Първо живеем. После умираме. А после... получаваме нов шанс? ... Първо живеем. После умираме. А после... получаваме нов шанс? Или - по-точно - десет хиляди шанса. Десет хиляди възможности да направим онова, "което трябва". Да си отговорим на важните въпроси, да постигнем мъдрост, да се слеем с всичко навсякъде. Досега Майло е имал 9995 живота и разполага само с още пет, за да си заслужи място в космическата душа. Ако не се справи, е обречен да избледнее в нищото. Но всъщност Майло повече от всичко иска да остане завинаги в прегръдките на Смъртта. Или на Сузи, както той я нарича. Сузи не е просто любимата на ... |
|
"Лечителството, знахарството, е много отговорна работа, като носенето на оръжие. Може и да навредиш. Вибрацията на мисълта и изказаните думи са важни. Лечителят, стъпил вече на "пътя", с натрупаните знания и предадените му от друг лечител - обикновено роднина - ритуали, напеви и методи на въздействие, започва да лекува и да се самоусъвършенства. Платата им е скромна, според възможностите на хората, или обикновено без пари. Лечителят, движейки се по своя път напред и нагоре към смъртта, търси честен и отговорен човек, обикновено по-млад, с подобна на своята ценностна система, на когото да предаде всичкото ... |
|
Самодивско биле е художествено-документална повест. Книгата може да се чете като самостоятелна история, но същевременно продължава поредицата, започната от Шепот на знахарки и Чародейски лек. В Самодивско биле доктор Вангелова прави ново проучване. Събира информация за народни предания и поверия. Цялото ѝ изследване е записано като отделни интервюта, които Валерия - Инди взима от знахарката Златица и нейната внучка Севда. Стари поверия и предания за билки и цветя, предания за свещени земи, се представят в записаните интервюта. Знанията на знахарката и внучка ѝ звучат в неповторим стил и изказ. Всеки, който ... |
|
"Когато написах първия том на Хрониките и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници - аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време - страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том - освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том - времето на социализма, - е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт - живи са и (част от) онези, които са били под гнета на тяхната власт; живи са правоимащите - живи са и ... |
|
Бизнесът е война! Животът е война! И в тази война би трябвало да оцеляват само умните, смелите и силните. Но дали това е така? Дали демокрацията е път към свободата и размаха на човешките възможности, или някой се опитва да я превърне в път към ада, осеян с пари, трупове, духовна нищета и мизерия? Главният герой на тази книга е довчерашен командос и антитерорист. Човек, който е посветил целия си живот на националната сигурност на своята страна. Човек със странно детство и съдба. Днес той е изправен през лицето на невидим враг, а над него стои още по-невидим покровител и диригент. Ще може ли да спечели битката на своя ... |
|
От 2137 г. пр. Хр. до 1395 г. сл. Хр. Тази книга трябваше да бъде написана. Българският народ имаше нужда от тази книга. Имаше нужда да види мястото си във вековете, на континента и в света, да съпреживее мъките и радостите, славата и позора на предците си и през техните очи да надникне в мрака на собствената си душа. Това, което направих аз, отдавна трябваше да го направи някой от историците - да напише цялата история на българите. Общите истории, написани от много автори, са аморфни, разностилни и дисхармонични - всеки от историците изследва един тясно ограничен исторически период, не споря - изследванията им са ценни ... |
|
От 1395 г. до 1878 г."Преди повече от двайсет години, седнехме ли с проф. Николай Генчев в Кинодейците или в Руския клуб, след третата чашка той се провикваше: "Поете, що не напишеш една забавна история на България!". За съжаление, тогава аз не оцених сериозността на това негово предложение... Преди няколко години обаче, като разгърнах случайно един учебник по история, написан наистина толкова скучно, сякаш авторите са имали едничката цел: да накарат българчетата да намразят историята на своя народ, ядосах се и реших да изпълня поръката на професора. Макар че през живота си съм се ровил много в историята - ... |
|
От малка Джейн Гудол мечтае да работи с животни и желанието ѝ се сбъдва. Когато е на 26, тя смело тръгва сред африканските гори, за да наблюдава поведението на свободните шимпанзета. При експедициите си Джейн Гудол преодолява храбро опасностите в джунглата, оцелява в срещи с леопарди и лъвове. И главното - опознава удивителна група шимпанзета. Шимпанзетата са интелигентни животни, чийто живот - работа, игри, семейни отношения - поразително прилича на нашия. Приключенията на Джейн Гудол с шимпанзетата и важните ѝ открития за тях са получили световно признание. Тя разказва вълнуващата си история в тази книга. ... |
|
В книгата са включени 19 от най-добрите разкази на Едгар Алън По, сред които са "Ръкопис, намерен в бутилка", "Златният бръмбър", "Спускане в Маелстрьом", "Убийствата на улица Морг". Едгар Алън По - една от най-загадъчните фигури в световната литература. Неговото творчество буди възхищение сред съвременниците му и оказва огромно влияние над такива значими автори като Жул Верн, Хърбърт Уелс, Хауърд Лъвкрафт, Валерий Брюсов, Константин Балмонт. Особено популярни стават неговите мистични и "зловещи" разкази, както и поетичните му произведения, пропити с ирационалност, ... |
|
"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà - само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата ... |
|
"Ако перифразирам Одън - "дъждът роди поет". Може би лондонският дъжд, може би меланхолията на мегаполиса, самотата на космополита? Не зная какво е родило тези стихове. Съмнявам се, че и Димитър Ганев знае. Но се радвам, че ги е написал. Силна, дълбока книга." Иван Ланджев "Да фланираш из един свят, вече видян и описан преди теб, да се рееш из книги, градове и любови, вече прочетени и обходени... И с един късноромантически замах да ги снабдиш отново с отровния чар на тъгата, да събудиш минали гласове, да бродиш подир Бродски из късните есени... Иронии и меланхолии да се застъпват пътем... ... |
|
В днешно време, след фактическото начало на "нова студена война", мнозина се интересуват от въпроса как работи руското разузнаване. Генерал-лейтенант Виталий Павлов е служил петдесет години във външното разузнаване на КГБ. В книгата си той разказва за едни от най-засекретените страници от дейността на тази организация - за тайните прониквания в чуждестранни обекти, представляващи интерес за СССР. От неговите мемоари научаваме за класическите операции на съветското разузнаване - Швед, Вализа, Ерос, Сняг, Олимп и много други, както и за специфичните методи на работа на КГБ - подставяне, превербуване и т.н. ... |