и още над 400 персийски пословици и поговорки ... Ако попитате какво е Персия, отговорите ще дотичат сами при вас. И всеки от тях ще бъде верен, Персия е страна на поетите, страна на розите и на славеите, страна на изяществото и на източната мъдрост, страна на поразителните контрасти. Персия е страната, получила в наследство могъщата култура на древните месопотамски цивилизации. Тя е още страна с двадесет и пет вековна държавност, преминала през ада на историята, преживяла страховитите нашествия на елини, араби, тюрки и монголи, но устояла и успяла да съхрани самобитния си дух, своята духовна и национална идентичност. ... |
|
Разработката е първото системно изследване на чечкия говор. Тя акцентира върху особеностите на говора на всяко ниво на лингвистичен анализ. Те са разгледани в съпоставка на техни аналози от цялото българско и славянско землище. В изследването е включен богат материал от различни сфери на битовото ежедневие на хората от Чеч - стопанска дейност и инвентар, празнично-обредна дейност, домакински принадлежности, облекло, песенен фолклор и др. От друга страна, използван е антропонимен и топонимен материал, който отразява диалектните особености на района. Изследването е важно, тъй като носителите на говора са мюсюлмани, чийто ... |
|
Книгата е посветена на осмислянето на догонващото развитие на основата на историческата приемственост. Основа на разглеждането са историко-философските възгледи на Мартин Хайдегер, като акцентът е преместен от екзистенциалността, съответно екзистенциала на Грижата, върху историчността и съответно върху Съдбата, разбирана посредством Избора. Същностно е разглеждането както на понятието, така и на историческия екзистенциал за Историческо време.Последното не съвпада с природното, тъй като е неравномерно, нехомогенно, притежава сложна вътрешна структура, може да се разглежда съсредоточено в особени точки на исторически избор. ... |
|
Книга 22 ... Настоящият сборник е вторият том от цикъла балканистични изследвания "Култура и общество", предшестван от национална научна конференция на същата тема. Той отразява стремежа на авторите да потърсят някои нови аспекти на взаимодействието между културата и обществото като един от основните въпроси на съвременната културология, разгледан на базата на материал от културната история на балканските народи през периода XV - ХХ в. ... |
|
Статиите в настоящия сборник се отнасят към областта на Интеркултурната комуникация. Застъпени са три отделни аспекта: първият аспект се отнася до теоретическата обосновка, характера, съдържанието и методиката на тази нова дисциплина. Като пример за проблемите и рисковете, но и за шансовете на подобно начинание служи основаната през 1996 г. Мюнхенска университетска програма по Интеркултурна комуникация. Вторият аспект е изследователски и е посветен на възможностите за разширяване и осъвременяване - в смисъл на глобалните промени - на Европейската етнология с теоретични елементи и емпирични подходи от Интеркултурната ... |
|
Фитоекология е първият по рода си учебник, разглеждащ аутекологията и синекологията на растенията, значението на растенията и техните съобщества като биоресурс за поддържане на равновесието в биосферата и за мониторинг на измененията в околната среда, както и въпросите, свързани с опазването на флората и растителността. Представлява много обемен труд, засягащ почти всички области на съвременната фитоекология, и е разработен на високо научно ниво. В учебника са включени методични въпроси от областта на фитоценологията. В него е включен практически курс по фитоекология - лабораторни занятия и тестове, което го прави полезно ... |
|
А - Г. ... Това е най-обемистото изследване от този род - събрани и обяснени са почти 28 000 местни имена от Кюстендилския край, от които около 4000 са включени в настоящия първи том. Направена е фонетична характеристика на имената, обсъдени са техният строеж и граматични особености. Поместена е и карта на говорите в Кюстендилско. Събраните местни имена съдържат сведения не само за езика, но и за историята, археологията, движението на населението, неговата материална и духовна култура. Много от тях са свързани с различни предания и легенди. ... |
|
Иванка Йорданова Гергова е ст.н.с. I ст., д.изк. в Института за изкуствознание при БАН. Завършила е специалност "Изкуствознание" в НХА "Николай Павлович" в София. Докторската ѝ дисертация е на тема "Иконостасът в българските земи през XVI-XVIII в." (1985). Темата на дисертацията ѝ за научна степен Доктор на науките е "Култовете на българските светци през Възраждането" (2005). Занимава се с проучване на българското и балканското изкуство, свързано с християнската църква от периода на османската власт (XV-XIX в.) - дърворезба, живопис, архитектура, графика, въпроси на ... |
|
Трето издание. ... Това съчинение представя българската средновековна медицина (IX - XIV в.) като част от културата на източнохристиянския свят. Според нейния опит, човешкото тяло е съд за хумори и пневми, здравето е състояние на равновесие, болестта - на неравновесие между тях, най-важна диагностична стойност имат качествата на урината, свидетелстващи за хуморите и на пулса - за пневмите, терапията търси средства да възстанови, а профилактиката - да поддържа въпросното равновесие, действено начало в едно лекарство е неговото основно качество (топлота, мокрота, сухота и студенина) от определена степен (първа, втора и т.н.) ... |
|
Книгата е посветена на един от главните проблеми във все още слабо изучената традиционна култура на турците хетеродоксни мюсюлмани (къзълбаши, алиани) в България. Въз основа на разнообразни извори – агиографски и исторически съчинения, устни предания и данни от обредността – изследването представя седем от най-почитаните в миналото и днес мюсюлмански хетеродоксни светци. Наред с откриването и подчертаването на индивидуалните черти във всеки образ авторът отделя внимание и на посланията на легендарните текстове, плод на многовековния стремеж на общността да изгражда своята колективна самоличност по отношение на другите ... |
|
В книгата е представен един поменален обичай, който в днешно време се практикува от българското и останалото християнско население, живеещо от двете страни на река Дунав и главно в равнините Добруджа (България) и Буджак (Бесарабия). Сред това население обичаят е известен още като Мъртвия Великден, Великден на умрелите, Малък Великден. Той се отбелязва винаги на деветия ден от Възкресение Христово, в понеделника след Томина неделя. Основният смисъл на обичая се състои в приготвянето и раздаването на специални поменални храни, подавки, с които се споменават имената на починалите близки. В българския празничен календар има ... |