Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите студенти ... |
|
Поредната далеч от спокойна година за Хари Потър в "Хогуортс" тепърва предстои, когато "Среднощният рицар" изскача от мрака на площад "Магнолия" и приветства младия магьосник. Сириус Блек, избягал от затвора опасен убиец и последовател на Черния лорд Волдемор, е на свобода и всички мълвят, че е тръгнал по петите на Хари. Още в първия си час по пророкуване професор Трелони вижда знамение за смърт в бъдещето на момчето. А най-зловещи от всичко са дименторите, патрулиращи около училището, готови да изсмучат щастието от всеки, дръзнал да се изпречи на пътя им... "Заповядайте в " ... |
|
Книгата "Слуги, банкрути, шарлатани и катерички" е част от поредицата "Съчинения в 8 тома" на издателство "Захарий Стоянов". Непреходното значение на Захарий-Стояновата публицистика е заключено в неговата способност да отразява живо и пластично процеса на създаване на историята, да запечатва нейното движение, да съхранява неумиращ образа я. Тая публицистика притежава особен ритъм, ритъма на неспокойната и търсеща мисъл, на неукротимата и непрестанно пулсираща емоция. Тя цялата е действие, движение и невъзможност да се ограничи това движение. Тя реагира остро и мигновено на всеки факт от ... |
|
"Пътят на историята не е като билярдна топка, която чукната веднъж, изминава определена траектория, а наподобява пътя на облаците, сходен е с пътя на някой бродещ из уличките човек, чието внимание скача от интересна сянка тук на група хора там, или на необичайното пресичане на фасадите на сградите, попадайки накрая на място, което не познава и където не е искал да попадне. В хода на всемирната история се съдържа известен момент на изгубване." Роберт Музил ... |
|
"За мен е много важно, че в Русе мислят за мен. Споменът за града, в който съм прекарал първите шест години от живота си, след повече от осемдесет години не е загубил нищо от свежестта и пъстротата си. Виждам всичко пред себе си както беше тогава... Вместо да избледнее, този спомен с всяка година става по - богат. Имам още една причина, поради която съм благодарен на българите, имам предвид поведението на целия народ през последната война. Когато ставаше въпрос евреите да бъдат пратени на сигурна смърт, българите се изправиха като един човек и спасиха живота на хиляди хора. Между спасените имаше и мои близки роднини. ... |
|
"Легенда за светия пияница" е последната новела на Йозеф Рот и в нея се прокрадват автобиографични нотки, защото както своя герой и авторът напуска този свят след самоубийствено пиянство в Париж. Рот си отива отчаян след присъединяването на Австрия към Третия райх, когато му е отнета и последната надежда, че неговият свят, светът на многонационалната монархия може да се върне. Йозеф Рот (1894 - 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика. У нас е познат най-вече с романите си "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините". След ... |
|
От автора на "Нива на живот", "Папагалът на Флобер" и "Предчувствие за край". ... Повечето от нас могат да разкажат една-единствена история. Не че в живота ни се случва едно-единствено нещо - безброй са събитията, които превръщаме в безброй истории. Ала само една е от значение, само една си струва да се разкаже. Ето я моята. Деветнайсетгодишният студент Пол се връща у дома за лятната ваканция и в тенис клуба среща Сюзан, самоуверена и духовита омъжена жена на четирийсет и осем. Скоро тя и Пол стават любовници и той е горд, че връзката им е бунт срещу закостенелите нрави. Двамата избягват в ... |
|
Роман за страстта и любовта, за смъртта и неутолимата жажда за живот. ... Лилиан е чаровна и красива, но страда от тежка болест. Вместо да прекара последните си дни в болница обаче, тя иска отново да иде в Париж, да види каналите на Венеция, да се наслаждава на всеки оставащ ѝ миг и да живее на пълни обороти до последно. Може и да умре по време на пътуването, а може и да оцелее, но преди да си отиде, тя иска да получи още един шанс за живот. Клерфе е автомобилен състезател и предизвиква съдбата всеки път, когато застане зад волана. Когато среща Лилиан, той остава поразен от начина, по който тя смело се смее в ... |
|
Десет години по-рано Пат Хоби е бил преуспяващ сценарист в Холивуд, притежавал е къща с басейн и е бил канен на всички бляскави събития. Днес е изпаднал, на 49, вечно безпаричен, с няколко развода зад гърба си и неизменно алкохолен дъх. Доста време прекарва по барове и конни състезания, но и редовно обикаля студиите с надеждата да му възложат някаква задача. Това се случва рядко - но пък Пат често изпада в нелепи ситуации и става герой в смешни случки. Скот Фицджералд пише цикъла разкази за Пат Хоби през 1939 - 1940, когато самият той работи в "Юнивърсал", и от личен опит представя в хумористична светлина ... |
|
Избрани разкази - някои се превеждат за първи път, а в някои дори се говори за България. Малък екип от съзаклятници, състоящ се главно от преводачи и редактори, си науми да отдаде почит на свой любим автор от детството. Поводът беше 150 години от рождението и 70 години от смъртта му... Уелс. Не градът, а Вселената Хърбърт Джордж Уелс (1866 - 1946). В настоящия сборник са събрани на едно място няколко известни разказа в актуализирани преводи и няколко непознати негови кратки прозаични творби - всички те могат да се нарекат "любими", въпреки че това е само песъчинка от огромното наследство на писателя. Нека ... |
|
"Понякога, не зная защо, чувствам все повече, че сме шутове на невидими сили. Артисти, играем комедията на живота и ги забавляваме. Чувствам, че е време да строшим оковите си, да смъкнем завесата и да провъзгласим мъката, проклятието и голямата анатема. Радостта, любовта и вярата, привидения от нощта на ума, угаснаха при първата кървава усмивка на зората. И вече не ни остава нищо друго освен умората, проклятието, изтощението на ума и мъката на Истината. Орелът на Прометей не е мъртъв, защото е вечен, но усмивката, цъфтяща по всичкия мрамор и в целия живот на наивните ни предшественици, днес е станала ужасната ... |
|
Книгата е част от поредицата "Световни поети" на издателство "Изток - Запад". ... "Бърнс става едновременно един от създателите на новата шотландска лирика и неин класик. Благодарение на него ще се запази завинаги един пиетет към този малко архаичен диалект, който ще се изучава от любителите на поезията в Лондон и в Южна Англия. Може би с Бърнс окончателно се утвърждава полидиалектизмът на английската поетическа традиция. Основната причина за писането на скотиш е любовта на Бърнс към фолклора. Той е цял във фолклорните мотиви. Много от неговите песни са предназначени да се пеят - указана е и ... |