъртните пиеси "Хамлет", "Отело", "Крал Лир" и "Макбет" на изключителния драматург и поет Уилям Шекспир излизат в ново и обединено издание, озаглавено "Великите трагедии", като всяко от произведенията, включени в книгата, е с изцяло нов превод по оригиналния текст, дело на видния български филолог и автор проф. Александър Шурбанов. ... |
|
|
През 1941 г. младият военен лекар Дориго Еванс се влюбва за пръв път. И точно тогава войната го поглъща заедно със света, в който живее, и го запраща на далекоизточния фронт, откъдето попада в ада на японски трудов лагер. Военнопленниците строят в сърцето на джунглата железен път между Тайланд (тогавашен Сиам) и Бирма - малтретирани от пазачите си, гладни, изтощени и болни, но вкопчени, за да оцелеят, в някакъв бленуван стремеж, в приятелство и спомени за родина и близки. Насред целия този мрак Дориго се крепи единствено от надеждата да се види отново с Ейми, съпругата на чичо му, с която го свързва болезнена страст, ... |
|
|
Светът е преситен от новини за бедствия и изчезващи видове, за които никой не иска да чете. Животът прилича на хроника на края. И една възрастна жена е тежко болна. Анна и двамата ѝ братя вземат решение майка им да живее - въпреки съветите на лекарите и противно на нейната воля. Семейството им се разпада, реалността е изпепелена в ужасните пожари, поглъщащи Австралия и Тасмания, и дори самата Анна започва да изчезва. Първо е пръстът ѝ, после - коляното. Тя не усеща болка. Никой не забелязва. Анна скита из болничните коридори и се изгубва в безкрайния поток на социалните мрежи и чуждите сънища. В този ... |
|
|
За да разрешиш необикновено убийство, ти е нужен необикновен екип... В малкото английско градче Марлоу седемдесет и седем годишната Джудит Потс живее живота точно по свой вкус. Обитава сама любимата си леко занемарена къща на брега на Темза, няма мъж, който да ѝ казва какво да прави и по колко уиски да пие, и се занимава с нещо приятно, колкото да не скучае - съставя кръстословици за Таймс. С две думи, Джудит е блажено щастлива. Една вечер обаче, докато изпълнява редовния си ритуал, а именно да плува гола в реката, Джудит чува вик, последван от изстрел. Без съмнение, в къщата на съседа ѝ е станало убийство. ... |
|
|
"Фар Шабла е най-старият, най-високият, най-колоритният български фар. Той е най-източната българска географска точка. Тук новата година астрономически идва първа в у нас. За фара са писали мнозина историци, журналисти, краеведи, географи, утвърдени имена и начинаещи. Той е вдъхновявал (и ще продължи да вдъхновява!) много поети и художници. Не съм критик - литературен или художествен, но ще отделя място за нашите - местните: Георги Давидов, Стефан Жечев, Александър Александров и Коста Костов. Каквото и да се напише за фар Шабла, все ще е малко, но това не означава, че не бива да опитваме да добавяме към тази история ... |
|
|
Бърни Мун живее с усещането, че е невидима за света. Посветила себе си на другите, но съпругът ѝ почти не я забелязва, а синът, когото обожава, не общува с нея, а с майка ѝ. Няма и приятели. Скоро ще навърши 50 и отгоре на всичко навлиза в тежка менопауза. Но когато в парка близо до дома ѝ е намерено тялото на млада жена, убийството разпалва спомени от детството ѝ за талант, който е бил погребан твърде отдавна. Бърни се е заклела, че никога повече няма да го използва заради инцидента с господин Д. И добре знае, че този талант може да унищожи всички около нея. Има обаче някои сметки за разчистване, ... |
|
|
"Майсторска творба, движена от безпогрешен разказвачески импулс, който повежда читателя на незабравимо пътешествие през историята, хората и природата по поречието на река Места в родината на авторката." Waterstones "Мерилото за добрите книги е, че те ни променят. Понякога малко, понякога много. Рядко ми се е случвало толкова ясно да си давам сметка за промяната, която се случва вътре в мен, дума подир дума, както в последните дни, докато бях погълнат от алхимичната проза на Капка Касабова. Омагьоса ме още от първата страница. Еликсир е като разгръщащ се наяве сън, съграден от плът и дух едновременно, ... |
|
|
Жените от семейство Санбернар са живели в Морн Мари, къщата на върха на хълм извън Порт Анджелис, от поколения. Изградена от останките на плантация, която е поробила техните предци, тя се превръща в дом на род, свързан с нещо повече от кръвта. По една жена във всяко поколение е отговорна за преминаването на душите на мъртвите от града в отвъдното. Но връзката на Йеджиде с майка ѝ, Петронела, винаги е била пропита от гняв и пренебрежение, които Петронела упорито носи и на смъртния си одър, оставяйки Йеджиде неподготвена да изпълни съдбата си. Междувременно, Даруин расте в провинцията с благочестивата си майка ... |
|
|
В книгата си Живот по неизбежност авторът ще подреди текста си изцяло в не много обичайния жанр на мемоарния роман, в който той навсякъде и едновременно - иронично и по-често самоиронично - ще е и разказвачът, и главният, и потърпевшият герой, затова и в трите си ипостаса ще се явява все в трето лице. Защо самоиронично? Защото помни просвещенската максима на един велик европеец, според която постоянната сериозност е най-сигурният белег на посредственост. Някой от вас ще го ожали, друг ще го проклина, нали още преди два века и нещо дядо ни Софроний е казал в тъжно-веселото си Житие и страдание: "Понеже тоест вещ ... |
|
|
Тази книга се роди по Пътя Камино де Сантяго. Подарих си това несравнимо, щастливо, свободно, първично, трансформиращо преживяване по случай 50-тия ми рожден ден. А Пътят ми подари книга. Тя е едно от многото вълшебства, случили ми се по Пътя-живот. Аз вярвам в чудеса и не мисля, че те са нещо свръхестествено. Чудесата са под Път и над Път, стига да имаш очи за тях. А ако имаш и сърце, можеш сам да си чудотворец. ... |
|
|
"Един мислещ, непримирим, млад и вече разочарован човек, който не вярва в лесните отговори, тръгва да дири себе си. За по-напряко - през Камино де Сантяго. Още от първата крачка знае, че пътуването навътре е самотно занимание, и смътно подозира, че завръщането ще е ново начало. Накрая вече го знае. За да е сигурен, че ще открие своите истини, избира прословутия 800-километров поклоннически маршрут, обрасъл със славата на себепознанието. Трудността му прилича и той напуска с лекота зоната си на комфорт - понятие, което при неговата търсеща природа винаги е под въпрос. Целта - да стигне на всяка цена до корена на ... |
|
|
"Все още много Ерос, все още съвсем малко Танатос. Ту плътен и материален щрих, ту екстатичен възклик на душата. Поезия на удивлението от света. Илиян Любомиров. С хищната наблюдателност на поетичния талант. С дарбата да улови мига, да трансформира реалността в метафора, да превърне сетивния образ на жената във всемирна вселюбов. Обичам този поет на Лятото. Връща ми празника на Битието." Недялко Славов "Харесвам писането на Илиян. Лекота, надмогваща лекотата. Удоволствие от възможната лекота на битието. Навсякъде удоволствие: писането; думите са можене; любовта е неопасно лятна... Щастливост в чакането, ... |
