Съставители: Антоанета Колева, Валентин Калинов. ... Що е съвременно? Що е диспозитив? Що е творчески акт? Що е заповед? Познавате Джорджо Агамбен - световноизвестния философ, един от най-забележителните интелектуалци, ангажирани с мислене за събитията на настоящето - чрез изданията ни на три части от легендарната му поредица Homo sacer и есеистичната му книга Идеята за проза. В тази книга събираме 4 от най-важните есета на Агамбен. Те рушат оградите между различни полета и дисциплини и показват как би могло откривателски да се работи с понятията. Защо да си съвременен означава да не прилепваш към своето време? ... |
|
|
Знаменитият метафизически поет и проповедник Джон Дън е съборен на легло от тежка болест, която го отвежда до границата на смъртта. Опитни специалисти, включително личните лекари на краля, се затрудняват да открият причината на заболяването и да проведат лечение. Пациентът е напълно изтощен, няма сили да продължи редовните си проповеди в храма и е обзет от мисли за края. Най-лошото постепенно отминава. Първото, с което се захваща след това, е да опише възникналите по време на болестта преживявания и размисли. Тези изповеди излизат от печат в книга, озаглавена "Богопосвещения по внезапни поводи и различните степени на ... |
|
|
Рене Декарт, известен още и като Картезий (1596 - 1650), е френски мислител, оставил ярка диря не само в съвремието си, но и до наши дни с революционните си открития и теоретични постановки в няколко различни области на знанието - математика, аналитична геометрия, физика, биология, оптика, философия, етика и теология. Заради научните си постижения често е споменаван като "баща" на тези съвременни дисциплини, а за философската наука той е преди всичко основоположник на рационализма. Известен със знаменитата фраза "Мисля, следователно съм", Декарт издига в култ разума на човека, който подлага на ... |
|
|
Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу определен етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието - и нейното прочуто "заскобяване" се заключава преди всичко в отказа от една култура, от една история, в подхващането отново на всяко знание, връщайки се към едно радикално не-знание. Но за да се осъществи тази операция, трябва да напуснем самата наука и да се потопим в онова, в което тя плава "несъзнателно". Именно с такова рационалистко желание Хусерл се ... |
|
|
Проф. Георги Каприев (Бургас, 1960) е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Кьолн и Париж с подкрепата на фондациите DAAD, Александър фон Хумолт, Андрю Мелън. Преподавател по история на философията в СУ. Президент на комисията „Византийска философия“ на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Член на Обществото за философия на Средновековието и Ренесанса (GPMR) в Германия. Член на Института за средновековна философия и култура (София). Член на Американското семиотично общество. Съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна ... |
|
|
"В тази книга, посветена на Достоевски, се разглеждат някои аспекти на проблемите, които неговото творчество поставя пред изследователя математик. Те представляват безспорно предизвикателство и се нуждаят от съответните отговори. Известни са хиляди изследвания и тълкувания на творчеството на великия руски писател през последните 150 години. Техните автори са обикновено философи, литературоведи, психолози, русисти - с една дума, достоевсковеди. Постарал съм се да намеря една по-различна гледна точка и да споделя своите възгледи по някои от будещите многолетен интерес въпроси. Достоевски поставя много проблеми пред ... |
|
|
Сборник с материали от Национална научна конференция "Обща и сравнителна реторика" 27 - 28 септември 2018 г."Предмет на този сборник е съвременното състояние на науката и практиката на убеждаващата комуникация. Естествено и днес не можем да игнорираме историческото наследство, но акцентът е както върху връзките на реториката с философията, лингвистиката, политологията, естетиката, психологията, социологията и пр., така и върху сравнителното изследване на реторическата теория в различните култури. Затова сборникът е благородно предизвикателство както към утвърдените учени, така и към младите изследователи, ... |
|
|
Августин и Декарт. От Плитон до Висарион. Статии. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. ... |
|
|
"Човешката история беше възвестена от една постъпка на неподчинение според еврейските и гръцките митове. Адам и Ева, живеейки в Едемската градина, са част от природата; те са в хармония с нея, но не преминават отвъд нея. Те са в природата както зародишът е в утробата на майката. Те са хора и в същото време не са все още хора. Всичко това се променя, когато не се подчиняват на една заповед. Като прекъсва връзките със земята и майката, като скъсва пъпната си връв, човекът възниква от дочовешката хармония и е способен да направи първата си стъпка към независимост и свобода. Неподчинението освобождава Адам и Ева и отваря ... |
|
|
"Има различни начини за разглеждане на достиженията на видните личности. Всяка една може да бъде видяна в светлината на нейното индивидуално развитие, на историческите събития, оказали влияние върху нея, или на трудноопределимите колективни въздействия, изразявани чрез фразата дух на времето. Вниманието на Юнг е било насочено предимно към големите културни движения - по-специално алхимията, които са компенсирали духа на времето или са били породени от него, както и към творческия дух, въвел пионерски тълкувания в толкова различни сфери, като медицина, психоанализа, ориенталистика, изобразителни изкуства и литература. ... |
|
|
"Идеята за проза" е една от най-оригиналните книги на Агамбен. Тя се състои от няколко десетки текста ("Идеята за проза" е името само на един от тях) в неопределен жанр, най-близо до есето, посветени на основните неща, или места, които изграждат света на човешкото. От друга гледна точка: състои се от нестандартни във висша степен опити да се дефинират основните категории на хуманитарните и социалните науки. От трети ъгъл, книгата надхвърля полето на философското, за да стъпи отвъд и без това невинаги ясно откроения ръб с литературата. В четвърти аспект книгата е вид експеримент, който заличава не ... |
|
|
В настоящата книга втора от своите "Опити" (1580) Монтен продължава да търси себе си с помощта на древните автори и извън отъпканите пътища на тогавашните научни дисциплини. Самопознанието е дълъг и труден процес за мислител, който заявява открито: "Моят занаят и моето изкуство е да живея." Монтен насочва вглеждането в себе си към радикално нова цел - не за да вае своя статуя на велика личност, а за да се отърси от наслоените представи, утвърждавани с векове, за човека господар на природата и на животинския свят. В това по същество демистифициращо начинание важно място заемат Монтеновите идеи за ... |
