В книгата са включени произведенията: Отвъд доброто и злото (1886) и Към генеалогията на морала (1887). ... Фридрих Ницше е един от световните мислители, без които не можем да си представим модерната цивилизация. Неговият дух владее не само XIX и XX век, но очевидно ще оплодотворява интелектуалните търсения и на XXI век. Фундаменталното шесттомно събрание на съчиненията на великия философ е под общата редакция и съставителство на д-р Исак Паси , който твърди, че от самото начало на XX век името Фридрих Ницше започва да се превръща в идол, в кумир за рационалисти и ирационалисти, за моралисти и аморалисти, за национал- ... |
|
"Дал си ясна сметка, че цялото му следващо творчество е само вариации на тема "Светът като воля и представа", Шопенхауер озаглавява едно от по-късните си съчинения "Parerrga und Paralipomena" (1851), сиреч "странични и останали" произведения. В това отношение твърде показателен е издаденият през 1844 г. (четвърт век след първия ) втори том на "Светът като воля и представа". Разбира се, авторите на двутомни съчинения са безброй и тяхното изреждане би представлявало една скучна и безсмислена статистика. Но едва ли би се намерило друго така замислено и осъществено двутомно ... |
|
Тъй като преподаващият католическата истина не само трябва да обучава напредналите, ами негов дълг е и да образова начинаещите, съгласно думите на Апостола в Първото послание до коринтяните, 3:1-2: "като на младенци в Христа, с мляко ви нахраних, а не с твърда храна"; намерението и замисълът на това ни произведение е да предадем съдържанието на християнската религия по начин, подходящ за образоване на начинаещи. Наистина, писанията на разни люде твърде много объркват новопосветените в това учение - било защото в тях са прекалено много безполезните въпроси, раздели и доказателства; било защото онова, което ... |
|
|
|
През 1818 г. тридесетгодишният Артур Шопенхауер завършва и публикува своето съчинение "Светът като воля и представа". Всичко, което Шопенхауер създава след това - през 72-годишния си живот, е защита, разработка на детайли и подробности, конкретизация на неговото основно произведение. Така че ако има автори на едно произведение, между тях без каквото и да е съмнение попада и Шопенхауер. "Светът като воля и представа" е orus vitae, произведението на живота на Артур Шопенхауер. Сам авторът е гледал на "Светът като воля и представа" като на свое най-представително съчинение, като плод на цялото ... |
|
Разговори със себе си. Тълкувания на псалми. Проповеди ... Събраните в това издание кратки произведения на Аврелий Августин (354-430), определян като "учителя на Запада“, са представителни за най-съществените теми в неговото творчество и очертават фундаментите на неговата богословско-философска мисловна система. Акцентите падат върху проблемите за същността на човека, отношението благодат-воля, фундаменталния проблем за произхода на злото, както и върху тревожния въпрос за истинното познание, призванието на науките, ролята на човешката мисъл. Това са теми, които са вълнували философската мисъл от самата ѝ поява ... |
|
Ако философията на Хегел е намерила най-яркия, най-силния, най-завладяващия си израз в едно от произведенията на мислителя, това е несъмнено във Феноменология на духа. Изпълнена от първия до последния си ред с едно шеметно движение, с опиянението от силата на собственото мислене, от мисленето на един титан, а също от убеждението, че прави революция във философията, в мисленето изобщо, и открива със себе си една нова епоха, загадъчна, тъмна и дълбока, трудна както никоя друга книга, тя винаги ще бъде предизвикателство за онези, които не жалят сили да проникнат в нейните глъбини и нейните тайни, за хората на мисленето ... |
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
|
Платон създава диалога "Пир" (на старогръцки - "Symposion") някъде между 385 и 378 г. пр. Хр. Това го поставя в групата на т. нар. средни диалози, създадени между 387 г. пр. Хр., когато Платон се завръща в Атина от първото си пътуване до Сицилия и основава Академията, и 367 г. пр. Хр., когато предприема второто си пътуване до Сицилия. Счита се, че в този период са създадени и диалозите "Протагор", "Федон", "Кратил", "Държавата" и "Федър", който също като "Пир" е посветен на темата за любовта. ... |
|
Фернан Бродел - член на Френската академия, един от най-значимите учени на XX век, в "Структурите на всекидневието" показва блестящ синтез между история, социология, философия и икономика. Тази книга е дълго пътешествие през улесненията и навиците, с които съвременният живот ни засипва. В действителност то ни отвежда на друга планета, в друга човешка вселена. Разбира се, бихме могли да отидем във Ферне при Волтер и тъй като мечтите са безплатни - да беседваме надълго с него без особени изненади. В идеен план хората от XVIII век са ни съвременници: духът и страстите им са доста сходни с нашите, за да се ... |
|
От класика на анархизма. Без цензура. ... Михаил Бакунин (1814 - 1876) е световноизвестен руски философ, работил по теорията на анархизма. Трудът му "Бог и държава" е преведен на над 40 езика и има повече от 90 издания. Идеята за Бог налага отказване от човешкия разум и от справедливостта; тя е най-решителното отрицание на човешката свобода и задължително приключва със заробване на човечеството. Характерно за привилегията и за всяка привилегирована позиция е, че убива ума и духа на хората. Привилегированият - било политически, или икономически, е интелектуално и нравствено ограбен човек. ... |
|
Диалогът Парменид е несъмнено най-значимото философско произведение на Платон . Дълбочината и сериозността на съдържанието, изтънчеността на диалектическите разсъждения, дисциплинираността на аргументацията, съчетана с решителността на духовния порив към последните основания на съществуващото - всичко това превръща Платоновия диалог в едно от най-забележителните творения на европейската философия изобщо. И ако твърдението, че цялата европейска философия не е нищо друго освен коментар под линия към Парменид (Е. Вилер), не е нищо повече от остроумна метафора, то ние трябва да приемем напълно сериозно думите на Лосев, че ... |