Почти всички японски поетични антологии след Майношо са създадени по императорски укази. Едно от малкото изключения е антологията "100 стихотворения от 100 поети". Всъщност има няколко антологии с такова заглавие, но сред тях най-представителна е тази на Фудживера но Тейка, известен като Фудживера но Садаие (1162 - 1241). Именно за нея става въпрос тук. Тя се изучава от каноничните (императорски) антологии преди всичко по това, че стиховете в нея са подредени хронологично, а не по тематични цикли. По този начин в нея е представена историята на японската поезия от древността до началото на XIII век. ... |
|
|
През 1689 г. великият поет Мацуо Башьо предприема пътуване до Муцу и Дева - най-отдалечените североизточни провинции на тогавашна Япония. Така се появява знаменитото му произведение "Оку-но хосомичи" - "По пътеките на Севера". По форма това е лиричен пътепис, но докато разказва за премеждията си по пътеките на Севера, Башьо неусетно ни пренася в едно пътуване с други измерения - пътуване към корените на японската идентичност. Заедно с автора ние ще посетим места, паметта за които е надживяла вековете - шинтоистки светилища и будистки манастири, скромни прибежища на знаменити отшелници и велики поети, ... |
|
|
Братислав Иванов е завършил специалността японски език и литература в Московския държавен университет. Специализирал е в Института за японски език към Японската фондация. Автор е на множество статии и книги, посветени на японския език, а също и на поредица преводи на класическа японска поезия. Той е първият преподавател по класически японски език в Софийския университет. През 2009 г. Братислав Иванов е удостоен с най-стария японски орден – Ордена на Изгряващото слънце – за приноси към академичните изследвания на японския език и преподаването му в България. ... |
|
|
"Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор." - Мантра на маратонеца ... За какво говори Мураками, когато говори за бягането? За себе си, искрено и с хумор, за съкровените си мисли, за премълчаното и преглътнатото, за поуките от житейския път, за писателския труд, за предизвикателствата пред маратонеца, за вчерашния и днешния си Аз, за изнизващото се време и за браздата, която оставя. Всеки ден той бяга, години наред, по 10 километра, в усамотение, под глухия звук от стъпките и в ритъма на любимия си рок, бяга в празното, бяга в себе си и към себе си. Час-два от разноликото, невинаги уютно и ласкаво ... |
|
|
"О въжа усукани от викове Звън камбанен ниско над Европа Викове висящи на въжето Релси свързващи народите В тоя свят сме само двама-трима души С нищо необвързани свободни Да си подадем ръка." Гийом Аполинер ... |
|
|
Световни поети. ... През 1694 г. умира Башьо. Един след друг си отиват от този свят и неговите ученици, без никой от тях да създаде собствена школа. Сбъдва се тъжното прозрение на поета в едно от последните му тристишия. Постепенно в развитието на хокку (хайку) настъпва застой и голяма част от поетите отново се обръщат към развлекателните тристишия в духа на школата "Данрин". Заслугата за преодоляването на този застой е преди всичко на Йоса Бусон (1716 - 1783) - изявен майстор на хокку и талантлив художник. Докато Башьо е аскет, който живее с идеята за месианство, и това, към което се стреми, е да постигне със ... |
|
|
Нацуме Сосеки е най-яркият представител на японския реализъм. Роден е на 9 февруари 1867 г. в град Токио в семейство на самурай. Завършва английски език и литература на Токийския университет през 1893 г. и работи като преподавател по английски език, отначало в университета "Васеда" в Токио, а после в едно средно училище в малко градче на остров Шикоку, далече от центъра на политическия и културния живот на страната. Тук той се сблъсква със закостенялата провинциална учителска среда. Много от темите в повестта "Момчето" са добре познати на писателя от собствения му житейски опит в провинцията. През 1900 ... |
|
|
Подбор и превод: Джонатан Клемънтс. ... Най-късата поетична форма, хайку, е обявена от духа на дзен будизма. Поетът изразява моментното си възприятие само в три реда. В тази книга са събрани сто шедьовъра на класически автори на хайку като Башо, Бусон и Чийо-Ни. "Без извървения път и без пролетта щях да пропусна тази зора." Шики ... |
|
|
Двуезично издание на български и японски език. ... Книгата е двуезичен сборник от подбрани къси разкази на знаменити японски писатели от края на XIX и началото на XX век. Почитателите на японската литература ще имат възможност да се срещнат отново както с вече издавания у нас Акутагава Рюноске, така и да се запознаят с по-малко известни до този момент у нас майстори на словото. Изданието дава възможност на изучаващите езика да работят с текста в оригинал и превода на български. Разказите (с изключение на "Мандарините") в книгата са преведени за пръв път на български език. Съставители и преводачи са Людмила ... |
|
|
Психологическа семейна драма в най-добрите традиции на френската литература! ... Запознайте се с Ейглетиер - едно френско семейство, на което определено бихте завидели. Те имат всичко - хубав апартамент в центъра на Париж, лятна вила в провинцията, добро реноме, престижни професии. Те са богати, красиви, умни и властни. Животът им изглежда съвършен. Но под повърхността се крият хора като всички останали - разкъсвани от страсти, съмнения, любов, лъжи и предателства. Първата част на трилогията "Ейглетиерови" представя членовете на тази интересна фамилия. Филип Ейглетиер е преуспяващ адвокат, разведен и женен сега ... |
|
|
"Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи - музика, лъчи. Не искат и не обещават те..." Пейо Яворов В сборникът "Българска любовна лирика" ще намерите 40 стихотворения от едни от най-бележитите български автори: Пейо Яворов Димчо Дебелянов Емануил Попдимитров Теодор Траянов Димитър Подвързачов Димитър Бояджиев Христо Фотев ... |
|
|
"Кацушика Хокусай (1760–1849) е японски художник, придобил световна слава с гравюрите си върху дърво в стил укийо-е - термин, който в буквален превод означава картини от плаващия (преходния) земен свят. Този стил е представителен за градската култура през историческия период Едо (1603–1868) и достига разцвета си в края на XVІІІ и началото на ХІХ век, когато центърът на културния живот окончателно се премества от столицата Киото в Едо (днешно Токио), където е било седалището на шогуните от рода Токугава." Братислав Иванов ... |
