Под едно небе

Под едно небе Джоджо Мойс Времетраене: 0:55 мин. Бутикът на мечтите Джоджо Мойс Времетраене: 0:54 мин. В обувките на някой друг Джоджо Мойс Времетраене: 1:13 мин. Сребърният залив Джоджо Мойс Времетраене: 0:38 мин. Аз преди теб Джоджо Мойс Времетраене: 1:00 мин. След теб Джоджо Мойс Времетраене: 1:24 мин. Все още аз Джоджо Мойс Времетраене: 0:45 мин. Сама в Париж Джоджо Мойс Времетраене: 0:51 мин. Момичето, което бях Джоджо Мойс Времетраене: 1:20 мин. Последната картина на Ван Гог Алисън Ричман Времетраене: 1:31 мин. Комикси Железният алхимик Хирому Аракава Времетраене: 1:06 мин. Хранене за високочувствителни хора Бернхард Бюр, Ева-Мария Енгел Времетраене: 1:12 мин. Спри да разбиваш сърцето си Меган Роксан Времетраене: 1:00 мин. Ядрото на богатството Христо Симеонов, Юлия Симеонова Времетраене: 1:05 мин. Таро Градината на вещицата - карти и ръководство Саша Греъм Времетраене: 1:10 мин. Най-добрите млади футболисти на планетата Марек Томс Времетраене: 1:11 мин. Когато смъртта ти обърне гръб Цветлин Вълев Времетраене: 1:14 мин. Жорж Санд и езикът на любовта Беате Рюгиерт Времетраене: 1:24 мин. Гъмп - Кучето, което научи хората да живеят Филип Рожек Времетраене: 1:25 мин. Загадката съзнание Анака Харис Времетраене: 1:02 мин.

Добре дошли в дома на семейство Кенеди. Запознайте се с Лайла, Бил, Сили, Вайълет и Джийн.

Лайла: изоставена от съпруга си заради по-млада жена малко след като написва бестселър за това как да запазиш искрата в брака си. Домът ѝ се разпада - буквално и преносно, кариерата ѝ е в застой и тя не може да се отърси от усещането, че най-хубавите години от живота ѝ са безвъзвратно отминали.

Бил: доведения баща на Лайла, който се нанася у тях след смъртта на майка ѝ. Той е мил, старомоден, държи на здравословното хранене и я докарва до пълна лудост.

Сили: по-голямата дъщеря на Лайла, която ненавижда училище до такава степен, че спира да го посещава. Майка ѝ няма нищо против - вероятно защото все още не знае.

Вайълет: по-малката дъщеря, която обожава нецензурни рап песни и смята, че момчетата са отвратителни. А Лайла се надява това никога да не се промени.

Джийн: отчуждения баща на Лайла, който я е изоставил преди трийсет и пет години, а един ден просто се появява на прага ѝ. Той далеч не е модел за подражание, но присъствието му преобръща ежедневието на семейството. Момичетата откриват в мъжа, който цял живот е преследвал радостта от живота, истински приятел. Дори Бил се отпуска край него, а Лайла, неочаквано за самата себе си, започва да излиза по срещи.

И макар това семейство да е нетрадиционно, то в крайна сметка може да се окаже най-доброто за тях.

"Една забавна, трогателна и изпълнена с мъдрост история. Джоджо Мойс е в най-добрата си форма!"
Софи Кинсела

"Най-добрата книга, която Джоджо Мойс някога е писала!"
Мариан Кийс

"Никой не пише за жените на определена възраст по-добре от Джоджо Мойс. Тя ни напомня, че ние сме значими, дори когато светът се опитва да ни превърне в невидими. Необходимо е истинско майсторство, за да се опишат житейските перипетии по начин, който едновременно извиква и валидира преживяванията на читателя, а тя го притежава. Най-новият роман на Джоджо Мойс доказва, че няма по-подходящ момент от настоящия да пренапишеш собствената си история."
Джоди Пико

"На нощното шкафче на Лайла имаше снимка, която тя още не беше намерила сили – или може би желание – да махне. Четири лица, събрани заедно пред огромен аквариум на някаква туристическа атракция в чужбина – вече не помнеше къде – с пасаж от грамадни риби на неонови райета, зяпнали ококорено зад тях. Вайълет беше притиснала носле с пръст и бе дръпнала долните си клепачи, така че приличаше на гротескна восъчна кукла; Сили, в блуза на бели и сини райета, също беше направила физиономия, макар и не толкова демонстративно, предвид че по това време беше почти на тринайсет; Лайла се усмихваше широко, сякаш с надеждата, че ще си направят чудесна семейна снимка въпреки всичко; и Дан, чиято усмивка не личеше в погледа, със загадъчно изражение, опрял длан върху рамото на Вайълет в моряшка тениска.

