Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ... |
|
Мич Албом очарова читателите по целия свят с абсолютните си бестселъри, според класацията на "Ню Йорк Таймс". Сега той се завръща с красив и запомнящ се роман за семейството, което обичаме, и възможностите за нежност, любов и разбирателство, които пропускаме. "Още един ден" е разказ за майка и син и за връзка, която продължава през целия живот – а и след него. Той изследва отговорите на въпроса: Какво би направил, ако можеше да прекараш още един ден с любим човек, когото си загубил? Чрез майсторския разказ читателите деликатно са подтикнати да размишляват по нов начин за хората от семейството си, които ... |
|
Вярваш ли в любовта? ... По време на отпуската си Тереза Озбърн намира на океанския бряг писмо в бутилка, написано от непознат на име Гарет. "Моя най-скъпа, Катрин - гласят първите редове - липсваш ми, любима, както винаги, но днес особено силно, защото океанът ми пее за теб и песента му е за живота, който имахме..."За Гарет това послание е единственият начин да даде израз на неугасващата си любов към жената, която е изгубил. Тереза, чиято вяра в романтичното е разбита от бившия ѝ съпруг, е заинтригувана: "Кои са Гарет и Катрин? Каква е тяхната история? Наистина ли любовта им е била толкова силна?& ... |
|
"Господин Ходишек безспорно не беше никакъв алкохолик, тъй като изпиваше само две чаши бира на ден. Той беше порядъчен човек, който се грижеше добре за семейството си. Единствената му слабост, цялото му нещастие бяха тези една-две чаши бира на ден. Да, казвам "нещастие", защото сега ще видите какво произлезе от това..." ... |
|
Д-р Филип Уайлд, блестящ учен, надарен с остроумие, богатство и огромна телесна маса, е навикнал да бъде унижаван и мамен от съпругата си – младата, стройна и разкрепостена Флора. Един измежду нейните любовници дори документира изневерите й в роман под надслов „Моята Лаура” и го предоставя на съпруга й. Поруган, Уайлд търси наслада във виртуално себеунищожение. Набоков пише „Оригиналът на Лаура” с прекъсвания през периода 1975 – 1977 година. Осъзнавайки, че не ще успее да завърши книгата, преди смъртта си той разпорежда на жена си Вера и сина си Дмитрий ръкописът (който представлява 138 каталожни картончета, изписани ... |
|
За Ейвъри Даниелс преживяната катастрофа с пътническия самолет за Далас се оказва не само жестока трагедия. Пръстът на Съдбата я посочва, за да й даде златна възможност - да направи шеметна кариера, да се сдобие, съвсем неочаквано и за себе си, с дъщеря, със съпруг - кандидат да сенатор, и с покровителството на могъща тексаска династия. Но пътят от болничното легло до съпружеската спалня е белязан за Ейвъри с горчивина, страх, гняв и зашеметяващи открития за политически интриги и ритуални убийства. За да спаси мъжа, когото обича, Ейвъри ще трябва да изиграе блестящо най-трудната роля: да живее чужд живот - и да рискува ... |
|
Спокойствието в заспалото селце Сейнт Мери Мийд е разтърсено от убийството на полковник Протеро. Жертвата не е сред любимците на населението, затова и заподозрените са мнозина. Възможно ли е невярната му съпруга да е убиецът? А нейният любовник? Дори дъщерята на полковника има мотив. За пръв път госпожица Марпъл демонстрира брилянтните си способности, с които разкрива и наказва дори и най-подлите престъпници. "Убийство в дома на свещеника" е първият роман на Агата Кристи , в който главна героиня е симпатичната госпожица Марпъл. Той е сред най-популярните творби на авторката. ... |
|
Великите китайски мислители и до днес вдъхновяват хората по света. ... |
|
"Цялата ми душа е един вик; и цялото ми Дело е тълкувание на този Вик." Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на ... |
|
От авторката на бестселъра "Яж, моли се и обичай" ... На два отдалечени острова срещу крайбрежието на Мейн местните ловци на омари от поколения водят жестоки битки помежду си за своя територия в океанските води. Младата Рут Томас е родена сред тези вражди и е дъщеря на един от най-алчните ловци на омари. Осемнайсетгодишна, с ум като бръснач и безнадеждно неромантична, Рут се връща у дома след завършване на частно училище, решена да изостави образованието си и да се присъедини към "непреклонните мъже". Докато враждите се изострят, тя работи на лодка за омари, усъвършенства уменията си да ругае и накрая ... |
|
При появата си романът предизвиква множество противоречиви отзиви. Но както е споменато в предисловието: "Когато критиците се различават в мненията си, художникът остава верен на себе си". А ето как Оскар Уайлд пояснява собственото си отношение към героите от своята творба: "Мисля, че съм бил Базил Холуърд, другите мислят, че приличам на лорд Хенри. А аз бих искал да бъда Дориан Грей, но може би в някое друго време!". Написването на романа "Портретът на Дориан Грей" е свързано донякъде с една случайност. Оскар Уайлд и Артър Конан Дойл веднъж вечеряли заедно с американския издател Дж. М. ... |
|
Гръко-римската митология е неотменна част от духовния космос на просветения европеец - от Възраждането и Просвещението до наши дни. Съвременната европейска култура е стъпила върху два колосални стълба: християнската Библия и постиженията на античния дух, интегрална част от който (заедно с философията, театъра, литературните жанрове, Олимпийските игри, гражданския съд, идеите за обществено устройство, науките) е и митологията. Чудноватите и необикновени герои с техните непонятни страсти, деяния и подвизи може да изглеждат плод на необузданото и развихрено въображение на древния човек, но всъщност са разкази на ... |