В биографичната си книга "Да бъдеш Бош" Анатолий Корольов твърди, че вече живеел четвъртия си живот и че предишния път се бил родил около 1470 година в епохата на Късното средновековие в Северен Брабант, в Херцогенбос, където станал ученик на художника Йеронимус Бош и маестрото го допуснал до работата си над прочутия триптих "Градината на наслажденията" (музей "Прадо" в Мадрид). В новия си шедьовър - "Игрите на гения, или животът на Леонардо", писателят продължава невероятния си средновековен разказ на очевидец, само че този път герой на творбата му е станал Леонардо да Винчи, за ... |
|
|
Т. Сингер минава сам през света, но и предпочита да е сам. Т. Сингер е анонимен и непрактичен скитник по житейския друм, но и желае да е анонимен, неразпознат, дори невидим сред множеството. Т. Сингер сякаш отсъства от живота и в най-добрия случай е наблюдател на собственото си съществуване. Т. Сингер е загадка за себе си и не по-малко - за разказвача, който иска да разкаже неразбираемия и неразказваем, белязан с почти отсъстваща интензивност вътрешен живот на своя герой. От този конфликт се поражда голямата привлекателна сила на романа, меката ирония, пропиваща равното, без класическа интрига повествование, съчувствието ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго". ... "Теория на чудатостите" описва няколко месеца от живота на пражката академичка Ада, която във фиктивен научен институт изследва взаимността на човешките симпатии. Наближава краят на света, който според някои трябва да настъпи през декември 2012 г., а заедно с него идват и множество по-малки свършеци в професионалния и личния живот на Ада и хората около нея. Книгата съчетава любовна история със загадка, но също и разсъждения за смисъла на съществуването, характера на времето, историята на Централна Европа и ... |
|
|
Единадесетгодишният син на американския президент Ейбрахам Линкълн - Уили, умира. Духът му попада в "бардо" - гранично състояние и пространство между живота и смъртта според будизма. Там вече е населено с други призраци, чиито странни истории се преплитат с тази на Уили и неговия скърбящ баща. Сондърс придава свръхестествена атмосфера на една семейна трагедия и така преодолява всички жанрови граници. Историята за загубата на дете "звучи" на фона на свидетелствата за Гражданската война и общочовешките екзистенциални тревоги. Джордж Сондърс (р. 1958) e американски писател, автор на разкази, есета, ... |
|
|
Бронислав Вилдщайн (р. 1952 г.) е полски писател, журналист и публицист. Участва активно в дейността на демократичната опозиция преди 1989 г., десет години живее като емигрант във Франция. След завръщането си в родината работи като журналист в различни издания. През периода 2006 - 2007 г. е директор на полската национална телевизия. Автор е на белетристични и публицистични книги, сборници с разкази, есета и интервюта. Носител на много литературни и държавни награди. "От 30 години повтарям, че живеем в свят, обърнат наопаки, където смислите, ценностите са поставени с главата надолу, където леките жени се жалват от ... |
|
|
Случайно хрумване кара Филип да тръгне след една жена в тълпата след края на работния ден. Той не я познава, вижда само гърба ѝ, но като в някаква игра си казва: Ако тя тръгне натам, ще я оставя да си върви. Ако мине в тази посока, ще я последвам още малко. Това преследване нищо не означава, на никого няма да навреди, а и разстоянието е толкова голямо, че жената няма нищо да забележи. Това изглежда повече спортна задача да не я изгуби в тълпата. Какво го тласка да стори това? Защо изведнъж той започва да пренебрегва задълженията си? Какво иска от нея? Крие ли се зад действията му нещо друго? Дали това не е някакво ... |
|
|
Един съвсем обикновен човек, един съвсем обикновен живот и един съвсем обикновен край. Но нищо в тази история от новия роман на Лукас Берфус не може да ни се стори обикновено. Защото разказаният край е самоубийство, а онзи, който го е извършил, е братът на Берфус. Той се опитва да проследи съдбата на брат си, за когото в началото знае твърде малко. И се сблъсква с дълбоко мълчание. Изглежда, че разглежданата тема е табу. Или тя крие някаква тайна. Защо приятелите са наричали брат му Коала? Как тя крие някаква тайна. Как той е получил това име? И дали името не е определило съдбата му? Историята на животинския вид от ... |
|
|
"От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в съвременната немскоезична литература е единствен по рода си. В тази тревожна история, с изящна форма, той достига съвършенство." Хайнрих Детеринг, сп. Литературен "Никой не пише толкова толкова омагьосваща проза като В. Г. Зебалд. Неговите панорамни, разпростиращи се с широк замах, потрепващи от ритъм изречения обгръщат нещата със симпатия и дискретност." Йорг Плат, Дер Тагесшпигел "Само в няколко последователни дни термометърът, поставен на рамката на прозореца, падаше по обедно време под петдесет градуса по Фаренхайт, се разрешаваше на ... |
|
|
Лукас Берфус е роден през 1971 г. в Тун, Швейцария. Дипломиран търговец на книги. От 1991 г. живее и работи като писател на свободна практика в Цюрих. Написал е редица пиеси за театралната тру¬па АСА400. Сътрудничи на театрите в Бохум, Хамбург и Берлин. Носител е на литературни награди на швейцарските градове Тун, Цюрих и Берн и на немската награда "Лойк". През 2003 г. германското списание "Театърът днес" го определя като многообе¬щаващ съвременен немскоезичен млад автор. През 2005 г. е обявен на театралните праз¬ници в Мюлхайм, а след това и от списание "Театърът днес" за драматург на ... |
|
|
"Показвам света такъв, какъвто той е според мен. Мъча се не да измислям и лъжа, а да давам храна за размисъл...Така че, като прочете книгата ми, човек да зареже паницата с боб и да хване пътя, да се влюби до лудост в жена, да преживее велики мигове... Това се опитвам да дам на читателя си аз, а не да го правя по-добър, не!" Тези думи на Едуард Лимонов определят цялото му противоречиво, белязано със знака на големия талант творчество: от историята на неговите скандални любови в първия му роман - "Това съм аз - Едичка", до автобиографичните страници на другия му бестселър - "Велика беше нашата епоха& ... |
|
|
"Този човек говори като равен с равните си - за равните им. Той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа - именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците...& ... |
