Три епохи на държавна репресия. ... Изследването проследява конструкцията на първия поръчков политически процес при Тодор Живков, след като през 1954 г. той е определен за първи секретар на "ЦК" на "БКП". Процесът има за цел да се даде възмездие на офицери от бившата 3 -та секретна секция на Министерството на войната, действала през 20 -те години на ХХ век. Механизмът на подготовка на съдебната разправа, разпоредена със специално секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП, започва още при Вълко Червенков през 1953 г. чрез заобикаляне на изтеклата давност и приетите амнистии. Разкрити са методите, ... |
|
|
Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. ... "Тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Написана е от един от най-образованите българи не само за времето си, но и до днес, владеещ езиците, говорени в Османската империя, тънък познавач на гръцки, старогръцки, латински и френски, завършил право в Сорбоната с подкрепата на Стефан Богориди, след което е негов частен секретар, управител на остров Самос, автор на Търговския закон на Османската империя, член на Висшия правосъден съвет на ... |
|
|
Изданието съдържа "За произхода и деянията на гетите", "Римска история - извадки" на Йордан, написани около 551 г., и "Византийска история" на Малх, написана около 474 - 480 г. ... "Двата народа, гети и хуни, имат тясно преплетена история, както военна, така и културна. За гетите около 330 - 337 година е създаден азбука от изключителния учен Урфил, която и днес в Словения и Хърватско се нарича Готика, и най-учудващото е, че тази Готика е азбуката известна ни като Глаголица. Климент създава нова калиграфия на точно същия брой знаци, както за звуци, така и за числа използвайки и фригийски ... |
|
|
София, 1943. Преписана на съвременен български от Николай Иванов Колев. ... "Обикновено се говори и то не само от по-непросветени, но и от образовани среди, че след падането на България под турско робство българите прекарали 400 години дълбок сън и едва когато се родил Отец Паисий, той като по чудо с историята си събужда народа от сън, който се възражда, вдига три-четири въстания и добива отново свободата си. Така се преподава дори на учениците от гимназията, но това са абсолютно неверни и погрешни схващания - срамни за народа и името ни. Ако българският народ беше прекарал 400 години в сън, никога не би се събудил, ... |
|
|
Печатите на просвещението и съдбата на призваните. Зад шеметния бяг към бъдещето на човечеството остават загубени вещи, магични начертания по разпилени чирепчета от свещени съдове, забравени писания, захвърлени реликви, потулени съкровища, укрити следи от престъпления и пособия за потайни ритуали, които писачите на приемливата за господарите им история са научени да подминават слепешката. Към много известни находки пък са наложени удобни възгледи, без смислено да е оценен зарядът в реалното им символно значение с тяхното място и роля в съдбовните им обществени появления. А те едва ли случайно са оцелели през опасни ... |
|
|
Критично изследване на източниците за историята на старите скити, траки и македонци, с две карти. Превод от немски - Николай Иванов Колев. Издателство "Verlag der Dykschen Buchhandlung", Leipzig 1915. Забранена в България от 1944 до 1990. ... ... Значи, империята на Приам се е намирала между Фригия (Македония), Хелеспонта и Лесбос. Тези думи на Омир нямат смисъл, ако се предположи, че Троя се е намирала на азиатския бряг на Хелеспонта, защото между Лесбос, Хелспонта и Азиатска Фригия няма суша. Те придобиват смисъл, като си представим Фригия в Македония или Тракия. От това се вижда, че Троя е била една държава, ... |
|
|
Ако искаш мир, готви се за война. От зората на цивилизацията хората воюват - за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им - Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни - шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни - цяла война е изгубена заради ... |
|
|
В тази книга Марк Солонин изобличително придава нов смисъл на значими събития от Втората световна война, позовавайки се на разсекретени в последните години архивни документи от Министерството на отбраната на Руската федерация. Под прицела на публициста попадат дипломатически и военни игри, предшестващи т.н. Велика Отечествена война (22 юни 1941 - 9 май 1945), разгрома на механизираните корпуси на Съветската армия през първия месец на войната, блокадата на Ленинград, доставките по договора заем-наем, създаването на атомното оръжие и други. Верен на стила си, Марк Солонин предоставя факти, но без да натрапва свои изводи, ... |
|
|
"Ето, че тук, при Добрич, перла на Добруджа, настъпи критичният момент на истеричната "страшна легенда": ще се бие ли българина срещу някогашния си освободител русин и може ли със скромната си световна бойна известност български воин да победи руския солдат, който се ползваше със славно световно име, за когото Фридрих Велики бе казал "Не е достатъчно само да убиеш руския войник, но трябва още и да го блъснеш да падне"! Настанал бе решителният момент в който "страшната легенда" щеше, пакостно за независимостта и свободата на родината, да възтържествува за всякога или да бъде провалена на ... |
|
|
Много е писано за събитията около 23 септември 1923 г. При управлението на БКП историците отделят голямо внимание на тази дата, но интерпретацията им е съвсем едностранчива. След 10 ноември 1989 г. българската историография има възможност по-свободно да изследва този повратен момент в родната история, но е почти невъзможно да бъдат открити впечатления от безпристрастни свидетели на случилото се в Северозападна България, които могат да бъдат надежден исторически източник. През комунистическия период излизат такива "спомени", но те почти винаги са доста съмнителни откъм сведения и имат по-скоро пропаганден ... |
|
|
Капиталният труд на полковник Александър Ганчев съдържа четири книги: Сръбско-българската война; Балканската война 1912 - 1913 г.; Междусъюзническата война 1913 г.; България в Първата световна война. Как България е воювала за националното си обединение със своя политически и военен потенциал, научаваме от фактите и анализите, представени от един от най-добрите български военни историци и публицисти между двете войни, пряк свидетел и участник в събитията. Историята на последната война на Третото българско царство - участието във Втората световна война - Александър Ганчев не написва. Той е убит веднага след ... |
|
|
Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |
