Всяко едно изследване на личността на цар Фердинанд I Български е като нож с две остриета - има своите преимущества, но и крие много предизвикателства. Както всеки друг владетел, с добро или с лошо, той изиграва своята роля за развитието на страната ни. Името му неизменно присъства в учебниците и с него някои хора свързват някои от най- сериозните ни постижения, като обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. Царува на българския трон в продължение на повече от 31 години, с което се нарежда в челната десетка на най-дълго управлявалите български монарси. Същевременно обаче ликът му не присъства на нито една ... |
|
Истории за доброто, разказани със сърце. Този нов сборник с разкази е естествено продължение на стремежа ѝ да раздипля пред читателя - пласт по пласт многоликата душа на японската култура и начин на мислене. А когато това е направено с обич, разбиране и преклонение, винаги докосва сърцето. "Сан сан, Япония" е онзи светъл лъч, който пронизва съзнанието, за да остави следа. Всичките над 30 герои в тази книга имат нещо общо - през своите малки или големи истории по един типичен за японците дискретен и добронамерен начин успяват да дадат утеха, радост и вдъхновение на читателя. Страница след страница и разказ ... |
|
Моузес Херцог е доктор по философия, бивш съпруг, бивш преподавател, бивш приятел, очарователен страдалец и мрачен шегобиец. Заседнал някъде между дванайсети и двайсети век, той наблюдава с меланхолия разпадането на живота си, бушуването на личните бедствия, триумфа на враговете си, отказа от ценностите и опитва да се съпротивлява или смири."Херцог" на Белоу е велико творение - Леополд Блум на американската литература, но с една разлика: в "Одисей" енциклопедичният ум на автора е въплътен в езиковата тъкан на романа. Джойс не отстъпва на Блум огромната си ерудиция, интелекта, реторичната си мощ, ... |
|
"Някъде високо над двуколката, която се движеше по каменистия път, големи плътни облаци бягаха на изток в задача. Три дни по-рано се бяха образували над Атлантика, изчакаха западния вятър, а сетне се понесоха, все по-бързо, към континента, прелитайки над фосфоресциращите есенни води, разпокъсаха се при досега в мароканските планини, отново се събраха като стадо над високите алжирски плата и сега, наближавайки туниската граница, се опитваха да се доберат до Тиренско море и там някъде щяха да се изгубят. След хилядите километри път над сушата, подобна на необятен остров, пазена на север от морските води, а на юг - от ... |
|
"Независимостта е свободата да избираме зависимостите си. Аз си признавам, че съм зависим от провокациите на Христо Стоянов. Периодично се нуждая да бъда разтърсван, изненадван, вбесяван, очарован и смайван от историите и прозренията му. Свободолюбието на българите, според Христо и тази книга, е в свободата да си търсим нови освободители и поробители. Вашият смирен раб горещо ви препоръчва тези "Записки". Те са опасни - предупреждавам - могат да ви доведат до освобождаване от самите себе си! Или пък да ви направят роб на Христовите думи." Любен Дилов-син ... |
|
За свободата и вътрешната сила. Наричат Едит Ева Егер - Ане Франк, която оцеля, защото шестнайсетгодишната унгарска еврейка има късмета да остане жива в лагерите на смъртта. Пише книгата си на деветдесетгодишна възраст като разказ за оцеляването си, за изцелението си и за хората, на които е помогнала да се освободят от травмите си. Сравняват Изборът с класиката Човекът в търсене на смисъл на Виктор Франкъл. Менторството и приятелството на Франкъл помагат на Едит да преосмисли преживяното и да разбере, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. Авторката емигрира ... |
|
Прилепът, който символизира руското Военно разузнаване, е простирал криле над много страни. А ние, българите, не само дълго сме живели и живеем в неговата сянка, но не сме и подозирали, че това е една постоянна зависимост. Учудвали сме се на много действия и решения на български управници, но не сме допускали, че част от тях са били вземани под диктовка или натиск от ГРУ. Именно затова сюжетите в "Сянката на прилепа" са шокиращи. Тази книга ще ви отведе в света на големите тайни и задкулисните игри на специалните служби на Кремъл. Ще узнаете колко пъти и по чие нареждане развитието на България през годините е ... |
|
Калин Терзийски е носител на Европейска награда за литература. "Сред Хъксли, Ерофеев, Бъроуз, Селин и други проницателни змии, които ползват литературата, за да пишат философия, сяда още един. И седи добре! Калин Терзийски рови из недостатъците си, разчепква комплексите си, вади на показ скъсаните си логически връзки и постепенно разбираме, че това са нашите недостатъци, нашите комплекси, нашите скъсани логически връзки. И ние печелим знание, а Калин - свобода. "Аз и Бог" е търсене на смисъла без парфюм, без самозалъгване. Чете се на един дъх. Истинската смелост е да си зададеш точните въпроси." ... |
|
Истината расте като аспержи дълбоко долу и само една част е вкусна. Обществеността много лесно взема решение за задължително водене на кучетата с каишки или намордници, ако някое дете бъде убито от ловно куче, драстично се засилват законовите мерки за отглеждане на ловни кучета след нещастието. Майките кукувици обаче не се поставят в графата на общественоопасните, престъпленията им към собствените деца излизат наяве едва когато са прекалили неимоверно. И винаги се говори за отделния случай, всяко престъпление се води като изключение. "Два типа творци: такива, които се заселват в рани, и такива, които се заселват в ... |
|
Авторът предава аромата и атмосферата на онова далечно време и повежда читателя по неподозирани пътеки за тайнственост, красота и страсти на живеещите във Валве, столицата на трибалите. С вещина описва ловните страсти на тракийските ловци за обикновен дивеч или за залавянето на див бик за жертвоприношение на един от големите празници. Почти нищо не се знае за факта, че Сирм е разбил войската на Филип Македонски в долината на река Ойскос. По твърдение на проф. К. Йорданов това е станало в долината на Искъра. Войната е станала за това, че Филип отказал да заплати мито на Сирм, че е стъпкал земята му, завръщайки се с огромна ... |
|
Както вероятно се досещате, романът на Николай Табаков "Синята гора" няма нищо общо с дърводобива. Той разказва живота. Катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, ... |
|
Добре дошли в зората на новите мрачни векове! Книгата е посветена на последните издихания на едно болно и объркано общество. За убийството на морала. За налагането на новото нормално. За цивилизацията на упадъка и въздигането на корпоративно налаганите клишета като ценност. Не подценявайте способността на цивилизацията да се саморазрушава. Първите симптоми са срив в морала и семейството. Следва ги разпадът на нравите и подмяната на ценностите. Процесът завършва с подмяна на справедливостта. Всичко това вече го наблюдаваме. Новият световен ред идва и няма да чука на вратата ни. Той ще нахлуе неканен и нагъл и ще остане ... |