Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. ... |
|
|
Една книга, която ще ви отведе до края на света и ще ви върне у дома обновени! ... В "Къде отиваш, пътнико?" Ади е поела предизвикателството да отиде още по-далеч. Открила, че както в любовта, така и в живота, човек сам създава бариерите, които му пречат да живее пълноценно, в новата история тя се оказва изправена пред най-голямото предизвикателство: да разбере какъв е смисълът да живеем, след като ще умрем. Всичко започва в деня, когато Ади "случайно" се натъква на мъртвец, малко след като в ръцете на Алексей, нейният необикновен приятел-психолог, също е умрял човек. Съвпаденията обаче не спират ... |
|
|
"Една искра от вчерашния смях остана във окото ми дълбоко... Денят със мислите играе шах, а те решават своето судоку на търсещият отговор живот в огнището на пламенни тревоги. Узрява радостта - невкусен плод и аз потъвам в думичката мога."Мога ... |
|
|
Второ издание. ... Представете си магията, градена от Рей Бредбъри, в комбинация с мрачния талант на Стивън Кинг и безграничната жизненост на Марк Твен - всичко това, събрано под перото на истински майстор-разказвач! Зефир, 60-те години на XX век. Град, в който може да се случи всичко - в реката дебне древно чудовище, на което суеверните афроамериканци принасят ежегодна жертва, по шосето се носи призрачна спортна кола, по някое време и един трицератопс заживява наблизо; в гората вечна цел на ловците е легендарен бял елен, в църквата нахлуват разярени стършели; в бездънното езеро цамбурва кола със загадъчен труп в ... |
|
|
"Книгата с есета на Иван Гранитски е важна за развитието на новия тип критическа мисъл, защото тя е написана не от "художествен", а от литературен критик. Освен всичко друго и от активен играч на галерийната сцена, защото именно той организира изложбена зала в издателство "Захарий Стоянов", която води изключително напрегнат живот. Подборът на художниците, които представят свои изложби тук, се извършва от самия него. Това несъмнено е начин на влияние върху развитието на изкуството у нас, тъй като реално помага за поддържането на определени тенденции в него."Иван Маразов ... |
|
|
Второ издание. ... Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би казал Гаустин. Вгледани в лицата от последните дни, вслушани в гласовете им. Отзиви за автора ... |
|
|
Всички хора са острови. ... Архипелагът на сънищата е необятна мрежа от острови. Имената им са различни, в зависимост от това с кого разговаряте, а местоположението им като че ли непрестанно се променя. Едни са оформени като огромни музикални инструменти, на други живеят смъртоносни създания, трети са превърнати в място за развлечение на богатите. Из архипелага веят горещи ветрове, а в моретата му се води война между два далечни континента. Романът е като китайски ребус и нищо не е точно такова, каквото изглежда. В него има любов, убийства, съперничество и литературни мистификации, а приятният, но определено невдъхващ ... |
|
|
Човек може да обича повече от един човек, но не бива да сравнява любовите си. Нито да ги измерва. Още няма открита мерна единица за любов. Много хора си мислят, че са уязвими и слаби, когато са влюбени, но всъщност само най-силните позволяват на любовта да ги завладее. Защото не се боят от отхвърляне или изоставяне. И най-смелите. Защото имат смелостта да повярват в хората. Винаги има нови дни, нови срещи с нови хора и човек не бива да се страхува - нито от новото и непознатото, нито от любовта. Иначе ще пропусне толкова много неща, които да преживее - неща, които да озвучат и оцветят дните му и да си ги спомня с ... |
|
|
След пътя на чудесата Ади, любимката на хиляди читатели героиня от книгите на Ивинела Самуилова „ Животът може да е чудо “ и „ Ако животът не е чудо “, сега поема по път, който вълнува всеки от нас: пътя на любовта. За да открие любовта, Ади ще трябва да прозре отвъд мита за „идеалния“ партньор – онзи нереален, но непременно „някой по-добър“, който ни чака зад ъгъла. Да мине отвъд издигнатата в култ роля на секса като основен фактор за щастието в отношенията. Да надскочи лозунгите на съвременното потребителско общество от типа на „защото го заслужавате“, с които автентичното чувство се подменя с удобството. Да потърси ... |
|
|
"Тази книга не е предназначена нито за учените, нито за философите, нито за богословите. Исках да отговоря възможно най-просто и искрено на въпроса: "Защо останахте верен на религията, в която сте роден?" Франсоа Мориак "В какво вярвам" представя един строг духовен поглед към собственото съществуване с всичките му падения и суети. Искрената изповед на твореца католик удостоверява тясната връзка между писането и религията, свидетелства за вътрешното напрежение между вярата и плътта."Ирена Кръстева ... |
|
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
|
Ново издание ... Катарите наследяват посланията на богомилите, през XIII в. хиляди бедни и богати в Западна Европа изповядват все по-привлекателната им доктрина. Те вярват в Христос, но не и в Кръста. Как ще реагира Ватикана? Ще понесе ли разрастващата се нова религия или ще извади меча? През тригодишните си експедиции в Южна Франция авторът изследва крепости, замъци, бойни полета, непознати на науката архиви за живота на катарите. Първият патриарх на катарската църква е българинът Никита, избран през 1167 г. Роман с реални исторически събития, герои, битки. Разтърсващи любовни интриги. ... |
