Борбата за признание и политиката на гнева. ... Една от най-добрите книги за 2018 г. според "Таймс" и "Файненшъл Таймс". Един от най-видните политолози на нашето време - Франсис Фукуяма, ни предлага в новата си книга провокативен анализ на съвременната политика на идентичността: на нейния произход, еволюция и последици за либералната демокрация и световния ред. Искането за признание на собствената идентичност обединява много от случващото се днес в световната политика. Универсалното признание на достойнството на всяко човешко същество, на което се гради либералната демокрация, все по-често се ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Темите на XXI век" на издателство "Труд". ... Днешното господство на неолиберализма в икономическата и социалната политика започва, когато противостоящият му предшественик, известен по-общо като кейнсианско управление на търсенето, навлиза в масивна криза по време на инфлацията от 70-те години. Това е криза и за социалдемокрацията. Ксенофобският популизъм в по-голямата част на Европа, САЩ, Русия и някои други страни, враждебен както към неолиберализма, така и към социалната демокрация, променя отношението помежду им. Особено важна променлива е балансът между електоралния ( ... |
|
|
В това свое класическо произведение, Гюстав Льобон разглежда целта и методите на политическата психология, психологическите фактори на политическия живот и управлението на народа. Спира се и върху еволюцията на анархизма и борбата срещу социалното разложение. Тезите на автора са илюстрирани с много примери от миналото и с констатации на грешки в управленията на различни държави, твърде поучителни, впрочем, и за българските политици и държавници. Гюстав Льобон е световно известен френски психолог, социолог, антрополог и историк. Счита се за един от основоположниците на социалната психология. "Най-съществените от ... |
|
|
"В "Интимните неприятели на демокрацията", публикувана във Франция през 2012 г., Цветан Тодоров насочва критичен поглед към съвременната демокрация. Днес тя няма открити врагове, но поражда нежелателни явления, които Тодоров нарича „интимни неприятели“. Сред тях е откроил три: месианство (износ на демокрация със силови средства), ултралиберализъм и популизъм. Тодоров ги проследява аналитично като историк на идеите – в тяхната предистория, еволюция и в многобройните им съвременни форми на проявление... Чужд на духа на отрицанието, критицизмът на Тодоров помага да разбираме по-добре света, в който живеем. И ... |
|
|
Заедно с появата на планетарните измерения на бизнеса, финансите, търговията и информацията, е задействан процесът на локализиране и фиксиране на мястото. Глобализацията за едни означава локализация на много други. В наши дни свободата на придвижване - неравномерно разпределено благо - бързо става важен действащ фактор. Тази книга е важен принос към развитието на социалната теория днес. Написана е не само с най-висока професионална вещина, а и с поемане на социален ангажимент от страна на автора. Начинът на мислене, както и проблемът, който поставя, са от интерес за специалисти по социология, философия, политически науки, ... |
|
|
Под редакцията ма Жан-Пиер Риу ... Безспорен факт е, че през последните десетина години популистките идеи и лидери засилват влиянието си - както в Европа, така и в Северна и Южна Америка, Азия и ислямския свят. България също не е пощадена от подобна вълна. Съпътстван от национализъм, антисемитизъм, ксенофобия, еврофобия, антиглобализъм, екстремизъм, интегризъм, популизмът шества все по-уверено, постига сериозни резултати на избори, владее съзнанието на не малко хора. Какви са корените и причините за неговото разпространение в политиката, културата, начина на мислене, коя е благодатната почва, върху която вирее, способите, ... |
|
|
В книгата са събрани най-важните документи по сътворяването на македонизма и неговото налагане във Вардарска Македони. ... |
|
|
Двубоят между цар Самуил и император Василий II, между царството на българите и империята на ромеите завършил. Това бил сблъсък между два свята. От едната страна стояла Византийската империя, здраво закрепена върху римската държавна традиция, елинското културно наследство и християнската вяра. Срещу себе си тя имала държавата на българите и тяхната източна държавноправна уредба, пречупена през влиянието на алани, авари, както и на самите ромеи. И ако царството загинало, то българският народ оцелял. Християнската вяра не само че не станала мост за претопяването на българите, но още повече консолидирала жизнеността на ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Res publica" на УИ "Св. Климент Охридски" и се издава под общата редакция на проф. д-р Георги Близнашки. ... |
|
|
В много отношения демокрацията е режим, който не се подразбира от само себе си; при все това, днес тя се налага като неоспорим факт в повечето държави на планетата. Тази политическа система дава невероятни първи плодове: законът на мнозинството, помиряването между равенство и свобода. И начинът, по който тя окончателно се легитимира: зачитането на общата воля, дори на народния суверенитет, изисква наивна вяра или не малко интелектуална възвишеност, за да бъде правдоподобно. Демократичното верую ни връща обратно към една мисловна вселена, която нашето рационално общество, не повече от всяко друго преди него, не може ... |
|
|
В книгата се изследва същността на политическия процес и ролята на политическите институции в съвременните демократични общества. Акцентирано е върху факторите, формиращи политическата среда - политическата социализация и култура, формите на политическо участие и поведение и др. Основната част на книгата е посветена на същността и функцията на политическите институции - институциите посредници, сред които централно място заемат политическите партии, институциите на държавната власт, органите на изпълнителната и на съдебната власт, президента и конституционните съдилища. ... |
|
|
Пиер Манан (роден през 1949 г. в Тулуза, Франция) е виден френски философ, професор по философия на политиката. След като завършва "École Normal", той започва своята кариера като асистент на Реймон Арон в Колеж дьо Франс. От 1992 г. преподава във Висшето училище по социални науки, сега - в Центъра за политически изследвания "Реймон Арон", и е гост-професор в Бостън Колидж. През 1978 г. участва в създаването на списанието Commentaire и е член на неговата редколегия. Първите му изследвания са посветени на началото на модерната политическа философия. Той е допринесъл немалко за преоткриване на ... |
