Романът на Патрик Зюскинд "Парфюмът" разказва историята на ужасяващото същество Жан-Батист Грьонуй, родено "на дъното", във Франция през XVІІІ век. Той израства без родители, мразен от хората и отритнат от съдбата. Грьонуй обаче има уникалната дарба да притежава невероятно фин нюх, с който усеща миризмите от километри. Мечтата му е да сътвори най-пленителния парфюм с аромата на извечната жена, създадена от Бог за любов и изкушение. Влюбва се, преследва и убива най-красивите жени, чиито ухания улавя, събирайки миризмите от мъртвите им тела. Убийствата му са само средство, за да извлече бленуваното ... |
|
Документален роман ... След десетки представления и сеанси в Южна Америка Волф Месинг - знаменитият ясновидец, хипнотизатор и телепат, се завръща в Европа. Годината е 1936. Той е медийна звезда. Всички говорят за феноменалните му дарби. Стотици се тълпят пред хотелите, където отсяда. Дори Хитлер и Сталин се интересуват от него. Интригата с Хитлер приключва през 1938 г., когато Месинг публично предсказва - ако Германия тръгне на Изток, я очаква катастрофа, а през пролетта на 1945 г. фюрерът ще се самоубие. Гестапо обявява награда за главата му, но той успява да избяга в СССР. Недоверчивият Сталин го приема в кабинета си и ... |
|
Третият том от съчиненията на Захарий Стоянов включва неговите трудове свързани с такива титани на Българското възраждане като Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев. Тук е и книгата му "Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитъра и Стефан Караджа". Изданието е придружено от бележките на Тодор Ташев. Поместени са статии от Александър Бурмов, Стефан Каракостов и Николай Жечев. "И когато описва живота и делата на видните революционни дейци, и когато проследява героичния път на четите, Захарий Стоянов поставя винаги на преден план ролята на народните маси, силата на народа. Неговите симпатии са ... |
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
Том осми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Ако един народ има съдба, тя е неговото място под небето, върху земното лице. България стои ето тук и от това е произлязло много. Застанала е до затворено море - затуй българите не са станали мореплаватели и откриватели; стои срещу Вратата на народите, откъдето често са извирали (произведени в някаква неведома люпилня) вълни диваци - България е лежала пряко стремежа им към облагородени земи; стои покрай Пътя на народите и кръстопътищата му - тук са се кръстосвали войски, интереси, влияния. Противоречива, изпълнена с внезапни висини, неочаквани ... |
|
Том седми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Най-често съм принудена да отговарям тъкмо на въпроса за раздвоението между историческата наука и художествената литература, дори - административно. Вярно е, че съжителството между двете ми професии е необичайно преди всичко с това, че всяка от тях е всепоглъщаща и особено ревнива към всичко останало. Неслучайно точно всред учените и всред творците най-често се срещат мономани, хора, обсебени от една идея. Такъв е характерът на самия им труд. Но, от друга страна, случаят не е безпрецедентен, дори напротив, имало е многобройни подобни ... |
|
Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
|
Уилистън Уолкър (1860 - 1922) е бил професор по История на църквата в Университета Йейл, САЩ. Трудовете му са събрани в няколко тома и се съхраняват в библиотека на Йейл. Биографията на Жан Калвин е най-популярната му книга. През 2009 г. се честват 500 години от рождението на Жан Калвин (1509 - 1564). Днес го наричат първият гражданин на Европа. Живял през XVI век, големият реформатор поставя основите на съвременната Западна цивилизация. Неговите трудове по систематично богословие и усилията му да превърне Женева в град - образец, дават отражение в живота на милиони след него. В живота на Калвин основната цел е да бъде ... |
|
Глупако... Клончето откърши... Порадвай му се... Днес... Сега. Не вярваш... Но животът свърши. И няма вече за кога. Размърдай старото си тяло... Не давай да се предаде. Тръгни... Опитай отначало... Но няма вече за къде. И все пак... Все пак... Ето, чувай... Звучи последното танго. Стани, глупако... И танцувай... Но няма вече със кого. ... |