Winner of The 2023 International Booker Prize. ... In Time Shelter, an enigmatic flaneur named Gaustine opens a clinic for the past that offers a promising treatment for Alzheimer's sufferers: each floor reproduces a decade in minute detail, transporting patients back in time. As Gaustine's assistant, the unnamed narrator is tasked with collecting the flotsam and jetsam of the past, from 1960s furniture and 1940s shirt buttons to scents and even afternoon light. But as the rooms become more convincing, an increasing number of healthy people seek out the clinic as a time shelter, hoping to escape from the horrors ... |
|
|
История, белязана от родово проклятие, кърваво злато, греховна любов, кръвосмешение, убийство... Сюжетът се разгръща във времевата рамка от 30 -те до 80 -те години на миналия век. Животът на героите протича на фона на масовата колективизация на българското село - къде доброволна, къде насилствена, и в следващите години, когато въпреки нахлузената кадифена ръкавица железният юмрук на комунистическия режим продължава да мачка човешки съдби. Близките приятелки Цвета и Таня, чието израстване от момичета до зрели жени проследява повествованието, са основните разказвачки на историята, макар че в нея се чуват и други гласове. ... |
|
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. ... |
|
|
Второ издание. ... Представете си магията, градена от Рей Бредбъри, в комбинация с мрачния талант на Стивън Кинг и безграничната жизненост на Марк Твен - всичко това, събрано под перото на истински майстор-разказвач! Зефир, 60-те години на XX век. Град, в който може да се случи всичко - в реката дебне древно чудовище, на което суеверните афроамериканци принасят ежегодна жертва, по шосето се носи призрачна спортна кола, по някое време и един трицератопс заживява наблизо; в гората вечна цел на ловците е легендарен бял елен, в църквата нахлуват разярени стършели; в бездънното езеро цамбурва кола със загадъчен труп в ... |
|
|
"Романът описва реални исторически събития: Драмското въстание от 1941 г., обезбългаряването на Егейска Македония след Втората световна война, трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства - турски, гръцки, сръбски, български. Преди по тази тема се мълчеше поради някакви странни разбирания за добросъседски отношения; ала и днес международната обстановка не е престанала да бъде деликатна. И резултатът е един и същ: българската гледна точка към тези събития остава неизказана. А времето си минава... Загиналите гърци в Драмското въстание имат ... |
|
|
Второ издание. ... Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би казал Гаустин. Вгледани в лицата от последните дни, вслушани в гласовете им. Отзиви за автора ... |
|
|
Всички хора са острови. ... Архипелагът на сънищата е необятна мрежа от острови. Имената им са различни, в зависимост от това с кого разговаряте, а местоположението им като че ли непрестанно се променя. Едни са оформени като огромни музикални инструменти, на други живеят смъртоносни създания, трети са превърнати в място за развлечение на богатите. Из архипелага веят горещи ветрове, а в моретата му се води война между два далечни континента. Романът е като китайски ребус и нищо не е точно такова, каквото изглежда. В него има любов, убийства, съперничество и литературни мистификации, а приятният, но определено невдъхващ ... |
|
|
Човек може да обича повече от един човек, но не бива да сравнява любовите си. Нито да ги измерва. Още няма открита мерна единица за любов. Много хора си мислят, че са уязвими и слаби, когато са влюбени, но всъщност само най-силните позволяват на любовта да ги завладее. Защото не се боят от отхвърляне или изоставяне. И най-смелите. Защото имат смелостта да повярват в хората. Винаги има нови дни, нови срещи с нови хора и човек не бива да се страхува - нито от новото и непознатото, нито от любовта. Иначе ще пропусне толкова много неща, които да преживее - неща, които да озвучат и оцветят дните му и да си ги спомня с ... |
|
|
След пътя на чудесата Ади, любимката на хиляди читатели героиня от книгите на Ивинела Самуилова „ Животът може да е чудо “ и „Ако животът не е чудо“, сега поема по път, който вълнува всеки от нас: пътя на любовта. За да открие любовта, Ади ще трябва да прозре отвъд мита за „идеалния“ партньор – онзи нереален, но непременно „някой по-добър“, който ни чака зад ъгъла. Да мине отвъд издигнатата в култ роля на секса като основен фактор за щастието в отношенията. Да надскочи лозунгите на съвременното потребителско общество от типа на „защото го заслужавате“, с които автентичното чувство се подменя с удобството. Да потърси ... |
|
|
"Тази книга не е предназначена нито за учените, нито за философите, нито за богословите. Исках да отговоря възможно най-просто и искрено на въпроса: "Защо останахте верен на религията, в която сте роден?" Франсоа Мориак "В какво вярвам" представя един строг духовен поглед към собственото съществуване с всичките му падения и суети. Искрената изповед на твореца католик удостоверява тясната връзка между писането и религията, свидетелства за вътрешното напрежение между вярата и плътта."Ирена Кръстева ... |
|
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
|
Ново издание ... Катарите наследяват посланията на богомилите, през XIII в. хиляди бедни и богати в Западна Европа изповядват все по-привлекателната им доктрина. Те вярват в Христос, но не и в Кръста. Как ще реагира Ватикана? Ще понесе ли разрастващата се нова религия или ще извади меча? През тригодишните си експедиции в Южна Франция авторът изследва крепости, замъци, бойни полета, непознати на науката архиви за живота на катарите. Първият патриарх на катарската църква е българинът Никита, избран през 1167 г. Роман с реални исторически събития, герои, битки. Разтърсващи любовни интриги. ... |
