Година след смъртта на Васил Пармаков излизат неговата последна книга и диск с последните записи на "Зона Це" с негово участие."Васил е човек с изключително чувство за форма. Ето, казвам човек, а не музикант. Т.е каквото и да прави - да чете, да пише, да композира, да свири - той има таланта да се опва от формата. Така и усещам неговите "отчаяни" есета. Винаги, винаги съм ги възприемал като опити (есе на френски е опит, нали) да стигне до максимума на песимизма. До върховете на безизходното. До майсторството на мрака. И това е което най-много ме е разсмивало. И съм му го признавал и приживе и ... |
|
Текстът е провокиран от периодично възникващия почин за "канонизация" на Васил Левски и доказва несъстоятелността на подобни инициативи. Не само заради престъпленията извършени от съзаклятническата организация, а най-вече заради самата същност на революционният утопизъм от XIX век и на всеки идеализъм, готов да жертва човека в името на човечеството. ... |
|
Текстът разобличава погрешността на популисткия революционно-утопичен мит за "гласа народен" като "глас Божи". Показва се как народната стихия обикновено се владее от страсти и се поддава на манипулация, и как гласът Божи винаги се проявява чрез личността и чрез съборността на народа Божи, т.е. Църквата. ... |
|
Владимир Свинтила (1926 - 1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия). Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма. През януари 1949 г. е задържан от органите на КДС и след съответни инквизиции (вкл. двайсет денонощия без сън) е въдворен в концлагера Богданов дол (вж. Кладенецът на мълчанието, Изток - Запад, 2009). Но това не е последната му среща с Държавна сигурност. През 1957 г. е въдворен в психиатрията, за което се разказва в настоящата книга. Един от неколцината представители на ... |
|
Напускайки концлагера "Богданов дол" преди около четиридесет години, обещах на приятелите си, че ще напиша книга за нашите преживявания. Четири десетилетия отлагах. Сега, на зряла възраст, се връщам към ония преживелици на младостта... "Има такъв един кладенец на мълчанието, един бунар. В другите кладенци каквото извикаш, думите ти се връщат. А в този кладенец, в този бунар на мълчанието, каквото да извикаш, думите ти остават. И се трупат думите в този бунар. Но ще дойде ден по воля на Господа по вашему, на Аллаха по нашему, когато кладенецът ще върне изречените над него думи. И тогава ще проговорят ... |
|
Група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Като някакви черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на мъжете и бащите им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен. Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след деветосептемврийския преврат."Ние всички, родените преди '89-а и ... |
|
Един от най-награждаваните романи на Маргарет Атууд въвлича читателя в смело приключение - безкраен пъзел от човешки истории, които търсят своите отговори. Единственият роман на Лора Чейс, "Слепият убиец", е издаден след смъртта ѝ през 1945 година, като предизвиква фурор с необичайните за времето си еротика и елементи на фантастика. Години по-късно, през 1999 година, нейната по-голяма сестра Айрис разказва своята история, преплитайки книгата на Лора с трагични моменти от историята на ХХ век. Маргарет Атууд разказва една впечатляваща и майсторски написана история, която се отличава със своята сложна ... |
|
Последната автобиографична книга на Татяна Лолова e с ново специално издание. Като подарък е вложен авторски шарж на самата нея с дата 19 март 1988 г. ... В книгата ще прочетете нейните истински бележки, впечатления и преживявания, случили се през годините - от детството, студентството, първите роли, първата книга, получаването на наградата "Аскеер". "Дневници и делници" е едновременно и дневник, и албум, посветен на публиката, със стотици снимки и илюстрации, някои от които се публикуват за първи път. Ще се удивите на таланта ѝ да рисува, да измисля дизайн на дрехи, да прави кукли. В книгата са ... |
|
"Машини" на Златозар Петров не е поредната книжка с поезия сред поредните книжки с поезия. Зад провокативно баналното заглавие стои поезия от най-високо качество. Теренът на книгата е неравен, което прави още по-видими естествени образци като "Човекът-кукла", "Наброски върху любовта и времето", "Каприз"... Играта с езика, но игра на майстор, позволява през думите свободно да се сливат емоция и разум, стихийно да преливат едно в друго в една интелектуална страст, и - "Погледни: изкуство и природа са едно." Илко Димитров ... |
|
Действието на романа се развива в селището Ал-Ауафи в Оман, където се срещаме с трите дъщери на главата на патриархална фамилия Аззан: Миа, която се омъжва за Абдалла, макар че е влюбена в друг, Асма, която сключва брак без любов, водена от чувство за дълг и Хаула, която отхвърля всичките си кандидати в очакване на своя любим, който е емигрирал в Канада. Съдбата на трите жени и техните семейства очертава прехода на Оман от традиционното следколониално общество, в което все още се е използвал робски труд и жената е била поставена в абсолютно подчинение, към новите условия, в които петролният бум е белязал социалните ... |
|
"Времето ни заедно започва, скъпи ми читателю. Сигурно тези мои листове за теб са чупливо ковчеже със съкровище, което трябва да отвориш много внимателно. Сигурно ще ги разкъсаш или ще ги изгориш - така става с думите." Маргарет Атууд В ръцете си държиш опасно оръжие, заредено с тайните на три жени от Галаад. Те ще рискуват живота си за теб. За всички нас. Преди да влезеш в техния свят, имай предвид тези мисли: Знанието е сила и историята не се повтаря, а се римува. Книгата е носител на наградата "Букър" за 2019 г. ... |
|
Столетниците са омайни, мъдри хора. Някои изумяват с бистър ум, ясна памет и красноречие, други са мълчаливи и умислени. Едни са весели, въпреки тежестта на годините, други са прегърбрени от тях. Някои са младолики, други - с набраздени от времето лица. Но всички, за които ще прочетете, са специални. Столетниците са изключителни хора. Друговремци. Останали още малко на тази земя, сякаш за да я направят по-добра. Цялата мъдрост е в тях, цялата тежест на живота. Цялата тъга е прибрана в избледнелите им очи и цялото примирение е там. Цялата надежда таят, че младите ще дойдат да ги видят. И цялото разочарование, че тях ... |