Целебралният сортинг след края на естествения отбор. От тази книга ще разберете защо човешкият мозък вече не се развива чрез естествен отбор, а чрез негативен изкуствен подбор. Огледайте се наоколо: децата все по-малко умеят да смятат, все по-малко и по-трудно четат. Все повече процъфтява старият (възникнал още в маймунските времена на австралопитеците) стремеж към имитации и създаване на илюзии. Това констатира днес с трезва горчивина професорът палеоневробиолог, доктор на биологичните науки, учен еволюционист, завеждащ лабораторията по развитие на нервната система към Института по морфология на човека при Руската ... |
|
"Никое въведение не въвежда във философията: тя винаги е в нас като размишление за въпроси, отговори и всеобщи отношения със света дори тогава, когато е малък. Качествено той не се различава от големия, тъй като винаги е изпълнен с различни неща, към които е насочен стремежът за разбиране и единство. Този стремеж разкрива всеобщността в особености, чието представяне налага и систематичност, и рапсодичност в описанието и обяснението на класически и съвременни схващания за философията с основните ѝ теми и понятия, връзката им с езика, науката, религията, културата, идеологиите, общественото устройство, или ... |
|
За духа на законите е книгата, на която Монтескьо посвещава живота си. Работи върху нея близо двайсет години, преди да я публикува анонимно през 1748 г. и да я превърне в един от великите шедьоври на Просвещението. Заради сложната ѝ структура и многопосочните ѝ послания е сравнявана с грандиозна мозайка или старинна бродерия. За духа на законите е трактат по политическа философия, колосален труд по история на правото и източник на вдъхновение за модерната социология и антропология. Основните теми на Монтескьо засягат формите на държавно управление и техните принципи, разделението на властите като основен ... |
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |