Джулиан Барнс - носител на наградата "Букър". ... Изкуството е шепотът на историята, който звучи по-силно от шума на времето. През май 1937 г. един млад мъж всяка вечер застава на площадката до асансьора в своя ленинградски блок и чака. Служителите на НКВД винаги идват посред нощ. Той не знае дали ще бъде арестуван, или просто отведен на разпит. Нито един от известните хора, които познава, вече не може да му помогне. Самият той е знаменитост, през последните години са го аплодирали навсякъде - от Швеция до Америка и Аржентина. Но ето че у дома е изпаднал в немилост. Защото операта му "Лейди Макбет от ... |
|
|
Историята на Лола Карамихова продължава. ... Сексът е власт. Властта е секс... В живота на Лола и двете са сделка, в която тя е губеща, но няма как да не подпише. Маруся Докова е влюбена в новия си съпруг, министъра на външните работи на НРБ - Орлин Колев, а той сънува сънища, за които никой не бива да знае. Колев се опитва да опитоми двадесетгодишната Лола, а примката около врата ѝ се затяга. Тайният сблъсък между двамата, за който Маруся не подозира, е на ръба да взриви всичко. Недостижимата мечта за любов и свобода е лабиринт от компромиси, в който Лола се загубва все повече. Едно високопоставено семейство, ... |
|
|
Вие не я познавате, но тя знае всичко за вас. Всеки ден прилича на предишния... Всяка сутрин Рейчъл хваща един и същ влак. Той се движи оглушително по релсите, преминава покрай уютните провинциални домове и спира на червения сигнал на семафора. През това време Рейчъл наблюдава двойка, която закусва на своята тераса. И сякаш вече ги познава. Нарича ги Джес и Джейсън. В нейните очи те имат перфектен живот. Като този, който тя наскоро е загубила. Но един ден всичко се променя... Влакът спира на семафора за по-малко от минута, но тя е достатъчна - Рейчъл вижда нещо шокиращо. И всичко вече е различно. Сега тя получава шанс ... |
|
|
"Животът е движение. Аз се учех да бъда комик в движение. Винаги съм се стремял да търся най-болните и остри теми на нашето време и да ги поднасям на публиката през призмата на смеха и в частност на сатирата и пародията. Черпя енергия от взаимодействието си с хората, черпя идеи от тях и после им ги връщам по моя си, надявам се, забавен начин." Димитър Туджаров-Шкумбата ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Единайсетгодишният Роланд напуска родителите си и екзотичната Либия, за да започне нов живот на 2000 мили от тях, напълно сам в интернат в английската провинция. Тук той ще получи първите си уроци от живота. Освен заданията в клас и уроците по пиано, ще трябва да научи как да общува с другите и как да се справя с времето. Ще изпита и първата си силна и разрушителна любов. Години по-късно Роланд, вече начеващ поет, изживява нов поврат в живота си, когато съпругата му го напуска при мистериозни обстоятелства и го оставя сам с няколкомесечното им бебе. Така започва последният роман на Макюън, Уроци, в който образът на ... |
|
|
"Силно и остро писане, което не се страхува да влиза рязко в личното, да работи с тъгата и меланхолията, като запазва своя нерв и тяга за излизане отвъд установеното. Писане, което познава добре големите образци и с таланта си успява да ги подчини на своя личен и разпознаваем почерк." Георги Господинов "Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни - да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, ... |
|
|
Носителката на Пулицър Елизабет Страут рисува пъстрия релеф на дълбоката ни емоционалност: конфликтите, трагедиите, радостта и близостта. Олив Китридж, измъчвана от собствените си прегрешения, понякога търпелива и разбираща, понякога осъдителна и непрозорлива, е свързващата нишка в този роман, деликатно изтъкан от тринайсет различни истории. Изящното перо на американската авторка ни повежда из сложната тъкан на човешката природа - фините връзки, които ни изграждат в раздирана от противоречия личност с многопластова душевност. Взаимоотношенията между поколенията ни показват неизбежното: родителите ни белязват, децата ... |
|
|
Всеки ден сме изправени пред избора дали да бъдем добри или лоши... Днес какво ще избереш? Можеш ли да направиш невъзможното, за да имаш още само една секунда живот на тази земя? Можеше ли да простиш на друг, това което не би простил на себе си? Романът на Георги Бърдаров "Absolvo te" задава онези простички, но толкова важни въпроси. В книгата си авторът се опитва да стигне до най-мрачните подземия на човешката душа, там където се раждат злото и доброто. Тримата главни герои са едновременно много различни един от друг като произход, вяра и съдба, но в същото време са свързани помежду си от невидимите нишки на ... |
|
|
"Опашката" е завихрящ въображението роман - едновременно нежен, провокативен и безмилостен, колкото интимен, толкова и безграничен. Една увлекателна, но и проникновена притча за покварата на властта, за характера на доброто и злото, за любовта и свободата. Няколко години след Втората пандемия светът, какъвто го познаваме, вече не е същият - дълбока икономическа трансформация, недоволство, масови безредици - критичната точка отдавна е достигната. В това време на смут и хаос любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни ... |
|
|
Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |
|
|
Романът е публикуван през октомври 1956 г. и получава престижната награда "Гонкур" същата година. Често е бил определян като "екологически", но при появата му огромната част от общественото мнение е нехаела на тема опазване на природата и единици са познавали смисъла на думата "екология". "Мисля, че беше човек, стигнал в самотата си още по-далече от останалите - същински подвиг, между другото, защото стане ли въпрос за чупене на рекорди по самота, се оказва, че всеки от нас носи сърце на шампион." Думите, изречени в романа по адрес на главния герой, Морел, обобщават съдбата на ... |
