Романът "Тетрадката" е издаден в 37 страни и е сред най-продаваните книги на последното десетилетие. Една незабравима любовна история... ... Понякога една любовна история така пленява сърцата ни, че престава да бъде просто история и се превръща в преживяване, което става част от собствения ни живот. "Тетрадката" е такава книга. Тя е възхвала на страстта, която може да бъде неостаряваща и вечна, разказ, който ни трогва до сълзи и отново, и отново ни кара да вярваме в истинската любов. Ной Калхун се е завърнал в Северна Каролина след края на Втората световна война, преследван от спомена за момичето, ... |
|
|
Един от най-напрегнатите романи на Стивън Кинг, измъчващ читателя с лъжливи надежди, ужаси, чудеса... ... В клетките на затвора, издълбани в Студената планина по протежение на дълга редица, известна като "Зеленият път", изроди убийци, като психопата "Били хлапето" Уортън и налудничавия Едуард Делакроа, оковани очакват смъртта си. Охраняват ги надзиратели като добрия Пол Еджкоум и садисти като Пърси Уетмор. Но никой добър или лош, виновен или невинен не е виждал изрод като новия затворник Джон Кофи, осъден на смърт за изнасилване и убийство на две млади момичета. Дали Кофи е сатана в човешки образ? Или ... |
|
|
"В древнояпонския имперски протокол е указана, че към Императора трябва да се обръщаме с изумление и трепет. Тази формула винаги ме е възхищавала. Тя ми напомня за японските филми, в които самураите се обръщат към своя шеф с глас, разтреперан от свръхчовешки респект. Господин Ханеда беше началник на господин Омоши, който беше началник на господин Сайто, който беше началник на госпожица Мори, която беше моята началничка. Аз нямах подчинени. Би могло да се каже и иначе. Аз бях подчинена на господин Сайто, и така нататък, като се има предвид, че заповедите в низходящ ред можеха да прескачат йерархичните нива. Иначе ... |
|
|
Помните ли магнетичното очарование на "Танцьорката от Хива"? Дивата екзотика на Изтока, белязала необичайната съдба на тази жена? И в тази книга сцените от живота и се редят една след друга - тъжни, смешни, трогателно-наивни, на моменти сякаш обагрени от виденията на Габриел Маркес или езотеричните откровения на португалския гуру Паулу Куелю. Когато излиза "Танцьорката", мастити критици я обявяват за "литературна мистификация". Според тях не е възможно продавачка от битпазар да напише подобен текст. Няколко месеца по-късно и руските, и световните медии вече говорят за "феномена Бибиш& ... |
|
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
|
|
Понятието Параграф 22 е създадено от Джоузеф Хелър в този роман - един от големите литературни шедьоври на XX век. Най-общо означава парадокс в закона, правилата или действителността, който прави човека жертва на собствените му действия, независимо какви са те. В произведението става дума за обикновен наглед абсурд. Ако един летец е луд, той може да престане да лети. Трябва само да откаже. Но ако откаже, значи е нормален и трябва да продължи да лети - Парафграф 22. След излизането на романа това префинено и ужасно определение е много употребявано. С него е и злоупотребявано много. То се е превърнало в символ на ... |
