"Гласът в тази стихосбирка е на човек, който избира да остане извън системата, заигравайки се саркастично, но и самоиронично с клишетата на общоприетия успех и изтъркания шлагер. Вместо обезличаващото щастие, той изследва териториите на привидния провал, където по нестандартен начин открива и ни показва ценните събития и гледки, както и победите - такива, каквито не сме свикнали да ги виждаме." Виолета Кунева "Владимир Раденков е философ по професия и автор на поезия, но двата предиката могат да застанат в обратен ред или да бъдат събрани ведно. Той пише поезия, философствайки, и говори за философия в ... |
|
|
"Краят на настоящето е разказ за отказа от илюзиите, своеобразно порастване на вече порасналия човек. В диалог с миналото и бъдещето Владимир Раденков се среща с реалността, която е оголена и лишена от рекламния си блясък. Въпреки това надвисналият личен апокалипсис се отлага, защото тази поезия открива пътища встрани от представата за съвършенството." Виолета Кунева "Разпадите в социалната реалност на настоящето са съизмерени с непрестанното завръщане в своеобразен "време-ландшафт" към "едно възторжено момче", чиито сетива са опазени в особената приветливост и спонтанност на ... |
|
|
Истории от махала Небесна. ... Оригинален поглед към мирогледа и обредността на старите българи от най-продаваната съвременна българска авторка. Във връзка с изпълнение на проект, свързан с фолклора, главната героиня на романа попада в малка махала в Балкана. Там среща баба Жива и отношенията им стават близки, като между баба и внучка. Баба Жива не е много "учена", но притежава неподправена мъдрост. Нейните възгледи, разкази и спомени за миналото разкриват един различен свят, в който хората тачат народните традиции и обичаи и пазят българския дух. Младата жена става част от местната компания: зевзекът гъдулар ... |
|
|
"Клада" е историята на тринадесетгодишно момиче в неназован град, в една неназована източноевропейска страна, което остава сираче и нещастният обрат в съдбата му съвпада с периода на рухването на диктатурата, от която е пострадало цялото семейство. Баба ѝ я намира в интерната за сираци и я взема със себе си. Ежедневието на героинята е изпълнено с фантазия и обикновени мечти, с юношески премеждия, първа любов и копнеж за щастлив и спокоен живот. Романът е история на съвремието ни, която поставя въпроса за личната отговорност в тоталитарното общество, от което привидно сме се избавили в края на миналия век, ... |
|
|
"Сестри Палавееви по пътя към новия свят" продължава лудешките приключения от "Сестри Палавееви в бурята на историята", но може да се чете и самостоятелно. ... Насладете се на толкова чаканото продължение на сензацията "Сестри Палавееви в бурята на историята", която превзе книжарниците и сърцата на читателите преди няколко години. "Сестри Палавееви по пътя към новия свят" е още по-забавна, шеметна и истинска - а приключенията на Кара и Яра ще ви очароват. Алек Попов се завръща в пълния си блясък на най-превеждания в чужбина български автор - има защо. Кара и Яра са отново тук, а ... |
|
|
"Мощен, ерудиран разговор "за времето и за всичко". От Талес до Дельоз и от българската хроничност до идеята за федерална Европа. Тази книга реабилитира интелектуалния разговор в приспана България. Провокира и обогатява. Интелектуалната енергия на Андрей Райчев предизвиква възхищение. Независимо от всички мирогледни различия и предвидими несъгласия." Д-р Николай Михайлов "Живеем в свят без "защо". А смелостта да обобщава позволява на Райчев да бъде интересен обяснител, човек, който може да разкаже своите теории на широка публика. При това да ги разкаже така, че дори онзи, който не е ... |
|
|
Цар и парфюмерист - един драматичен сблъсък по действителен случай. ... Рафаел Арие (действителна личност от първата половина на XX век) не се интересува от политика, негова грижа е женската красота. По прищявка на съдбата е осъден след шумен процес. В ранните часове на 16 април 1943 г. в килия на Софийския затвор той очаква отговор от Двореца на молбата си за помилване. В продължение на 6 часа, между полунощ и 6 часа сутринта, Рафаел се опитва да сглоби всички части от един огромен пъзел, който е довел до неговия процес. Прозрението идва заедно с вестта от Двореца в 6 часа сутринта. Повече от 70 години по-късно, в ... |
|
|
Том 3 от поредицата "Записки по революцията". ... Това е личният ми разказ за събитията между зимата на 1997 година и пролетта на 2017-та. В началото на този период беше освобождението от последните остатъци от "реалния социализъм" и убедеността, че българите най-сетне сме тръгнали по "слънчевата страна на улицата", както се пее в легендарното парче на Луис Армстронг. Между случките и приключенията, развиващи се общо взето из целия свят, става ясно, че в съвременната революция няма нищо страшно или заплашително. Напротив, революцията - това е най-шареното, любопитно, омайващо и често ... |
|
|
В "Савел" действието се развива четири години след разпъването на Исус, в земите на Юдея. Осененият от прозрение свише Савел става ревностен проповедник на Христовата вяра. Съсредоточеното изложение на романа, насищането с параболистични значения превръщат делничната му битийност и наглед субективните изживявания не в чисто психологически материал, а във формотворчески елемент. "А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника, та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим. ... |
|
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
