Сред руините в градчето местните хлапета изследват тунели и останки от легендарен град, строен преди два века, за който сякаш никой нищо не знае и не помни. Но попадат на стара карта – и Невидимия град вече не е мит. Позабравените вълнения от детството обсебват съзнанието на младия галерист Емили Розел, когато неизвестен подател му изпраща копие от мемоари на италианския архитект от 18 век Андреа Розели. Магнетизмът на неразкритата загадка се засилва – Розели е бил поканен от Карл III де Бурбон да построи красив модерен кралски град с пристанище... в делтата на Ебро. Освен за историята и изкуството в Италия, Испания и ... |
|
|
"... Онзи, който пише книги, не вярва истински в безсмъртието на душата. Ако човекът е безсмъртен, то след като умре, той ще се съедини с абсолютното познание с Бога. Ще познае в този момент и Началото, и Края, защото ще се присъедини към вечността, в която се съдържа всичко - без хоризонти, без ограничения. Защо човек трябва да пише книги тук долу на Земята, пълни със заблуждения и полуистини, да се рови в прахта на тленното и преходното, което е без значение? Аз виждам писането само като жал за нашия обречен живот, като копнеж към непознаваемото, като неизбежна скръб..."Любомир Канов ... |
|
|
Гао Синдзян е първият китайски автор, получил Нобеловата награда за литература. "Планината Душа" е изискан, незабравим и смел роман, който води дълбоко в сърцето на съвременен Китай. "Това е епичен мащабен приключенски роман... "Планината Душа" е изпълнен с малки разкази: древна китайска история, народни приказки, мотиви от детството, спомени за Културната революция, ожесточени спорове и страстен секс. Гао представя "неописуемото величие на живота и го е направил в този сложен, богат и необикновен роман."Индипендънт он Сънди "Отначало докрай човек има чувството, че Гао преследва ... |
|
|
Сложен, многопластов разказ, с исторически препратки и дълбоки философски размисли, романът Архиванов предизвиква интереса на читателя с фантастичния си сюжет, включващ тайни ръкописи, върколаци, магьосници, приключения. А пътешествията из страните Там и Фелиция напомнят иносказанието от Соларис на Лем или пък Обитаемият остров на братя Стругацки. Метафора на битието или просто мъдра приказка, читателят ще прецени сам, но във всички случаи няма да остане безразличен към подобен размах на въображението. ... |
|
|
Петото дете е смразяваща, завладяваща и дълбоко тревожеща книга, която може да се определи като роман на психологическия ужас. В разгара на сексуалната революция от 60-те години на миналия век Дейвид и Хариет споделят старомодния идеал за щастливо семейство с много деца. В началото техният брак е точно такъв, какъвто са си мечтали – раждат се четири хубави, здрави и умни деца. С петата бременност на Хариет нещата се преобръщат – рожбата Бен е истинско чудовище и превръща живота им в ад. Оттук насетне те насочват цялата си енергия за „очовечаването“ на петото дете, но се отчуждават един от друг. Четирите им „истински“ деца ... |
|
|
Без съмнение "Последното изкушение" е една от най-философските, но и противоречиви творби на писателя, в основата на която стои върховният дълг на борещия се човек - безспирната, безмилостната борба между духа и плътта. В тази книга критиците съзират Новото евангелие, апокрифната човешка изповед на Божия син. Джанет Маслин от в. "Ню Йорк Таймс" пише: "Радикален и напълно революционен, "Последното изкушение" преосмисля божественото през човешкия избор." Според Казандзакис загадката на Христос не е загадка само на една определена религия, а е общочовешка, защото "всеки човек е ... |
|
|
Дж. М. Кутси - носител на нобелова награда за литература ... "Изглежда, че някъде дълбоко у всички нас има нещо твърдо като гранит, което не можеш да научиш на нищо. Въпреки истерията по улиците никой не вярва истински, че светът на установените факти, в който сме се родили, е обречен на унищожение. Никой не може да приеме, че армията на Империята е била избита от хора с лъкове и стрели и стари ръждясали пушки, от хора, които живеят в палатки, хора, които никога не се мият и не могат да пишат, нито да четат. А кой съм аз, че да отхвърлям така подигравателно илюзиите, подхранващи живота?" ... |
