Романът Доктор Живаго, писан в продължение на цяло десетилетие (1945 - 1955), обобщава творческия опит на писателя и е реализация на замисъла му да създаде мащабно произведения за Руската революцията (1917) и Гражданската война, за съдбата на руската интелигенция на фона на историческите катаклизми в Русия от началото на XX век до Отечествената война. Обръщайки се към прозата, Борис Пастернак създава сложна картина на нравствения и духовния живот на епохата и се докосва до съкровени аспекти на човешкото съществуване: тайнството на живота и смъртта, вярата, вкоренеността на личността в културата и в неизбежния ход на ... |
|
Рабо Карабекян е еднооко старче, провалил се художник и ветеран. Изоставен от кръвните си роднини, другарите от ротата и съмишлениците по четка, той е превърнал дома си в музей, а самия себе си - в пазач на миналото, който крие последната си тайна в заключен хамбар. Рабо дружи с легенди като Джаксън Полък и Марк Ротко, тъй като сам е един от основоположниците на абстрактния експресионизъм - школа, която не символизира нищо и със своята себевглъбеност отлично обрисува съвременното състояние на света. В мнимата автобиография на своя герой неподражаемият Кърт Вонегът засяга силно смущаващи въпроси за стойността не само на ... |
|
"Този, който не обича своята страна - не може да обича нищо. В края на краищата какво е лъжа? Замаскирана истина." Джордж Байрон "Върти се тоя свят, откак светува, и с него - целият човешки род; живеем, любим, мрем и ни се струва - меним по ветровете своя ход; царува царят, лекарят лекува - и тъй отлита нашият живот; по малко въздух, обич, вино, слава - и името ни може би остава." Из Дон Жуан - част 4, песен II Книгата е част от поредицата Библиотека на ученика. Световна класика на издателство Скорпио. ... |
|
Марк Твен казва, че хуморът е най-голямата благословия на човечеството и неговото най-ефективно оръжие, защото срещу атаката на смеха нищо не може да устои. И несъмнено е прав - отдавна е доказано, че смехът е едно от най-добрите лекарства. Но да се пишат добри хумористични истории изобщо не е лесно. Джек Лондон смята, че това е най-трудният жанр. Удхаус, един от най-добрите хумористи, дори вярва, че е невъзможно да се напише забавна история, ако авторът няма подходяща нагласа към живота. Твен пък смята, че истинският хумор е пълен с мъдрост. Според него остроумието само по себе си няма голямо значение, ако не е ... |