Тази последна семейна снимка беше първото, което виждаше сутрин и последното – вечер, и макар да съзнаваше, че трябва да я махне, за да не дава тон на деня й, по някаква неразбираема причина, не можеше да я прибере в чекмеджето. Понякога в безсънните нощи, докато гледаше лунните лъчи да се плъзгат по тавана в спалнята й, поглеждаше снимката и с тъга се замисляше за семейството, което можеше да има, за всички снимки от ваканциите, които никога нямаше да бъдат направени – дъждовни уикенди в Корнуол, екзотични брегове, на които те всички бяха облечени в бяло, за щастливата снимка от завършването на университета, пред някоя тухлена стена или може би от сватбата на Сили, с гордите й родители редом с нея; все призрачни и неуловими мигове от живот, който просто се беше изнизал между пръстите й.

А понякога си представяше как взема голямо парче син пластилин и го залепва върху лицето на Дан.

Лайла се опитваше да се справи с упорито запушване в тоалетната на първия етаж, когато се обади Анушка. Преди две и половина години двамата с Дан бяха купили тази къща – голяма, „ с характер“ (което на жаргона на агентите по недвижима собственост означаваше „никой не иска да я купи“), нуждаеща се от лек ремонт, в много зелен район на Северен Лондон – и тя беше останала очарована от старинните санитарни помещения в ментовозелено и малиненочервено, които заедно с флоралните тапети й се сториха особено привлекателни и чудати. Тогава с Дан бяха обикаляли из стаите и си бяха представяли мислено как би изглеждала къщата, след като я освежат. Макар че, ако се замислеше сега, по-скоро тя си представяше всичко, докато Дан само изхъмкваше неопределено и тайничко си поглеждаше телефона.

В деня, в който бяха взели ключовете, същата тази старинна и чудата водопроводна инсталация бе решила да разкрие истинското си лице в поредица от зловещи запушвания и течове. В розовата баня, която използваха момичетата, винаги имаше дълга четка и изкривена телена закачалка точно до тоалетното казанче, за да са подръка на Лайла – понеже явно винаги беше нейна работа – да се разправи с поредното запушване, причинено от незнайно какво, заседнало здраво в дълбините на тоалетната чиния.
– Лайла! Скъпа! Как си! – Гласът на Анушка леко заглъхна и Лайла смътно дочу: – Не, Грейси, не желая карамфили. Твърде просташки цветя. Не, никакви гербери. Тя ги мрази.

Лайла се наведе и с нос докосна иконката за високоговорител на телефона. Леко й се догади, когато водата я опръска над гумената ръкавица.
– Чудесно! Страхотно! – отвърна тя. – Ти как си?
– Водя битки в името на страхотните си автори, както винаги. Имаш нов чек за авторски права. Щеше да си го получила миналата седмица, но Грейси е бременна и буквално не може да спре да повръща. Честна дума, наложи се да изхвърля вече три кошчета за боклук от офиса. Бяха станали опасни за здравето.
На долния етаж Труънт, кучето, лаеше тревожно. Той лаеше по всичко – катерици в градината, гълъби, мъжете, които събираха боклука, случайни минувачи, по въздуха.
– О, колко хубаво – каза Лайла, затворила очи, докато натикваше закачалката по-дълбоко. – Бременността, имам предвид. Не повръщането.
– Нищо подобно, скъпа. Ужасно е. Изобщо не разбирам защо тези момичета продължават да раждат деца. Никоя асистентка не се задържа дълго. Почвам да се чудя дали няма нещо във въздуха от климатика. А как са твоите сладки момичета?
– Добре са. Много са добре – отвърна Лайла.

Не беше съвсем вярно. Сили беше избухнала в сълзи на закуска, след като явно беше видяла нещо в инстаграм, но когато Лайла я попита какво се е случило, тя само отвърна, че нямало да разбере, и ядосано тръгна на училище. Вайълет я беше изгледала с едва сдържана ярост, когато й беше казала, че наистина трябва да иде при татко си в четвъртък – това беше неговата вечер – после мълчаливо се смъкна от високото столче и не й беше проговорила през целия път до училище.
– Хубаво. Хубаво – каза Анушка с разсеяния тон на човек, който не би я чул дори ако беше казала, че и двете са били обезглавени сутринта. – Виж, относно ръкописа.

Лайла извади закачалката от тоалетната чиния. Нивото на водата все още беше точно под седалката. Свали си гумените ръкавици и се облегна на шкафчето. Чуваше Труънт да лае и се зачуди дали не трябва да занесе още една бутилка вино на съседите. Беше им подарила цели седем за три месеца само за да не я мразят много.
– Кога ще ми изпратиш нещо? Миналия месец звучеше много сигурна.

