"Не ми е чудно. Много ми е бабино. И лятно. И захарно, и аспиринено. Доматено. Малинено. Червено. Огън. Пладне. Една копа сено в градината. Така ми е..." Бояна Петкова "Ако и на вас ви е така, ще се намерите с тази книга. Ако не, но прочетете стиховете, ще поискате да ви е така и книгата пак ще ви намери. В тази поезия жените са от сой и въглен и са само веднъж, пуловерите имат тъжни дупки и, докато пушим, се разплитаме някъде из opium fields forever... В най-хубавите стихотворения от тази книга малките чудеса на поезията се случват, тихо и ненатрапливо." Георги Господинов ... |
|
|
Заветът на баща ми Преди да си отидеш във последната утроба, тоест - в гроба, ти каза:"Пиши от името на шапката!"Коя? На циганина, бъркащ в боклукчийска кофа? На президентската глава? На шеф на мафия? Или на овчар калпака? Но докато аз си отговоря, ти умря. А шапката май беше на ковчега похлупака. А! Някой някъде заплака... И звуците потънаха във мрака... Петър Дамянов (1968 - 2009) ... |
|
|
Награда на "Европейския съюз". Литературна награда "Конрад Аденауер". Литературна награда "Кранихщайнер". ... С лирична, красива и вълнуваща проза се представя в тази книга една от най-награждаваните авторки на Германия днес. Носителка е на Наградата за литература на ЕС, на литературните награди на Лихтенщайн, Конрад Аденауер, Кранихщайнер, Херман Ленц и Еберхард Шьок за създадени образци на красив немски език. Пеперуди, бадемови и смокинови дървета, пищната зеленина на средиземноморския пейзаж заедно с безкрайната синева на августовското небе над Далмация - в разказите на Марица Бодрожич ... |
|
|
Книгата е спечелила конкурс на Министерство на културата. ... "Гарванов писък" е съвършено различна от всичко, което е писала досега поетесата. Това не е предишната Романьола Мирославова. Образно казано, тя не е сменила само роклята, а и кожата си. Читателят сега ще види една нова, различна поетеса - със стихове, изригнали от душата и стаили дълбоки, трагични истини. Това е книга за цената на живота и любовта. Стиховете са посветени на всичко онова, което стои отсам чертата на живота. Посветени са и на човека с всичките му слабости, и на изпитанията, които му поставя съдбата. Кое е важното в живота? Какво ... |
|
|
Версия Тревога преминава през сърцата като пустинен суховей. И ето, оживели времената при теб ме връщат, Галилей....Пред оня страшен съд уж бил си казал, че все пак, тя си се върти. Едва ли! - Тази всеизвестна фраза не би сглупил да кажеш ти. Излишно е било! - Той, съдията е знаел сам, че се върти. Но много му е трябвала лъжата, та своя храм да защити. Така се е родил под небесата поредният човешки срам....Защото никоя лъжа пресвята не е спасила никой храм! Добри Жотев ... |
|
|
Вангел Имреоров (1988) пише поезия за личния си блог и е публикуван в Литературен клуб, Кръстопът и други литературни интернет списания. Завършил Езикова гимназия "Пловдив" и бакалавърска програма "Дигитални медии" в английския университет "Брадфорд". Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се връща в България през 2017. Обича новите начала. "Напускане на спомена" е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, ... |
|
|
"Понякога, не зная защо, чувствам все повече, че сме шутове на невидими сили. Артисти, играем комедията на живота и ги забавляваме. Чувствам, че е време да строшим оковите си, да смъкнем завесата и да провъзгласим мъката, проклятието и голямата анатема. Радостта, любовта и вярата, привидения от нощта на ума, угаснаха при първата кървава усмивка на зората. И вече не ни остава нищо друго освен умората, проклятието, изтощението на ума и мъката на Истината. Орелът на Прометей не е мъртъв, защото е вечен, но усмивката, цъфтяща по всичкия мрамор и в целия живот на наивните ни предшественици, днес е станала ужасната ... |
|
|
Езикът на птиците е книга, написана в стила, който авторката утвърждава досега с всичките си книги, а те не са малко. И тук стихотворенията са отправни точки към смислови заключения, въпреки това книгата притежава силен емоционален заряд. И в тази книга стиховете са без заглавия - подредени така, те следват определена логика. Най-общо, според авторката, може да се каже така: в Езикът на птиците една малка частица от безкрайния живот е укротена в написаното слово. Милка Стоянова е родена и живее в град Бургас. Автор е на 16 книги с поезия, повестта Лозница и пътеписа Молдова - с обич за теб. Книгата ѝ Приближаване ... |
|
|
"Тази книга ми напомни за детската любов - млада, саможертвена, уловена момент преди да спусне щита, заснета секунда преди да се скрие уплашена в сърцата ни. Неопетнена от очакванията. Недокосната от съдниците. Кара те да мечтаеш както преди - смел и с копие в ръка. А на върха на копието - любовта." Ралица Генчева, автор София София - мястото където си се влюбил, където са разбили сърцето и носа ти. Където цигуларят на Седмочисленици те кара да спреш, където можеш да оставиш сърцето си в метрото, на Витошка или дори на бабката, от която си купи чесън. София е цветна за онези, които имат очи да я видят. ... |
|
|
"Красиви образи на неудобството да живееш - това откривам в стихотворенията на моята някогашна студентка Илияна. Виждам как от близостта думите ѝ цъфтят и узряват. Виждам я как расте." Марин Бодаков "когато нощта завърти колелата си на пълни обороти и в безсънието си обърнем гръб един на друг зашивам устните си зад които напират обвинения завивам мълчанието на топло и галя косата ти наум." Илияна Генова ... |
|
|
Книга за самотата, разгледана през призмата на имиграцията и на връзките. Книга за силата - и самотата - да загърбиш един живот и да скочиш в друг. Човекът в тази книга емигрира не само в нови географски територии, той се преселва в неизследвани досега кътчета на душата си, в нови връзки, в непознати състояния, прави равносметки, задава си въпроси. Свалила своята "втора кожа", Катерина Стойкова е все така до болезненост пряма със себе си и с читателя. Поетичното и тук е примесено с философска мъдрост, със съзерцателност и умение да уловиш детайлите на живота такъв, какъвто е, без оценка. "Трябва много да ... |
|
|
"Често се натъквам на словосъчетанието обещаващ дебют и не го разбирам. Какво е длъжен да ни обещава един дебют? Нищо. А понякога към обещаващ се добавя и дързък - получава се нещо много сериозно, един обещаващ, дързък дебют. Е, тази поезия не е дръзка, нито пък се е втурнала да обещава нещо на читателя. За сметка на това тя споделя с него едно и също любопитство, едно и също желание да опознава и разбира. Тази поезия е вглъбена, но не спира да гледа наоколо с очи на откривател - честна в ентусиазма си да хване за момент неуловимото (насън или наяве) и да ни срещне с него. Завидната за годините на автора зрялост не ... |
