Великите китайски мислители и до днес вдъхновяват хората по света. ... |
|
|
Орхан Памук за себе си и света в една книга – изповед. В "Други цветове" Нобеловият лауреат застава открито пред своя читател, представяйки в поредица есета и размисли своите възгледи за литературата, за заобикалящия ни свят, за политическите реалии и за държавата на духа. Заемайки достойна писателска и гражданска позиция, авторът говори с обич и меланхолия за отечеството си, за терзанията, измъчващи духа на съвременния човек и за твърдата си вяра в литературата като изцелителка на духа. В един свят на рушащи се ценностни системи и липса на нови Орхан Памук търси истината в творчеството на големите имена в ... |
|
|
Ех да бях богатско чедо, Буров да ми беше дедо, Дубъл екстра щях да пуша, мъката си да потуша. (хашлашка улична песен от 30-те години на ХХ в.) "Няма друг българин, за когото творческият ъндърграунд да е написал подобна проста и велика ода. Няма друг сред финансистите на Третото царство, който да е бил еднозначен синоним на лице, обгърнато с тайнство имане и разкош. Същевременно няма и друг голям български политик, който да е така непознат за обществено-политическите си заслуги, за сметка на стопанските. В някакъв смисъл България величае прекомерно банкера Буров, за сметка на изключителния политик. Когато у дома ... |
|
|
Яна Язова (1912 - 1974) нарича своя роман "Левски" моята Библия. Той е главната причина тя да бъде убита, след което оригиналът е задигнат. Едва през 1987 г. романът излиза за пръв път, подготвен по оцеляла чернова, и се превръща в най-голямата сензация на XX век. Яна Язова представя Левски с такава пълнота и завършеност, с каквато са го усетили малцина от хората, които са го срещали приживе. ... |
|
|
На тридесет и три години той бе имал много жени. Никоя не му бе доставяла такова удоволствие като нея – тотална, животинска наслада, без задни мисли, след която не следваше нито отвращение, нито притеснение, нито отегчение. Напротив! След двата часа, в които телата им се стремяха да постигнат максимална наслада, и двамата оставаха голи, удължавайки плътската си близост, вкусвайки хармонията, установила се не само между тях, но и в заобикалящата ги обстановка. Тони Фалкон има щастлив брак, дете и извънбрачна връзка с омъжена жена от своето село. В неговото съзнание „Обичам те” не се различава особено от „Събличай се”, но ... |
|
|
Напуснал този свят на едва четиридесет години, смазан от славата и крайностите, в които се хвърля без колебание, изпепелен от собствената си енергия, Джек Лондон (1876-1916) е изживял сякаш сто живота: на работник, бракониер на стриди, ловец на тюлени, златотърсач, социалистически деец, военен кореспондент, земеделец... Колкото поприща, толкова и бестселъри. Жизненият път на Джек Лондон започва също като разказ на Джек Лондон. Той израства в нестабилно семейство, детството му преминава в тежък труд, бедност и скитничество. А продължението твърде напомня негов роман с околосветските пътешествия, политическата ангажираност, ... |
|
|
"Червената къща" всъщност е книга за скулптора Андрей Николов (1878–1959). Завършил образованието си в Париж (1903–1907), живял и творил в Рим (1914–1927), той е не само стълб в развитието на българската скулптура, но оставя принос в европейското изкуство. Творчеството му – многобройно и многообразно – хвърля мост между европейската скулптурна традиция) и българската модерна скулптура на ХХ в. Червената къща в центъра на София, която е принадлежала на скулптора Андрей Николов, няколко десетилетия е била средище на духовен елит, обединен около личността на твореца. За вътрешното око на тези, които се докоснат до ... |
|
|
В тази книга няма нищо измислено, описаното в нея е подкрепено със свидетелски показания от трите италиански следствия по атентата срещу папа Йоан Павел ІІ. Авторът, преводач на трима поредни папи и на петима президенти на Италия, е пряк участник в бурните събития около "българската следа" в покушението срещу Светия отец и събира документален материал от 1983 година до ден-днешен. Публикации в италианската преса от последните месеци потвърждават присъствието на престъпни елементи от самата Ватиканска държава в поредица злодеяния: заговори, отровителство, пране на престъпни пари. Асен Марчевски привежда много ... |
|
|
Не започвайте да четете книгата вечер - наистина няма да можете да се откъснете от нея до сутринта! ... Това е втората книга от планирана тетралогия, в която писателят възкресява атмосферата на легендарната Барселона. Ако вече сте прочели "Сянката на вятъра" - първата част от поредицата, - сигурно знаете защо критиката единодушно обяви Сафон за невероятен майстор на перото, а читатели по целия свят нетърпеливо очакват новите му книги."Играта на ангела" е истинска пример за това, какво е бестселър. Романът е едновременно мистерия, трилър, фантастика, мелодрама, гениална кримка, историческо четиво. ... |
|
|
Серия достоверни романи "Недосегаемите" ... Разтърсващи разкрития за моралния упадък на депутат - педофил и каналите за износ на детска плът, които се четат на един дъх. Произведението е горък стон на потресаваща екзистенциалност и вик за човечност. Бойко Беленски е автор на десетки книги с остро социален и криминален сюжет. По-известни са: "Братята на Юда", "Адреналин", "Недосегаемите", "Двойникът на сатаната", "Прегръдката на совата", "Отмъщението". Носител на наградата на AIEP (българската секция на Международната асоциация на писателите ... |
|
|
Том девети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Две родословия - една история на предци и потомци - частица от биографията на българската интелигенция и народопсихология. Това е лаконичното определение на книгата на Вера Мутафчиева. С изящния си увлекателен изказ авторката ни въвежда в почти две столетни хронологически граници. Художествено-документалното повествование разкрива социалната атмосфера на отминалите до вчера времена чрез живота на двата рода - Мутафчиеви и Трифонови, но и чрез проекцията им върху историческото битие на народа ни. Проекция, която е откроила плюсовете, без ... |
|
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
