"Политическото Възраждане е сред най-проучваните области на доосвобожденската ни история. В резултат на усилията на няколко поколения изследователи е натрупана огромна по обем книжнина, в която се осветляват различни аспекти на борбите на българския народ за отхвърляне на чуждото господство. В научно обръщение са включени значително количество документални свидетелства, а популярните издания, посветени на отделни личности или събития, свързани с подготовката и практическото осъществяване на различните проекти за решаване на българския политически въпрос, нарастват лавинообразно с всяка следваща година. Очевидно ... |
|
|
В това издание са събрани спомените на революционерите Филип Щърбанов, Найден Дринов, Пейо Дринов, Иван Соколов и Ангел Телийски. Те са написани в различно време и носят отделни названия, но по своята същност това са спомени, дело на възрожденски българи, непосредствени участници в различни исторически събития по време на Априлското въстание от 1876 г. Те рисуват по интересен начин живота на дейците в предосвобожденската епоха и началните им стъпки в революционно-освободителното движение до и по времето на Васил Левски и най-важното събитие – въстанието през 1876 г., неговата подготовка, провеждане, разгром и последвалите ... |
|
|
Монографията изследва дейността на Коминтерна за завоюването на позиции сред селяните и техните политически организации с цел спечелването им за каузата на "световната революция". Разгледан е най-активният период от дейността на Коминтерна в тази област: 1923-1931 г., когато действа създаденият от него Селски интернационал (Крестинтерн), с помощта на който Коминтернът се надява да проникне в селското движение. Анализирана е концепцията на Коминтерна за политиката на комунистическите партии към селските партии и организации. На базата на богат документален материал конкретно се разкрива прилагането Ј към селските ... |
|
|
Книгата е посветена на малко познатите и в много случаи вече забравени автори от българската ботаника, които наред с големите имена в тази наука също са дали своя скромен принос за нейното развитие и утвърждаване. Тя е опит за цялостно представяне на ботаническата им дейност и израз на признателност към делото им в проучването на нашата флора. За всеки от авторите е даден и пълен библиографски списък на ботаническите му публикации (научни, научнопопулярни, методически и др.), както и списък на публикациите, в които се съдържат сведения за неговия живот и дейност. ... |
|
|
Априлското въстание през 1876 г. е органически свързано с цялостния възрожденски процес като кулминационна изява на българската национална революция. То увенчава финалната развръзка на националните освободителни стремления чрез радикални действия. Неговата подготовка започва още в зората на възрожденската епоха, за да премине през драматичните изпитания на множество заговори и регионални бунтове, с които националната революция натрупва боен и политически опит, усъвършенства организационните си форми и тактически похвати, избистря своите идейни позиции, изпробва рефлексите на противника за противодействие и създава ... |
|
|
Второ допълнено издание ... След Освобождението през 1878 г. България изпитва остра нужда от специалисти в различни области. За да помогнат за изграждането на държавната сграда на възвърналата се към нов живот българска държава, във времето на бурното развитие на чешката индустрия през ХІХ век, когато възможностите за реализация в Чехия никак не са малки, в България пристигат много чехи, мотивирани от искрено съчувствие към съдбата на славянските братя. Възпроизвеждането на епизоди от живота на Рудолф Турн-Таксис и Антон Бернкопф от гледна точка на българското обществено развитие и в контекста на общото чешко присъствие в ... |
|
|
В монографията са обобщени многогодишните археологически проучвания на две монументални сгради от IX-Х век, разположени във Вътрешния град на Велики Преслав. Получените резултати съдържат нови данни за историята на града. Със своя характер и местоположение откритият архитектурен комплекс представлява важно свързващо звено в градоустройствената структура на Преславския дворцов център. Откритият многоброен и разнообразен археологически материал показва, че сградите били обитавани от богати преславски граждани, между които и високопоставени военни служители, администратори или други преславски граждани, принадлежащи към ... |
|
|
Монографията представя развитието на българо-унгарските научни взаимоотношения в различни области на хуманитаристиката (историческата наука, археологията, етнографията и езикознанието), а също така и в биологическата наука (ботаниката и зоологията) през XIX в. до средата на XX в. Въз основа на предимно неизползвани досега извори е проследено творческото взаимодействие между български и унгарски учени - пътищата, формите и аспектите на тяхното общуване и неговите реални приноси за българознанието, респ. Унгарознанието, като част от общоевропейската наука. Пенка Пейковска, доктор по история (1995), научен сътрудник в ... |
|
|
Публикуваният ръкопис е свързан с историята на най-значимото дело на Димитър и Константин Миладинови – техния сборник „Български народни песни“. Ръкописът е запазен в архива на руския славист Измаил Срезневски. За Петербургското Археологическо дружество, чийто член е Срезневски, Константин Миладинов е съставил в края на 1858 г. записано на кирилица представително сборниче. Желанието му е било да покаже многообразието на целия сборник, но акцентът е сложен върху юнашките песни (514 от 830 стиха). От голям интерес са бележките на Константин Миладинов към песните. Те са 215 и съдържат: превод на руски на редица думи ... |
|
|
Като непосредствен участник в Балканската война Симеон Радев е свидетел на успехите на българските воини, на радостта на освободените си братя от Македония и Тракия. За тези събития ни разказва с вещото си перо на публицист Симеон Радев в книгата „Това, което видях от Балканската война“. Но подписаният Лондонски мирен договор няма практическо приложение поради избухването на Междусъюзническата война (1913). Като пряк свидетел и участник в мирната конференция в Букурещ той ни разказва в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ – как поради задкулисни игри, нечестни сделки и недалновидност на ... |
|
|
В настоящата монография авторът подробно разглежда изборната практика и изборното законодателство през 1919-1939 г. На подробен анализ се подлагат приложението на пропорционалната система и проблеми, свързани с нея като: въвеждането на задължителното гласуване през 1919 г., изборната реформа от 1923 г. довела до "законовата" кражба на гласове; основните проекти за реформи и идеи за реформи в периода 1926-1931 г.; Реформата от 1931 г., довела до триумфа на партийно-партизанското начало в българския политически живот със своите основни компоненти - въвеждане на Централни партийни листи, поставяне на изборен праг ... |
|
|
Това е третата историческа книга на Филип Димитров след "Ибо живяха, Господи" (1991 г.) и "Светлина на човеци" (2004 г.). Верен на изследователската си прецизност и точното боравене с изворите, той ни представя две столетия от ранната българска история чрез съдбата на четирима известни братя: от Кирил и Методий, Симеон и Владимир, Роман и Борис II, до Алусиан и Пресиан. ... |
