От 50 000 и повече години аборигените - коренното население на Австралия, най-древните жители на света, обитават Terra Australia, Южната земя, най-стария континент на света, а първите бели хора - холандски мореплаватели - попадат на острова едва в началото на XVII век. Смята се, че е възможно тогавашното население да е било от 500 000 до 1-2 милиона души. Черните хора, както аборигените наричат себе си, са живели на групи и кланове, вероятно по 200 - 250 на брой, говорили са на около 250 езика и са променяли местопребиваването си според сезоните в търсене на храна. Отделните групи аборигени са имали своя култура и свои ... |
|
"Котаракът на Рей Бредбъри е силно автобиографична и болезнено лична книга и стои особено близко до центъра на кольониколовската вселена. Тя проследява перипетиите на семейството му след преместването им в Лос Анджелис, преживяванията и срещите на писателя с куп незабравими и живописни герои по време на няколкото работи, които сменя, - нископлатени и на смени, типично за един емигрант, чието богатство и опит са единствено спомените и един малък език, - трудните дни на боледуването и смъртта на съпругата му, актрисата Виолета Павлова, както и срещите му с Рей Бредбъри, с когото Кольо Николов има щастието да общува в ... |
|
Настоящото издание на най-четения и най-българския роман запазва цялото богатство на Вазовия език, без да го осъвременява или адаптира. Предназначено е за ученици, както и за всеки друг читател, привлечен от образния свят на Вазовата творба. За улеснение на читателите, страдащи от лека или средна форма на дислексия, е използван специален шрифт, който да подпомогне четенето и пълноценното възприемане на текста. Допълнителната маркировка в полето има за цел да обозначи конкретни пасажи, които биха могли да се пропуснат, без това да наруши логиката и последователността на романа. Изданието съдържа още: кратко резюме в ... |
|
"След Пикасо - само Господ!" Дора Маар Париж, 1935 г. В Дьо Маго, заведение на парижката бохема, се е събрала компания от мъже, които ще останат в историята. Сред тях е и Пикасо, всепризнатият гений. На маса недалеч от тяхната сяда красива млада жена в черна рокля и с екстравагантна шапка с пера. Мнозина разпознават нашумялата фотографка Дора Маар. Очите ѝ претърсват заведението и се спират върху художника. Тя слага лявата си ръка на масата, разперва пръсти и с дясната взема нож. В главата ѝ зазвучава тангото от пристанищните кръчми на Буенос Айрес и ножът заиграва в неговия ритъм между пръстите ... |
|
Изданието включва трета и четвърта книга от четирилогията Гробището на забравените книги на Карлос Руис Сафон - Затворникът на Рая и Лабиринтът на духовете. ... Третата книга, Затворникът на Рая ни повежда назад във времена и събития, които постепенно ще споят повествованието от Сянката на вятъра и Играта на ангела. Оттук започва и пътят към миналото, към Фермин Ромеро де Торес и писателят Давид Мартин - без които Гробището на забравените книги няма да е същото. Лабиринтът на духовете е епически завършек на изумителния цикъл романи. Тук се срещаме с прокълнатия писател Виктор Матаиш, със спиращата дъха Алисия, ... |
|
"Много вода се оттече от оная една нощ през самотния октомври на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: "Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог Книголандия. Но едно нещо не се промени - когато сядам да пиша за която и да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин. Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове ревюта, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета ... |
|
Човекът, който постави мафията на колене. В книгата Ариго Петако ни разказва правдиво за легендарните дела на префекта Чезаре Мори - неподкупният чиновник, изпратен от фашисткото правителство в Сицилия със задачата да смаже мафията. Задача, с която той се заема незабавно и изпълнява с голяма ефективност, благодарение на неортодоксалните методи, които използва, и огромния ресурс, който му бива предоставен: малко военно формирование, цялата прокуратура на Палермо и изключителните правомощия, които той ползва дори отвъд границите на закона. Неговите енергични действия допринасят за почти пълното унищожение на основната ... |
|
Съставител: Станимир Йотов. ... Мисли, съвети и идеи за едно забравено изкуство. Това е книга за ходенето като начин на съществуване и еволюционен феномен. Това е книга за философията и психологията на ходенето и всички негови страни, които го правят толкова важно за живота ни. Ходенето е креативно, терапевтично, здравословно, антидепресивно, духовно и удовлетворяващо, но наред с всичко това то е също и екзистенциално, защото е изиграло огромна роля за оформянето ни като човешки същества. В продължение на милиони години нашият вид е еволюирал, като се е придвижвал. Ходенето е било част от неговото оцеляване, поминък и ... |
|
30 неподвластни на времето любовни истории на бележити българи от нашето минало. Във всяка от тях има нотка на обреченост - било поради лични причини или поради историческите превратности, засегнали съдбите на героите. Смърт, болести, войни, преврати и предразсъдъци променят живота на хората и прекъсват връзки, разбиват семейства, пречупват души. В някои от историите любовта е споделена, в други - невъзможна, в трети - драматична. За едни от героите тя е извор на вдъхновение, за други - на болка и страдание, за трети - на саможертва и себеотрицание. През любовните истории на значими за литературата, изкуството, ... |
|
Херман Хесе дълго пътува към най-значимия си роман Играта на стъклени перли. Работи върху него цяло десетилетие във време, враждебно на културата и интелектуализма, когато в Европа шества политическото безумие и диктатори се разпореждат със съдбата ѝ. В писмо от 30 -те години на миналото столетие авторът споделя: "За мен бяха важни две неща - да изградя едно духовно пространство, в което да мога да дишам и да живея въпреки цялата отрова на света, да си създам убежище и крепост, и освен това да изразя съпротивата на духа срещу варварските сили...". И като във всеки образцов образователен роман накрая ... |
|
Фарс, или никога вече самота ни предлага поредния горчив апокалипсис и този път Кърт Вонегът е безпощаден. В свят, пропит от болезнена самота, където технологичният напредък бележи невиждани висоти, а изолацията е все по-дълбока, всички са се превърнали във взаимнозаменяеми частици от обществената машина. А когато целият културен напредък на цивилизацията рухва, единственото, което остава, е копнежът по връзката с друго човешко същество. В своето гротесково изследване на тази мъчителна емоционална пустота американският класик ни среща с уродливите близнаци Уилбър и Илайза. Те крият необичайна тайна - когато допрат ... |
|
"Да се изповядаш в една книга не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго, освен човек, който се опитва да разбере себе си." И Фредерик Бегбеде прави точно това - опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с ... |