Съюз на демократичните сили. Времето е наше! Книгата е том 2 от поредицата "Записки по революцията" на Евгени Дайнов. ... Винаги ще има кризи. Защото винаги ще има конфликти. Защото винаги ще има спорове. А ще има спорове, защото хората са различни; а дори еднаквите хора се променят с времето. В обществото непрестанно се появяват различни версии за света, които започват да спорят помежду си. В периода началото на 1989 - края на 1996 година, който описвам тук, вече се вижда основната тема. Не революционерите предизвикват революцията. Но те се намесват, за да може от започналото брожение да излезе нещо ... |
|
Дон Кихот е необикновена книга. Вече четири столетия тя буди удивление и възторг, кара хората по целия свят да се смеят и да страдат, кара ги и дълбоко да се замислят. А нейните герои - безподобният рицар и оръженосецът му - отдавна са напуснали страниците и, за да заживеят сред нас, а сигурно и във всеки от нас. За гениалната творба е писано много, изписани са хиляди страници, но едва ли някога ще може да се каже, че е написано всичко, защото внимателният читател винаги може да открие в нея нещо ново, още неказано. Дон Кихот положително нямаше да бъде същият, а навярно нямаше и да се появи, ако епохата, в която е било ... |
|
"Големи истини - плод на богатия и драматичен житейски опит на Цончо Родев, на безусловните ценности, в които е възпитан и които е съхранил, и на големия му талант - могат да бъдат открити в крилатите фрази, събрани в тази малка книжка. Тогава, когато духът на герой, чието сърце е туптяло в името на България преди стотици години, се слива с духа на писателя, се раждат едни от най-силните и ярки афоризми в българската историческа белетристика. И полетът им, надяваме се, може да увлече читателите с души, трептящи на същата вълна." Марта Радева ... |
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго". ... Творчеството на Гюнзиг често е белязано от чувството за черен хумор. В сборника с разкази "Най-малкият зоопарк на света" (Награда на литературните издатели. 2003) Томас Гюнзиг ни изненадва с една смахната и едновременно с това привлекателно странна ексиентрична бестиария с хаплив хумор. В книгата всеки разказ започва с алюзията за някое популярно животно и приключва с нечия гибел. Соииалната критика на творбите на Гюнзиг има сложна ориентация и не подлежи на категоризиране, а стилът му съчетава ерудицията на ... |
|
Прилепът, който символизира руското Военно разузнаване, е простирал криле над много страни. А ние, българите, не само дълго сме живели и живеем в неговата сянка, но не сме и подозирали, че това е една постоянна зависимост. Учудвали сме се на много действия и решения на български управници, но не сме допускали, че част от тях са били вземани под диктовка или натиск от ГРУ. Именно затова сюжетите в "Сянката на прилепа" са шокиращи. Тази книга ще ви отведе в света на големите тайни и задкулисните игри на специалните служби на Кремъл. Ще узнаете колко пъти и по чие нареждане развитието на България през годините е ... |
|
Калин Терзийски е носител на Европейска награда за литература. "Сред Хъксли, Ерофеев, Бъроуз, Селин и други проницателни змии, които ползват литературата, за да пишат философия, сяда още един. И седи добре! Калин Терзийски рови из недостатъците си, разчепква комплексите си, вади на показ скъсаните си логически връзки и постепенно разбираме, че това са нашите недостатъци, нашите комплекси, нашите скъсани логически връзки. И ние печелим знание, а Калин - свобода. "Аз и Бог" е търсене на смисъла без парфюм, без самозалъгване. Чете се на един дъх. Истинската смелост е да си зададеш точните въпроси." ... |
|
Истината расте като аспержи дълбоко долу и само една част е вкусна. Обществеността много лесно взема решение за задължително водене на кучетата с каишки или намордници, ако някое дете бъде убито от ловно куче, драстично се засилват законовите мерки за отглеждане на ловни кучета след нещастието. Майките кукувици обаче не се поставят в графата на общественоопасните, престъпленията им към собствените деца излизат наяве едва когато са прекалили неимоверно. И винаги се говори за отделния случай, всяко престъпление се води като изключение. "Два типа творци: такива, които се заселват в рани, и такива, които се заселват в ... |
|
Както вероятно се досещате, романът на Николай Табаков "Синята гора" няма нищо общо с дърводобива. Той разказва живота. Катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, ... |
|
Авторът предава аромата и атмосферата на онова далечно време и повежда читателя по неподозирани пътеки за тайнственост, красота и страсти на живеещите във Валве, столицата на трибалите. С вещина описва ловните страсти на тракийските ловци за обикновен дивеч или за залавянето на див бик за жертвоприношение на един от големите празници. Почти нищо не се знае за факта, че Сирм е разбил войската на Филип Македонски в долината на река Ойскос. По твърдение на проф. К. Йорданов това е станало в долината на Искъра. Войната е станала за това, че Филип отказал да заплати мито на Сирм, че е стъпкал земята му, завръщайки се с огромна ... |
|
Източнорумелийският период в живота на поета (1880 - 1885) означава един висок момент в неговото творчество. В Пловдив Вазовата богато надарена и многостранна природа се развива по неподозиран начин. От това време датират някои най-добри негови произведения, преди всичко стихотворната сбирка "Поля и гори", гдето под надслова "Епопея на забравените" са възпети редица духовни и революционни вождове на народа. Дадените тук характеристики са недостижими като превъзходен и сбит рисунък. Езикът се отличава с висок патос, който напомня най-добрите работи на Юго. Между 1880 и 1885 г. Вазов написва и ... |
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Днес, за първи път от половин век насам, българският читател има възможност да се докосне до тази завладяваща книга. В края на XIII век България е само сянка от предишната си мощ. Татарските ханове на Златната орда считат държавата за свой васал, а ромеите не се свенят да се намесват във вътрешната ѝ политика. Могъщите боляри признават само формално властта на Търново и изглежда, че империята на Иван Асен II никога няма да се възроди. Тогава на престола се възкачва Тодор Светослав Тертер - син на цар Георги Тертер. За няколко години с твърда ръка той успява да стабилизира България и отново да я превърне във водеща ... |