"Аз не завиждам на Калин Терзийски. Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави, и да се надявам, че ще продължава да го прави, да слиза все по-дълбоко в мината и да вади парчета от най-полезното изкопаемо, за което мога да се сетя - собствената си душа. Прочетох "Алкохол" за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках. В "Алкохол" има достатъчно страници, които да те накарат да се ... |
|
|
"Колкото и да е вездесъщо злото, винаги има светлина."Това е книга за горчивия и смешен свят на хора, които живеят, без да забелязват времето. На хора, които не се страхуват да летят и знаят да откриват и в трагичното нещо забавно. На хора, които, и да изгубят вяра, не изпадат в отчаяние. На хора, които познават само едно измерение - измерението, където мечтите се сбъдват непременно."То животът колко сюжета има, два-три, и толкова, като погледне човек, всички минаваме през едни и същи изпитания, и историите ни и те са еднакви. Еднакви - еднакви, обаче всяка си има свой смисъл." Нарине Абгарян е родена ... |
|
|
"В последните години от своя пъстър живот Трифон Иванов споделя в едно свое интервю: "Да напиша книга? О, не, не! Това съвсем не е в моя стил. Няма как да стане. Далеч съм много от подобна идея. Аз по същия начин прецених, че и за треньор не ставам и затова и не се опитвам да заемам подобна позиция. По-добре е човек, когато знае, че не го бива за нещо, да не се опитва напразно. Както знаете, аз не обичам и медийните изяви, да се появявам в различни вестници, списания и т.н. и да коментирам някакви неща. Просто не съм такъв..." Е, дано Трифон ни прости, че се заехме с нелеката задача да съберем неговата ... |
|
|
Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |
|
|
"Портрет на художника като млад" е отхвърлян за публикуване "само" 20 пъти - за сравнение "Дъблинчани" е отхвърлен от 40 издателства. Причините са ясни, критикът Едуард Гарет казва, че книгата е "твърде неконвенционална за нашата британска публика... реалистична, непредразполагаща, непривлекателна". Днес романът е сред световните класики, определян от Карл Уве Кнаусгор като "жизненоважен, за разлика от почти всички други романи, публикувани през 1916 г.". Създаден е като есеистичен ескиз с името "Портрет на художника" през 1904 г. Джойс го предлага на списание & ... |
|
|
"Писателят е нещо като момиче на 17, което си е купило нова рокля. И се разхожда за първи път с нея из града. И е на седмото небе или там някъде. Трепти от суетно вълнение. Възбуда. И изведнъж вижда, че някакво друго (съвсем обикновено, ха-ха) момиче, "някаква тъпа кифла" се носи напред-назад по улицата... със съвсем същата рокля! О, Боже! А съвсем същата ли е? О, Боже! Май, да! О, ужас - съвсем същата е! Но колко грозна изглежда... е, не е чак грозна, даже си е много хубава... но пък как изпъкват всичките ѝ недостатъци, като я носи тая! О, Боже! Вече не я искам тая гадна рокля! Всички носят същата! ... |
|
|
Второ издание. ... 10 стихотворения състояния за онова, което ни наранява и приласкава, докато наблюдаваме света, любовта и пролуките помежду им. Книга откровение, която ти утешава с усещането, че не си сам в крехката си самота."Не зная как да се държа, когато ме обичат. Разплисквам се по някакви излишни улици. Купувам си лимони. Пея. Прииждат равнините във главата ми. Понякога стоя със часове. И пуша фикуси. Зениците ми скачат до зеландия. И по-натам. Тогава търкам тялото си в будката за вестници. Така се зазорявам някой път. Пред будката за вестници." Елин Рахнев "Октомври" е есенцията на всичките ... |
|
|
Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка, родена в Перник през 1959 г. Три нейни романа ("Четвъртък", "Божество на предатели" и "В града на радостта и мира") и четири сборника с разкази са публикувани в САЩ. Романите ѝ "Четвъртък" и "Една и съща река" са издадени в Италия и Македония, а романът "Четвъртък" е публикуван и в Китай и Сърбия. Три сборника с разкази на писателката излизат във Великобритания, а отделни нейни сборници с разкази - в Гърция, Канада и Израел. Разказът на Здравка Евтимова "Рядко" е включен в антологията " ... |
|
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Чрез митовете и легендите, разказани от Николай А. Кун, читателите ще се запознаят с древногръцките богове и герои. Със смелите Тезей, Херакъл и Одисей, способни да извършат невероятни подвизи, както и с невиждани чудовища, побеждавани от човешката съобразителност. Увлекателните истории за произхода на света, за похода на аргонавтите и за Троянската война ще потопят читателите в един магичен и епичен свят. ... |
|
|
Второ допълнено издание. С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов. ... Това е история за светлината, която все пак побеждава мрака. За надеждата, която винаги крачи пред отчаянието. И за любовта, която надмогва загубата. История за новото начало, разказана със силата на думите и чистотата на образите. Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави - обездвижен в шини - е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери. Бъбривият оптимизъм ... |
|
|
"Някои казват, че ако си прочел една книга от който и да било автор, все едно си прочел почти всичко от него. Има доза истина в тези думи. След "Алкохол" имах усещането, че не трябва да чета друго от Калин Терзийски, защото може би ще се разочаровам. Романът му "Лудост" обаче опроверга това ми тесногръдо чувство. Прочетох го в труден за мен момент и усетих колко сила има в думите, когато са казани без поза. Болезнена прямота и талант - това ми идва да кажа за романа на прима виста. Но има и друго, което пък се забелязва при по-внимателен прочит - самобичуването и принизяването! А то разголва ... |
|
|
Фльор Савагар е най-красивата жена на света. Или поне за всички останали, но не и в собствените ѝ очи. Грозното патенце не може да повярва, че се е превърнало в красив лебед. Незаконна дъщеря на световноизвестна филмова звезда, тя отраства в манастир, напълно пренебрегната от втория си баща. Жадна за обич и внимание, Фльор очаква с болезнен копнеж редките срещи с майка си. А когато животът я изпраща на снимачната площадка, тя се влюбва в своя партньор – мъжествения красавец Джейк Коранда. Но всичките ѝ илюзии се разбиват на пух и прах, когато открива, че е била предадена от най-близките си. Обезверена и ... |
