Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г. ... Това е първото издание, което събира в близо 1000 страници историята на дарителството в България до 1951 г., когато с Държавен указ всички фондации и благотворителни дружества са задължени да ликвидират дейността си и да предадат имуществото и парите си на държавата и през периода на социализма тази традиция е брутално прекъсната. Енциклопедията разказва за общественици, политици, учители, интелектуалци, военни – хора с различни професии и с различни финансови възможности, които са били уверени, че има смисъл да завещават земи, пари, акции, имоти и така да ... |
|
|
Трето допълнено и основно преработено издание ... "Кой кой е в Средновековна България" е незаменим справочник за специалисти, студенти, учители и ученици. За всички, които искат да съхранят историческата памет на българския народ. В 800 статии авторите са събрали 1 000 имена, разположени във времето и пространството, и чрез личностна характеристика са ги подредили в хронологичната рамка VII-XIV век. ... |
|
|
Поредицата „Богомилството и Европа“, която се подготвя от издателство „ Изток-Запад “ и от Университета по библиотекознание и информационни технологии, има задачата да ви представи важни изследвания върху това голямо явление от нашата история, които не са превеждани на български или които са отминали без необходимото внимание на своето време. Такава е книгата, с която започва „Богомилството и Европа“ – ръкописът на екзарх Стефан „Богомилите и Презвитер Козма“, който за първи път е видял бял свят в Лозана, Швейцария, през 1920 г. като дисертация на френски. В поредицата ще попаднат книги, които още от миналия век посочват ... |
|
|
В своята философия на историята Хегел въвежда две знаменити понятия, приложими изцяло към българския преход - "хитрост на разума" и "ирония на историята". Най-общо зад тях стои идеята, че хората имат едни намерения и преследват едни цели в историята, но се получава нещо съвсем различно. Това е валидно в много висока степен и за българския преход, възприеман от голяма част от неговите активни участници и от голяма част от населението като "големият грабеж" и "голямата измама". И сериозният анализ следва да открие именно в какво се състои "иронията на историята" на ... |
|
|
Документален сборник, съставен от рапортите на българските владици в Македония и Одринска Тракия през 1912-1913 г., посветени на отношението на турската, сръбската и гръцката власт към завареното българско население. Издевателствата над него са описани недвусмислено: с конкретни имена, цифри и факти. Представени са списъци на арестуваните на остров Трикери, в Подрум кале, в солунските затвори и др. Проследен е процесът на ликвидиране на българските училища, църкви и читалища, както и на физическото унищожаване на интелигенцията. Изданието е богато илюстрирано. ... |
|
|
Историята лесно може да бъде превърната в мит. Трудно е зад мита да видим реалностите на миналото. Това ни помага да направим изследването на Ангел Димитров. Книгата има два центъра. Първият е разположен в историята на съвременността и анализира разпадането на Югославия и обстоятелствата, при които Република Македония се превръща в независима държава. Другият насочва вниманието към сложния, противоречив и моделиран отвън път към македонската държавност. В това първо по своя интегрален исторически подход изследване на произхода на съвременната македонска държава, авторът не оставя без отговор и най-сложните въпроси за ... |
|
|
Романът Под свити знамена на 28331 е четвъртата книга от документално-художествената поредица Възход и падение. Той отразява мирния период след Междусъюзническата до началото на Европейската война - 1913 - 1915 г. Това е времето на съкрушените идеали, на черните забрадки в ранената и опустошена България, на голямото разместване на обществените пластове, на падението на едни личности и на възхода на други, както и на края на патриархалния начин на живот на българина. Претърпените неудачи и понесените удари довеждат до увълчване на нацията и до класовото разслоение на обществото. На практика се оказва, че мирният период е ... |
|
|
За Руско-турската война и днес се носи опашатата лъжа за 200 000 загинали руснаци, макар че руската армия, минала Дунав, е била около 190 000 души. Все още трудно си пробива път истината, че в цялата война са загинали 22 391 войници и офицери! В същото време и днес се премълчава фактът, че във войната са загинали над 30 000 българи, както и пълният текст на Сан Стефанския мирен договор! Сигурно защото договорът гласи, че България ще бъде окупирана за приблизително две години от петдесетхилядна руска армия, че всички разходи за окупационните войски ще бъдат изцяло за сметка на окупираните територии, че на България се ... |
|
|
Като непосредствен участник в Балканската война Симеон Радев е свидетел на успехите на българските воини, на радостта на освободените си братя от Македония и Тракия. За тези събития ни разказва с вещото си перо на публицист Симеон Радев в книгата „Това, което видях от Балканската война“. Но подписаният Лондонски мирен договор няма практическо приложение поради избухването на Междусъюзническата война (1913). Като пряк свидетел и участник в мирната конференция в Букурещ той ни разказва в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ – как поради задкулисни игри, нечестни сделки и недалновидност на ... |
|
|
Публикуваният ръкопис е свързан с историята на най-значимото дело на Димитър и Константин Миладинови – техния сборник „Български народни песни“. Ръкописът е запазен в архива на руския славист Измаил Срезневски. За Петербургското Археологическо дружество, чийто член е Срезневски, Константин Миладинов е съставил в края на 1858 г. записано на кирилица представително сборниче. Желанието му е било да покаже многообразието на целия сборник, но акцентът е сложен върху юнашките песни (514 от 830 стиха). От голям интерес са бележките на Константин Миладинов към песните. Те са 215 и съдържат: превод на руски на редица думи ... |
|
|
Монографията представя развитието на българо-унгарските научни взаимоотношения в различни области на хуманитаристиката (историческата наука, археологията, етнографията и езикознанието), а също така и в биологическата наука (ботаниката и зоологията) през XIX в. до средата на XX в. Въз основа на предимно неизползвани досега извори е проследено творческото взаимодействие между български и унгарски учени - пътищата, формите и аспектите на тяхното общуване и неговите реални приноси за българознанието, респ. Унгарознанието, като част от общоевропейската наука. Пенка Пейковска, доктор по история (1995), научен сътрудник в ... |
|
|
Именникът на хунобългарските канове почти век и половина е обект на много изследвания, но досега нито едно заключение не е прието от науката като напълно задоволително. Невъзможността на изследователите да разчетат паметника произтича от трудното определяне на неговото леточисление /календар/ и неговото летоброене /хронология/ и приравняването им към известните други източници дати и периоди. Трудност, която се дължи на погрешни, както авторът ги нарича "мирогледни представи" за характера на древната хунобългарска астрономия. Именникът е задоволявал нуждата от внасяне на леточислен и летоброен ред за хода на ... |
