Бьорстад ще ликува, но и ще пламне. Продължението на разбилата вече хиляди читателски сърца "Бьорнстад". ... Виждали ли сте как пада някой град? Нашият го направи. Ще казваме, че през това лято насилието се настани в Бьорнстад, но това ще бъде лъжа. Насилието вече си беше тук. Защото понякога е толкова лесно да накараш хората да се мразят, че направо е непонятно как изобщо ни остава време за нещо друго. Това е история за спортни зали и за всички сърца, които туптят около тях, за хора и спорт и за това как понякога те се редуват да се спасяват. За нас, които мечтаем и се борим. Някои ще се влюбят, други ще ... |
|
"Понякога, не зная защо, чувствам все повече, че сме шутове на невидими сили. Артисти, играем комедията на живота и ги забавляваме. Чувствам, че е време да строшим оковите си, да смъкнем завесата и да провъзгласим мъката, проклятието и голямата анатема. Радостта, любовта и вярата, привидения от нощта на ума, угаснаха при първата кървава усмивка на зората. И вече не ни остава нищо друго освен умората, проклятието, изтощението на ума и мъката на Истината. Орелът на Прометей не е мъртъв, защото е вечен, но усмивката, цъфтяща по всичкия мрамор и в целия живот на наивните ни предшественици, днес е станала ужасната ... |
|
Завладяваща семейна драма и неразкрита досега любовна история, свързана с възхода и падението на покойния Алдо Гучи - човекът, отговорен за въздигането на легендарната модна марка. Спомени и събития, разказани от неговата дъщеря. Патриция Гучи е родена тайно: плод е на забранена любов, която би могла да доведе до дискредитирането на Алдо Гучи, нейния баща. Началото на шейсетте години на двайсети век е безметежен период за "Гучи" - задължителната марка за холивудските звезди и кралските величия, - но също така е и време, когато родените без брак деца в Италия са незаконни. Алдо не може да си позволи публичния ... |
|
Стефан Диомов е роден е на 16 февруари 1945 г. в град Бургас. Ръководител на групите "Тоника", "Тоника СВ", "Магистрали", "Горещ пясък", "Фамилия Тоника", "Петте сезона". Написал е десетки шлагерни песни, някои от които добиват широка популярност. Автор е на театрална и филмова музика, на много известни детски и коледни песни. Дългогодишен музикален директор на фестивала "Бургас и морето". Наричат го ласкаво "Татко Диомов". За него песента е най-добрият начин за изразяване и общуване между хората."Харесвам тази книга! Чете се леко и с ... |
|
"Мостовете на Медисън" на Робърт Джеймс Уолър са се превърнали в съвременна класика, в една от най-четените и обичани книги вероятно защото всички сме били подвластни на това велико чувство - любовта, всички сме били ранени от тъгата на раздялата, всички сме били изправени пред невъзможния избор между дълга и зова на сърцето. Питали ли сте се какво е станало с Робърт Кинкейд и с Франческа? Какъв е бил по-нататъшния им живот? Дали страстта между тях е припламнала като буйно разгорял се огън колкото да бъде потушена бързо от хладните доводи на разума? Или ги е преследвала до края на дните им? И дали съдбите им ... |
|
От авторката на Зулейха отваря очи. Деца мои е омагьосваща история за всепоглъщащата любов, саможертвата и страданието, за творчеството и политическите превратности. В центъра на повествованието за съдбата на руските немци от Поволжието е животът на скромния селски учител Якоб Бах. Загубил гласа си от мъка след смъртта на любимата си жена, той се грижи със затрогваща всеотдайност за своята дъщеря и бездомния Васка, опитвайки се да ги защити от ужасите на външния свят. Удивителен разказвач на приказки, които се сбъдват, Бах наблюдава отдалеч разтърсващите страната събития: революция, война, колективизация, глад, репресии, ... |
|
"Сборникът с разкази "Хора" направо ме зашемети. Толкова близки усетих героите, че след всеки разказ спирах, за да си поема дъх. За да изляза от неусетното ми вмъкване под кожата на Пламъчето или Агата, да се измъкна от тъмния ъгъл на Ани към светлия Париж, да се отърся от огромната мъка, пътувайки към Маскирания за лек, да се гмурна до Олга или Зисула с копнежа за истинската любов, да нося достойнството на Лудата, да бъда чаровния Дмитри или двете циганки джуджета върху тяхното летящо килимче... Бях всеки един от "хората" на Катерина. И през мен течеше променлив електрически ток и изгаряше ... |
|
"Сред белетристичното множество, което сега възраства, творбите на Вагенщайн са своеобразна "тежка артилерия". Те реанимират накърнената истина, че прозата, и романът специално, трябва да покрива онзи смисъл, който французите са вложили в изначалното belles lettres (изящна литература): да изписва и обобщава човешки характери и драми, възходи и падения, да нищи и събира история и съвремие, да излъхва мъдрост и жизнелюбие, да ни чисти, облагородява и въздига." Димитър Танев, сп. "Пламък" "Достигнал до патриаршеска (или казано според библейските писания - до Матусаилова) възраст, Анжел ... |
|
Книгата е единственото цялостно документално изследване на фамилната история на родения в Русе Елиас Канети ."Загадъчен възрастен мъдър човек, един от последните европейски химанисти, Елиас Канети превръща спомена за годините в родния Русчук в първоизточник на целия си разностранен живот, преминал в Западна Европа и Англия. Напуснал на шестгодишна възраст родното място, съхранил завинаги неповторимото очарование на детските години, той запазва топли чувства за страната, в която е роден. Бъдещият лауреат на Нобелова награда за литература носи в съзнанието си жив спомена за най-ранните си преживявания, за да създаде ... |
|
Езерата Охрид и Преспа. Две древни езера, свързани с подземни реки. Две езера, които пазят трудни спомени за миналото на тези земи и тайната на непомръкващото им привличане. Две езера, които са изиграли важна роля в семейната история на майчиния род на Капка Касабова . Докато пътува към родното място на баба си, Касабова стига до един кръстопът на историята: две езера, разположени в пограничния планински район между Северна Македония, Албания и Гърция. Тук минава древния римски път Виа Игнатия, който свързва Рим с Константинопол. Някогашен търговски и духовен център на южните Балкани, този езерен район и днес е едно от ... |
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски , У. Голдинг и Дж. Ъпдайк , а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко , а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
МОСАД, израелската разузнавателна агенция, смятана за еквивалент на ЦРУ, изпълнява разследващи, контратерористични и шпионски функции. Всеизвестно е, че една от главните ѝ задачи са спецоперациите срещу арабските страни. Михаил Жданов разказва в книгата си за някои от подвизите на знаменити разузнавачи като Рувен Шилоа, Исер Харел, Моше Даян, показва непознати страни от сътрудничеството между Израел и Америка. Използвайки нови факти от разсекретените архиви, авторът представя едни от ярките епизоди от миналото на МОСАД: безпощадното отмъщение над бившите нацисти, укриващи се в Латинска Америка; гениалните ... |