Лайла си пое въздух.
– Аз... работя по въпроса.
Последва кратка пауза.
– Виж, скъпа. Не искам да звуча педантично – подхвана Анушка с педантичен тон. – Ти се справи изключително добре с „Презареждане“. И след това имахме чудесно покачване на продажбите след ужасната постъпка на Дан. Явно поне за това трябва да сме му благодарни. Но не искаме да изгубим вниманието на публиката, нали? Не искаме да закъснеем с представянето толкова, че да е все едно се занимавам с дебютна книга.
– Аз... ще ти го пратя много скоро.
– Колко скоро?
Лайла се озърна в банята.
– Шест седмици?
– Да кажем, три. Няма нужда да е перфектно, скъпа. Искам само да имам представа какво правиш. Все още ли е ръководство за щастлив живот като необвързана?
– Хм... да.
– С много съвети как да живееш добре, без да зависиш от някого? Забавни истории за срещи? Малко горещи секссцени от битието на необвързаните?
– О, да. От всичко по малко.
– Нямам търпение. Вече тръпна в очакване. Ще преживея косвено всичките ти приключения! О, за бога, Грейси, не и в новото кошче. Трябва да затварям. Ще чакам имейл от теб! Много целувки на всички!"
Из книгата

Джоджо Мойс е английска журналистка и писателка, автор на бестселъри в жанра любовен роман. Тя е една от малкото британски авторки, която печели наградата на Romantic Novelists' Association цели два пъти. Нейните книги са преведени на множество езици и редовно попадат в списъка на най-продаваните книги на New York Times.

Паулин Сара Джо Мойс е родена на 4 август в Мейдстоун, Кент, Англия. Детството и младежките си години прекарва в Лондон. Животът ѝ наподобява завладяваща книга. След като завършва гимназия тя работи като таксиметров шофьор, контрольор, копирайтът, съставител на туристически брошури и други. Завършва английска литература в лондонския университет Роял Холоуей. През 1992 година тя печели стипендия на вестник The Independent, благодарение на която се записва на журналистически курсове в City University. От 1994 година започва да пише за изданието Sunday Morning Post, което се ползва с голяма популярност в Хонконг. В продължение на десет години работи като журналист, редактор и кореспондент в The Independent (именно там Мойс среща бъдещия си съпруг), също така пише и за The Daily Telegraph.

Въпреки блестящата журналистическа кариера, която Джоджо има, тя мечтае да стане писателка. През 2002 година тя публикува първия си роман Sheltering Rain, в който писателката разказва за голямата любовна история на своята баба и дядо по време на Втората световна война. Книгата придобива голям успех, което вдъхновява Мойс да загърби журналистическата си кариера и да се отдаде на писателска дейност. Следващата ѝ творба Foreign Fruit (2003 г.) през 2004 година печели наградата на Romantic Novelists' Association за най-добър любовен роман на годината. През 2005 година писателката издава романа си Корабът с булките, който проследява съдбите на четири млади жени от Австралия, които след войната се отправят на шестседмично пътуване до бреговете на Англия, за да се срещнат със съпрузите им. Това пътуване променя живота им. Книгата е вдъхновена от истинската история на бабата на на писателката - Бети Маккий - една от 650-те булки, предприели това пътуване преди близо седемдесет години. Романът Последното писмо от любимия (2010 г.) се превръща в бестселър, който е преведен на 27 езика. През 2011 година печели наградата за най-добър любовен роман на годината. Интересното в творбата е, че всяка глава от книгата започва с нечие последно писмо, имейл или друга кореспонденция от истинския живот. Романът Момичето, което бях (2012 г.) също се радва на голям читателски интерес и печели сърцата на критиците. Един от най-известните романи на Мойс, който ѝ носи световна слава е бестселърът Аз преди теб (2012 г.). Книгата е преведена на 38 езика с тираж над 3 милиона екземпляра. Романът е екранизиран и филмовата му версия се очаква по големите екрани през 2016 година. Премиерата в САЩ ще се състои на 3.06.2016 година, като главните роли са поверени на Емилия Кларк, позната от Игра на тронове и Сам Клафин - от Игрите на глада: Възпламеняване. Сценарист на продукцията е самата Мойс. След феноменалния успех на книгата през 2015 година е публикуван романът След теб, който се явява продължение на Аз преди теб. Романът Един + един (2014 г.) представя една трогателна и вълнуваща история, в която се срещат две самотни души и се влюбват в неподходящото време.

Към днешна дата Джодожо Мойс заедно със съпруга си журналиста Чарлз Артър живее в Сафрон Уолдън, Есекс, Източна Англия. Съпрузите имат три деца. Писателката продължава да пише нови романи, с които да радва почитателите си по цял свят.

Издателска къща Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com