"Не съм съгласен с казаното от вас, но ще се боря до смърт, за да имате правото да го казвате." Волтер "Умът на Волтер е същинска бойна машина. А Кандид представлява обобщение на всички негови романи." Гюстав Флобер "Кандид е книга, която е възхитително смешна, приключенска, иронична, изобретателна и трезва - вечна противоотрова на всички минали, настоящи и бъдещи фанатизми." Жан-Марк Рошет "Кандид е диамантът на нашия национален ум. Оноре дьо Балзак "Волтер е принцът на философската новела." Джон Ъпдайк ... |
|
|
Научната революция през XVI и XVII в., осъществена от фигури като Коперник, Галилей, Декарт и Нютон, поставя началото на исторически процес, който радикално променя хоризонтите на западната култура. Няколко века по-късно вече се очертава тенденцията към триумф на научно-техническия разум за сметка на философското и религиозното мислене. Тази тенденция говори в думите на Ницше "Бог е мъртъв". Най-коментираният философ на XX в. Мартин Хайдегер, по възпитание и нагласа религиозен мислител, търси нов път за философията и нови възможности за автентичен религиозен опит в контекста на "смъртта на Бога". В ... |
|
|
"Анализ на характера" е класически труд на Вилхелм Райх (1897 - 1957), австро-американски психиатър и психоаналитик, известен като една от най-радикалните фигури в историята на психиатрията, за развитието и лечението на разстройствата в човешкия характер, публикувана най-напред през 1933 г. Това е първата важна стъпка от психоанализата към биоенергетичното изследване на емоциите /оргонната биофизика/, предприета между 1928 и 1934 година. Като млад клиницист през 1920 г. Райх разширява психоаналитичния анализ на съпротивите до по-обхватната техника на анализ на характера, в която типичните характерови нагласи ... |
|
|
"Реториката" принадлежи към езотеричните съчинения на Аристотел. Това означава, че тя е била използвана от философа при преподаванията му в сравнително тясната среда на перипатетическата школа, докато до широката публика били адресирани т.нар. екзотерични съчинения. Следователно "Реториката" има съществена близост до "Поетиката" (или, за да предадем с по-голяма точност заглавието на оригинала, до трактата "За поетическото изкуство"). Самата проблематика на "Реториката" предполага кръг от читатели и тълкуватели на идеите ѝ, по-тесен от онзи на "Поетиката". ... |
|
|
"Първото, което трябва да направи философията, е да дефинира тази даденост - да дефинира какво значи мой живот и наш живот, какво е животът на всеки отделен човек. Живеенето е радикален начин на съществуване: всяко друго нещо и друг начин на съществуване ги намирам в своя живот - вътре в него, като щрих от него и спрямо него." Хосе Ортега и Гасет Книгата е част от университетската философска поредица "Какво значи това?". ... |
|
|
Второ издание. ... Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен Аз? Какво следва оттук нататък? Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това да запази той свидната си свобода без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от Аза. Тук представям възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, ... |
|
|
Превод от старогръцки Александър Ничев. ... Обикновено учителят, който успява да впечатли и да грабне вниманието на ученика си има важна роля за него и в много от бъдещите стъпки от живота му. А ако говорим за Сократ, учителят на древногръцкия философ Платон, то със сигурност можем да кажем, че е имал важна роля за житейския и творчески път на ученика си. Именно заради това в част от произведенията, които пише Платон, главен герой е Сократ. Така е и в "Държавата" – един от фундаменталните трудове на Платон и може би най-известния Сократов диалог. Смятана за първата утопична творба в историята, "Държавата& ... |
|
|
Форма и действителност. ... "Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история" е основният и най-известният труд на Освалд Шпенглер (1880 - 1936) - немски философ историк, един от класиците на философията на културата. Излязла е в два тома след края на Първата световна война (Том 1 - 1918 г., Том 2 - 1922 г.), книгата става сензация и претърпява десетки издания, а интересът към нея не секва и до днес. Освалд Шпенглер отрича идеята за "единна история на човечеството" и отказва да признае Запад за център на световната история, като издига концепцията за типовете култура, които по подобие на ... |
|
|
Фототипно издание на неизвестен досега ръкопис на идеолога на нашето революционно движение от 19 век, книгата представя две философски творби на Г. С. Раковски - трактат върху концепцията на франкмасонството за хуманността и есе върху идеала за щастие и духовността. Удивително мъдри в своята простота и свежест, мислите на гениалния наш сънародник са актуални и днес, 150 години след написването им. В същото време езикът и азбучното записване пораждат въпроси върху ползата и вредата от реформите, на които те са подложени през последните няколко десетилетия. Златопечатното оформление на корицата е само мъничък израз на ... |
|
|
Дейл Карнеги е пионер на това, което днес е известно като Движение за човешки потенциал. Лекциите и книгите му са помогнали на хиляди хора по света да станат самоуверени, представителни и влиятелни личности. През 1912 г. Карнеги започва първия си курс по говорене пред публика в Младежката християнска асоциация на Ню Йорк. Както в повечето курсове по онова време, Карнеги започва с теоретична лекция, но веднага забелязва, че учениците му се отегчават и нервничат. Нещо трябва да се направи. Вече почти век хиляди хора по света използват тази книга като наръчник как успешно да представят себе си и своите идеи пред другите. ... |
|
|
Немският философ Фридрих Ницше 1844 - 1900 е навярно най-четеният философ на света днес, но той също така е и най-малко разбраният. Приносът му във философията включва декларацията, че Бог е мъртъв, и следствията, което има това моралната философия. Тук Ницше атакува религиозната вяра, както и убедеността в обективните ценности или истини. Ние трябва да изберем основните си ценности. Смъртта на Бог оставя човека свободен да се превърне в човек според своите разбирания, да стане свръхчовек. Свръхчовекът е човек, който реализира потенциала на човешкото същество и не се възпира от вярата в отвъден живот. За Ницше ... |
|
|
Етюди по средновековна литература. ... "Четенето на творби, отдалечени във времето, предполага раздвояване на съзнанието. От една страна, желанието да се потопим в друг свят с неговите исторически и естетически особености ни насочва към другост, която ни обогатява и в същото време поставя под въпрос. Четем старите текстове с готовност да се променим, поне временно. Така средновековната литература се оказва среща с далечно минало. От друга страна, ние се потопяваме в друг свят, съзнавайки или не, че живеем в 21 век. Четейки старите творби, ние утвърждаваме себе си. Приобщаваме към собствената си култура и ... |
