Веселина Кацарова е една от най-значимите и разнолики оперни певици на нашето съвремие. Световната си кариера тя дължи не само на феноменалния си глас, но и на харизматичното си излъчване. Критиците се дивят на таланта ѝ, а превъплъщенията ѝ са златен стандарт за всяка млада певица, която се опитва да пробие на голямата оперна сцена. Въпреки шеметната ѝ международна кариера и огромното признание, Веселина Кацарова никога не спира да гледа критично на себе си и професията си. Тази книга обхваща целия досегашен ѝ жизнен и професионален опит. В нея певицата споделя неподправено и вдъхновяващо своето ... |
|
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички ... |
|
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин, на Людмил Стоянов, на Дора Габе, да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков, да гледаме на отсрещния тротоар ... |
|
|
Никога повече в този живот жена няма да ви обича като нея... С майчината обич животът още на зазоряване ви дава обещание, което така и никога не спазва. Подир нея сте принудени до края на живота си да дъвчете сухоежбина. След това всеки път, когато жена ви вземе в прегръдка и ви притисне до сърцето си, това са просто съболезнования. И човек все се връща да скимти на гроба на майка си като изоставено псе. Никога повече, никога повече, никога повече... Още с първия светлик на зората сте получили много ярък урок по обич и си носите учебника. Ромен Гари определя "Обещанието на зората" като една от трите си ... |
|
|
"С годините някои имена избледняват, докато други започват да светят все по-ярко. Времето е най-безпощадният съдник, който безкомпромисно определя мястото на всеки творец върху скалата на националния пантеон. Задължение на историографа е да намери точната мяра между тленното и вечното, между онова, което отмира, и онова, което остава и се утвърждава. Спокойно може да се твърди, че едно от най-знаковите имена в българската историография е това на проф. д-р на историческите науки Зина Костадинова Маркова. Със своите многобройни изследвания и публикации на документи върху църковно-националното движение и политическата ... |
|
|
Дневникът на Жюлиен Грийн е уникално свидетелство на писател и християнин, чийто жизнен път съвпада с ХХ в. Воден почти всички вечери от 1926 г. до смъртта му през 1998 г., въпросният Дневник в 18 тома бива регулярно публикуван през годините. "3 декември 1958 г. - Животът на всеки от нас е път, който продължава направо в другия свят, отвъд смъртта. Поне така си казвам в някои моменти. Този, който върви към Бога тук, долу, продължава да върви към него от другата страна. Но щом не иска да върви към Бога тук, на Земята, как ли ще върви към него в отвъдното? Пасха, 1963 г. - Вярвам, че ми бяха потребни двадесет години, ... |
|
|
Дневник на свещеник Иван Дочев ... Този оригинален дневник за Балканската война, писан на самия фронт от военния свещеник Иван Дочев, е на изключително жив и четивен език и е поднесен на читателя в неговия оригинален вид, без издателска намеса. Авторът е пряк участник във войната, а хроникираните от него събития са отбелязвани всеки ден, без изключение. Абсолютно автентични са описанията на села в Източна Тракия, които съдържат данни за броя на къщите, особеностите на обичаите и носиите, поведението на населението при навлизането на българските войски.Особено интересно е описанието на влизането в Одрин – отношението към ... |
|
|
Шарл Бодлер (1821-1867) е една от най-влиятелните и противоречиви личности във френската литература през XIX век. Новатор в поезията и в подхода си към изкуството, високо ценен и хулен, яростен защитник на свободата на нравите, екстравагантен и неблагоприличен, авторът на "Цветя на злото" скандализира и с поведението, и с творчеството си, прекрачва норми със смелите си възгледи. На фона на пъстрата картина на епохата и на обкръжението, биографът Жан-Батист Барониан обрисува бурния, изтъкан от възходи и падения живот на един гениален парий. ... |
|
|
Роман от спомени. ... Със своеобразно заклинание Левчев завършва автобиографичната си книга "Ти си следващият": "Ако имам дни, ще трябва да отговоря на още някои въпроси в един бъдещ роман". Ето го и изпълненото обещание, ето романа от спомени, в който са посветени немалко страници на невероятната Ванга, на разбулването на митовете около Людмила Живкова, на Софийските писателски срещи. И разбира се, на "срутването на системата"."Панихида за мъртвото време" не е просто мемоарна книга на една голяма личност - тя е личната изповед на поета и човека Любомир Левчев. Авторът ни връща ... |
|
|
Кой би могъл да предположи, че младата полякиня, която през ноември 1891 слиза на гарата в Париж, ще внесе революционни промени във физиката, химията и световната медицина, ще получи две Нобелови награди, а тленните й останки ще почиват във френския Пантеон? Мария Склодовска-Кюри - легендарно име в модерната наука, за която Алберт Айнщайн казва: "Измежду всички прочути смъртни тя единствена не е покварена от славата." Детството й в Полша, животът във Франция, срещата й с Пиер Кюри, съвместният им път, неуморните дирения, довели до откриването на полония и радия, смъртта й от левкемия, най-вероятно следствие от ... |
|
|
Милиони признават Айн Ранд за един от най-великите мислители и писатели на XX век, но малцина я познават като човек от плът и кръв. В „Моите години с Айн Ранд“ Натаниъл Брандън ни разказва за бурната любов между него и енигматичната авторка на „ Изворът “ и „ Атлас изправи рамене “. Ще откриете изключителна жена, видяна през очите на млад мъж, срещнал я за пръв път месец преди да навърши двадесет. Взривоопасната любовна история започва с пламенно писмо от изпълнения с възхищение Натаниъл и продължава повече от две десетилетия, за да завърши с горчиви упреци и обвинения в предателство. С докторска степен по психология и ... |
|
|
Напуснал този свят на едва четиридесет години, смазан от славата и крайностите, в които се хвърля без колебание, изпепелен от собствената си енергия, Джек Лондон (1876-1916) е изживял сякаш сто живота: на работник, бракониер на стриди, ловец на тюлени, златотърсач, социалистически деец, военен кореспондент, земеделец... Колкото поприща, толкова и бестселъри. Жизненият път на Джек Лондон започва също като разказ на Джек Лондон. Той израства в нестабилно семейство, детството му преминава в тежък труд, бедност и скитничество. А продължението твърде напомня негов роман с околосветските пътешествия, политическата ангажираност, ... |
