Япония, 1691 г., Мияко. В имераторския дворец някой владее до такова съвършенство бойните изкуства, че е постигнал способността да убива с вик. Левият императорски министър е открит мъртъв. Причина за смъртта му е среща с поразяващия вик киай. Самураят Сано Ичиро е изпратен от шогуна да разследва загадките около императорския трон. Естествено, да се намерят улики срещу могъщия убиец е почти невъзможно. Следите водят до няколко заподозрени - кой от кого по-знатни. Оказва се, че в двора на божествения император невинни няма... ... |
|
"Стиховете на Ина Ининова притежават нещо изключително свежо и топло, те носят някаква неподправена почтеност на мисленето и споделянето. Не може да се каже, че са първични. Силата им е в техните човешки слабости. Ина Ининова е от малкото поетеси, които не стават по-възрастни, отколкото го предполагат стиховете им. Тя е лесно раним човек, а поетът в нея е онзи, който реагира адекватно на всяка понесена рана. Тя е поет на простите неща. На ежедневното. На конкретното. На случващото се. Тя не е медиум. Но може би поезията и е медитативна. Някак си поетесата успява да внуши малките си прозрения, успява да ни съпричасти ... |
|
Подобно на "Вигвамите на Орилиа", и тази стихосбирка на Александър Бандеров може да се нарече пътешественическа. Като в сън пред очите на читателя преминават Флорида, Мексико, Куба и други екзотични маршрути. И в същото време персонажите на Бандеров са непрекъснато "тук", при нас, при това с парадоксалното усещане, че "ние, едро скроените, се озовахме на тясно". По пустите улици на Торонто лирическият "аз" на Бандеров вижда сянката на Колю Витковски, тъгува по родната къща и по близките. "Отблясъци от малахит" пронизват паметта и свързват, макар само за миг, разделените ... |
|
Четвъртият том от избраните съчинения на големия наш поет Павел Матев включва негови съкровени спомени от детството, есеистична критика за наши и чужди творци от Ботев до Пеньо Пенев, Филип Кутев и Мила Павлова и от Пушкин до Паустовски и Олег Шестински. Тази галерия се допълва от статии и бележки за обикновени хора, с които животът го е срещал. Интерес буди и дневникът на поета, съчетал тревогите и размислите му с бележки върху прочетеното от велики личности. ... |
|
В тази книга няма нищо измислено, описаното в нея е подкрепено със свидетелски показания от трите италиански следствия по атентата срещу папа Йоан Павел ІІ. Авторът, преводач на трима поредни папи и на петима президенти на Италия, е пряк участник в бурните събития около "българската следа" в покушението срещу Светия отец и събира документален материал от 1983 година до ден-днешен. Публикации в италианската преса от последните месеци потвърждават присъствието на престъпни елементи от самата Ватиканска държава в поредица злодеяния: заговори, отровителство, пране на престъпни пари. Асен Марчевски привежда много ... |
|
Емблематичната за младото поколение в началото на века "Hash Oil" с трето издание! ... "Като рекли всички Момчил Николов, та Момчил Николов. От всички съм чувал за него, но аз самият не съм го виждал нито веднъж. Колко пъти вече (хиляда пъти), пиян или нагърмян, съм минавал през София от север към юг, от запад към изток, от единия ѝ край до другия, напреко и както ми падне - и нито веднъж не съм виждал Момчил Николов. На, вчера пак не го видях, макар цяла вечер да четох произведението му "Hash Oil", много смешна книга, впрочем увлекателна като първа дръпка от добре повит масур. Така те ... |
|
Владимир Свинтила (1926 - 1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия). Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма. През януари 1949 г. е задържан от органите на КДС и след съответни инквизиции (вкл. двайсет денонощия без сън) е въдворен в концлагера Богданов дол (вж. Кладенецът на мълчанието, Изток - Запад, 2009). Но това не е последната му среща с Държавна сигурност. През 1957 г. е въдворен в психиатрията, за което се разказва в настоящата книга. Един от неколцината представители на ... |
|
"Азъ обичам своето отечество!..." Предсмъртните думи на Мара Бунева "На 13 януари 1928 г. в град Скопие, при стария мост на река Вардар, героичната българка Мара Бунева застреля сръбския злодей Велимир Прелич. Застреля джелатина Прелич, прочул се най-много със своите варварски жестокости и мъчения над мирното население по Вардарско. И то жестокости, извършени само над поробените българи, за да се сбъдне вековната мечта на сръбските поробители - българин да не остане в сръбския дял на Македония. След атентата, за да не попадне жива в ръцете на сръбските изверги, Мара Бунева насочва пистолета срещу себе си ... |
|
Един роман за любовта и човешката признателност ... Природата е непредвидима и човешкият разум е безсилен пред нея. Катаклизмите са естественото й развитие. Удобно е да има Бог, комуто да се молим, за да я умилостивим. А всъщност ни направляват шегите на Дявола. Но и него сме си измислили, за да различаваме доброто от злото. Природата е абсолютният монополист. Само тя дава и взема. Съвременните Високи технологии са малката терца, с която Дяволът цака най-силните карти на хората. ... |
|
Чечения 1995 г. ... Военната специалност на Миронов е свързочник. В Грозни му се налага да изпълнява съвсем други задължения. Писането на книгата започва през 1998 година. По тази причина текстът изобилства от грешки и неточности относно тактико-техническите характеристики на въоръжението и бронетехниката. Всички фамилии са променени, съзнателно е променена и географската и времевата връзка между описваните събития. Книгата не бива да се използва в качеството й на детайлен отчет за щурмуването на града. Вячеслав Миронов е роден през 1966 г. в град Кемерово в семейството на потомствени военнослужещи. Следва в Марийския ... |