Идваш идваш падайки през болката и намествайки голи думи в раната от загубата. лицето е малко за да усети онова което в нас продължава да съществува в онзи миг в който гласът снема сенките от този ден където завръщането не се пише вече със страх от приливите. можеш сега да се въздигнеш: сякаш (отново) си на светло Жоао Луиш Барето Гимарайш Жоао Луиш Барето Гимарайш е роден в Порто, Португалия (3 юни 1967 г.), където завършва медицина. Той е поет и пластичен хирург. Първата му книга със стихове е Има цигулки в племето (1989). Автор е на Избрана поезия (2011), Тук си (2013), Средиземно море (2016), за която през ... |
|
|
Двуезично издание на български и испански език. ... С "Магистрала номер две" Даниел Калабрезе се утвърждава като един от най-завършените и изключителни поетични творци на нашето време. Неговият сдържан и прецизен изказ е красив, без никога да се поддава на суетата, напомня на течението на безбрежно широко речно устие, чиито води изглеждат неподвижни, но са в състояние да пометат всичко, което се опита да ги спре. Заедно с някои други върхови поетични постижения тази стихосбирка е свидетелство за силата и оригиналността на съвременната латиноамериканска поезия, за нейната впечатляваща способност за обновление, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго". ... В “Кварталът” засега са представени десет обитатели, но амбициозният проект на автора предвижда да станат четирийсет. Всички носят имената на известни творци - Пол Валери, Анри Мишо, Бертолт Брехт, Роберто Хуарос, Карл Краус, Итало Калвино, Роберт Валзер, Анри Бретон, Емануел Сведенборг и Томас Елиът. С препратки към стила, умонастроенията и поведението на реалните им съименници Гонсало М. Тавареш изразява с хумор и ирония, понякога горчива, своето виждане за парадоксите и абсурда в съвременния свят. Множеството ... |
|
|
"Матео остана без работа" е органично цяло от три части: 24 кратки разказа, всеки от които е свързан с предишния и със следващия, също като плочки от домино, чрез персонажите, подредени в азбучен ред. Във всеки разказ съдбата на главния герой се преплита по някакъв начин с тази на друг, второстепенен герой, който става главен в следващия разказ, и така постепенно се стига до буквата М - втората част с характер на кратък роман или новела, в която Матео е главното действащо лице. Третата част (послеслов) съдържа в кратка есеистична форма разсъжденията на автора, които дават ключ към философския смисъл на първите ... |
|
|
Една изповед, свързана с живота и творчеството на великия Марсел Пруст. ... Седмицата на повратите. На срещата ми с известния писател Марсел П. и с неизвестния Артюр В., на сблъскването ми с един ум и с едно тяло, на неочаквано рандеву с лесния живот и с възможната смърт. Така 16-годишният „равнодушен красавец” започва изповедта си за едно невероятно лято, през което открива приятелства. Първо започваш да дебнеш. Търсиш онзи или онази, които биха могли да те придружат. Погледът се разхожда из група хора и изведнъж спира върху плячката си. Тогава се приближаваш, вече се отдаваш на съблазняването, на желанието да привлечеш ... |
|
|
Кнут Одегард е роден на 6.11.1945 г. в гр. Молде, Норвегия. Следвал е теология и филология в университета в Осло и в Кеймбриджския университет. Доктор по литература, 1989 г. Дебютира като поет през 1967 г. с книгата си „Мечтателят, скитникът и кладенецът“ и оттогава е издал 35 книги с поезия, художествена и нехудожествена проза. Международно признат е като водещ скандинавски поет и е един от най-превежданите съвременни поети (на 30 езика), като пет от преводните му книги са на английски, две на френски, две на български, една на китайски и една на арабски. През 1989 г. с решение на Норвежкия парламент му е предоставена ... |
|
|
“Епилог към малката чаша Моята поезия сестра на малката чаша знае кой пие от нея пред нея седнал няма да си изгуби времето връща се пак и пак в спомените от спомените да чака значи да бъде с нея“ Из “Минавам оттук“ ... |
|
|
Двуезично издание на български и испански език, съдържащо стихове от Хуан Антонио Берниер. ... Съмва се в гората Доближавам вратата. Въздухът е студен като леден чаршаф върху празно легло; макар и замаян, поглъщам го спокойно. Пеят невидими птици, привличат вниманието към листака – това ѝ е нужно на гората. Ниско над земята се приплъзва мъглица без корени. Опитвам се да не мисля. Искам да отговоря на познатия поглед, с който гората ни гледа. Взирам се дълго в безпаметната мъгла наоколо. Amanece en el bosoue Me acerco hasta la puerta. El aire es frío como el gélido lienzo de una cama vacía y, a& ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
