"Едно мъжко момиче на Марко Видал е изпълнено с живот, който в основата си не е чужд, въпреки век и половина алафранга или тъкмо поради нея. Марко Видал прави на български това, което естествено се прави на всички световни литературни езици - да пишеш на тях, без да си етнически свързано лице. За български това изравняване с големите езици е уникално. Другото уникално в тази книга с оглед на българския поетически идиом е бруталисткото дефлориране на тукашния вечен свенлив реализъм с голямата паламарка на хомосексуалното и лявото в тандем." Владимир Сабоурин Марко Видал Гонсалес (1995, Санлукар де Барамеда, ... |
|
|
Настоящият сборник съдържа някои от най-забележителните мисли и афоризми на Марк Твен, изпълнени с ирония и сарказъм, които не са изгубили своята актуалност и в наши дни."Човекът е бил създаден е края на седмицата, когато Бог е бил уморен""Лъжата може да обиколи целия свят, докато истината си връзва обувките.""Няма по-тъжна гледка от млад песимист освен стар оптимист.""Умереното пиене на вода не може да навреди никому,""Да откажеш цигарите, е най-лесното нещо. Правил съм го хиляди пъти.""Когато си ядосан, брой до четири. Когато си много ядосан, псувай.""Не ... |
|
|
Попаднали през 1917 година в месомелачката на болшевишкия преврат, напълно променила живота им, двама от поетите, представени в тази книга - Владислав Ходасевич и Саша Чорни, напускат завинаги родината си, а третият - Николай Гумильов, едва трийсет и пет годишен - е убит като народен враг. Но както пишат самите те, гордият им дух е останал да лети над мрачната житейска бездна, защото е прозрял безсмъртието. Владислав Ходасевич (1886 - 1939) е поет, преводач и пушкиновед. Роден е в Москва. Внук на известния литератор Яков Брафман, приел православието. Бързо стига до извода, че при болшевиките литературната дейност не ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
Болка Прободено с игли, сърцето на игленик прилича вече - не, няма смисъл да е светла, така очакваната вечер, че от премрежения поглед сълза като прозрачно паяче по нишката на тази болка се спуска и това е краят. Васил Сотиров Васил Сотиров е роден на 31 май в София в семейството на художници. Завършил Френската езикова гимназия. Работил в Главна редакция Хумор, сатира и забава при Българското радио, списание Карикатура, Студия за анимационни филми Бояна, вестник Пардон, вестник Дума, вестник Република. Член на СБП. Безпартиен. Автор на книгите: Лъвовете никога не плачат - разкази (1981), Убийство на щурец - ... |
|
|
"Една бляскава звезда на литературния небосклон угасва страшно рано, но завинаги оставя ярка следа в историята на френската и световната поезия. "Поетът на поетите" Жюл Лафорг (1860 - 1887) има твърде кратък житейски път, прекратен от съдбоносната туберкулоза, който обаче го отвежда до висотите на световната класика. С прекрасните си, изящни, пропити с меланхолия, богати на причудливи образи стихове този творец на мрачна красота, майстор на литературната ирония, в която по неподражаем начин вървят ръка за ръка възхищението и сарказмът, на изтънчени стихове с философски привкус, напомнящи ни за ... |
|
|
"Това е книга-пътуване. Пътуване на един млад испанец в българския език, превърнат от него в предпочитан поетически медиум. Пътуване на един млад западноевропеец в посткомунистически Узбекистан и Латвия. Пътуване на един млад хомосексуален мъж в любовта и желанието към чужденеца. В края на краищата Синя пустиня е пътуване към себе си, само че пътуване през чуждия език, през чуждата култура, през чужденеца. Пътуване през крайности, през неразбираеми забрани и позволения, през харам и халал. Парадоксалното е, че точно забраните, срещу които тези стихове се бунтуват, им придават красота и истинност." Кирил Василев ... |
|
|
Сентенции, остроумия, бележки и спомени на един апокрифен преподавател. Главният герой на тази творба, всъщност мозайка от фрагменти, е измисленият поет и преподавател Хуан де Майрена, алтер его на Антонио Мачадо, който заедно с учениците си се отдава на размишления за обществото, изкуството, културата, литературата, фолклора, религията, вярата, философията, морала, историята, политиката - накратко, за човешкото и за божественото, както той сам казва, с елегантен жест изчерпвайки всички теми на занятията си по реторика и софистика. Подходът му е неподражаемо оригинален и често парадоксален. В разсъжденията му, примесени ... |
|
|
Идваш идваш падайки през болката и намествайки голи думи в раната от загубата. лицето е малко за да усети онова което в нас продължава да съществува в онзи миг в който гласът снема сенките от този ден където завръщането не се пише вече със страх от приливите. можеш сега да се въздигнеш: сякаш (отново) си на светло Жоао Луиш Барето Гимарайш Жоао Луиш Барето Гимарайш е роден в Порто, Португалия (3 юни 1967 г.), където завършва медицина. Той е поет и пластичен хирург. Първата му книга със стихове е Има цигулки в племето (1989). Автор е на Избрана поезия (2011), Тук си (2013), Средиземно море (2016), за която през ... |
|
|
Дуински елегии - един от най-вдъхновяващите монолози в световната литература, Рилке създава в замъка Дуино, който се намира в близост до италианския град Триест и се извисява над светлите води на Адриатика. Там през зимата на 1912 г. Райнер Мария Рилке започва да пише своя поетически цикъл. В градината на замъка той усеща неудържима енергия: Първа елегия го осенява като просветление. И с нея той поставя началото на едно лирично свидетелство за крехкостта на човешкото съществуване. В замъка Дуино Рилке пише първите две елегии и части от следващите, както и началото на Десета елегия, която е замислена като венец на ... |
|
|
"Смятам, че животът е много тъжна буфонада, защото без да разбираме защо, откъде и поради какво, имаме нужда да се самозалъгваме постоянно, като си създаваме реалност (една за всеки и никога еднаква за всички), която често пъти се оказва суетна и илюзорна... Моето творчество е изпълнено с горчиво състрадание в крайна сметка е последвано от свирепа насмешка над съдбата, която обрича човека на измама." Луиджи Пирандело Луиджи Пирандело (1867 - 1936) е италиански драматург, прозаик и поет, автор на повече от 40 пиеси, седем романа и над двеста разказа. Забележително е влиянието на Луиджи Пирандело върху автори ... |
|
|
Идрис Шах (Idries Shah, Sayed Idries el-Hashimi, 1924 - 1996) е една от най-известните личности сред представителите на суфийската езотерична традиция през XX век. Успешен предприемач, автор на повече от 35 книги и стотици монографии, преведени на много езици. Пряк потомък на Мохамед и научен ръководител на Института за изследване на културите, основател на издателство и Учител. Идрис Шах е и таен съветник на някои владетели на източните империи. Той е Великият шейх на суфиите, един от първите, разкрил на Запада смисъла на това учение и който полага много усилия за неговото популяризиране. На белоснежния му надгробен ... |
