Историите на Бимбалов са като да отвориш отдавна залостен прозорец след дълга зима - хем изненадващо свежи, хем сякаш ги помниш отнякъде. Не всички истории са разказани още. Разказите на Радослав Бимбалов го доказват. В свят на парадокси, сърдечност и страх, в абсурдната и изненадваща вселена на тези неочаквани истории може да ти се случи всичко - да видиш розово фламинго в автобуса, да обърнеш времето, да яхнеш Вятър или да ловиш мъмреци, да ти свършат думите. И всичко това ще е напълно нормално, защото си човек. Именно поизгубената, позабравена човещина е главната тема на Млък. Онова разнолико, противоречиво, но ... |
|
Танцът на марионетките. Трагикомична история на журналистка, останала без работа, която започва да пише статии и интервюта за еротично списание. Историята се развива в наши дни в Германия, но прескача до 1960 и 1977 година в комунистическа Германия и Чехословакия, минава през Аруба, Венецуела, Мюнхен, Дрезден, Швейцария, Румъния и Париж. Блубел се среща с крайно интересни хора от индустрията и извън нея. Интервютата са автентични, а образите на някои от персонажите в книгата имат своите простотии в реалния живот, без да са фокус в историята. Събитията в личния живот на Блубел я изправят пред най-неразрешимата дилема в ... |
|
Абсолютно пълнокръвни персонажи, чиято основна отличителна черта е несъответствието им с "нормалността". Някои от тях попадат в Академията. Други не са и чували за нея. А трети сте самите вие. "За някои хора да бъдеш сериен убиец беше престъпление, психично заболяване, за други - непростим грях, а за семейство Иванови беше просто професия. За тях прерязването на гърла не беше акт на отнемане на живота, а по-скоро - нещо като шопинг на кредит, който евентуално някога биха изплатили в затвора. Но това някога им се струваше твърде далечно и затова пазаруваха смело. Посещаваха само къщи с широк заден двор и ... |
|
"Неделният продавач на книги" трудно може да се представи с няколко изречения. По някакъв начин, това е книга за книгите, за онова, което прочетеното оставя у нас, и така участва в създаването и подреждането на нашата вътрешна лична библиотека. По своя жанр "Неделният продавач на книги" е роман. Фабулата е внимателно изградена около постепенното разкриване на една загадка - изчезването на брата на героя-разказвач. Липсващите книги от домашната библиотека се появяват една по една, събуждат различни спомени и водят героя през извивките на повествованието. Образите са интересни, грижливо представени и ... |
|
"Винаги съм имал усещането, че съм се родил прекалено късно за всичко вълнуващо. "24 часа труд" са 90-те - десетилетие, по което имам необяснима носталгия. Годините на бунт, погледнати от височината на години безсмислие. Васил Панайотов е битникът на българското писане. В разгара на младостта си той изглеждаше стар и отегчен. Сега пише като момче. Завиждам на всички, на които им предстои да прочетат тази книга." Илиян Любомиров Мога да разпозная писането на Панайотов от няколко изречения - чета го от дванадесет години. Често съм искала да му зашия един шамар, задето се прави на интересен, но ми е ... |
|
Театрален роман."Четенето на този странен роман, съставен от отделни епизоди, театрален и кинематографичен в същото време e, бих казал, едно истинско пътуване във времето и пространството, едно странно приключение. Пътуване из света на идеите, историята на театъра, през миналото и настоящето на втората родина на автора, Франция, на любимия му Париж - "Града на светлините", (за който ще напише отделен, много интересен роман) и по-специално на френския юг, Прованс-а. Тук e и най-големият театрален празник, знаменития фестивал - фестивала от Града на Папите, Авиньон. Тук e и родното градче Радауц от Буковина, ... |
|
Книгата е част от поредицата "Красноглед" от издателство "Изток - Запад". ... Аника Роуз е странно момиче. Съчетава розова пола с червена блуза и мрази да носи обувки. Поведението на другите я обърква, затова предпочита да живее сред реда и дисциплината на книгите или пък в тихата вглъбеност на шаха. Аника не знае как да се държи с хората, но за сметка на това общува чудесно с животните. С тях всичко е простичко, няма нужда от социални преструвки, които толкова не ѝ се отдават. Аника обаче има едно голямо предимство: красива е. Невероятно красива! Когато я среща за пръв път, Джонатан не очаква ... |
|
"...успешна поезия е тази, която, дори с привидния си хаос, предизвиква усещане за хармония." Петър Чухов, интервю за Public Republic, 9 юни 2012 г. "Няма друг в българската поезия от началото на 21 век, чийто почерк толкова внимателно да работи върху преобръщането на всекидневните гледки и ситуации в смислови бездни и височини. Чухов опитомява света, като го преобразява по целия вертикал от възможни значения. Независимо дали се изкачва нагоре (към Бога), или слиза надолу (към Ада), Петър Чухов знае пътя - и за двете се изискват уменията на алпинист, който, вместо върху обезопасяващо въже, ... |
|
"Сборникът с разкази "Хора" направо ме зашемети. Толкова близки усетих героите, че след всеки разказ спирах, за да си поема дъх. За да изляза от неусетното ми вмъкване под кожата на Пламъчето или Агата, да се измъкна от тъмния ъгъл на Ани към светлия Париж, да се отърся от огромната мъка, пътувайки към Маскирания за лек, да се гмурна до Олга или Зисула с копнежа за истинската любов, да нося достойнството на Лудата, да бъда чаровния Дмитри или двете циганки джуджета върху тяхното летящо килимче... Бях всеки един от "хората" на Катерина. И през мен течеше променлив електрически ток и изгаряше ... |
|
"Опашката" е завихрящ въображението роман - едновременно нежен, провокативен и безмилостен, колкото интимен, толкова и безграничен. Една увлекателна, но и проникновена притча за покварата на властта, за характера на доброто и злото, за любовта и свободата. Няколко години след Втората пандемия светът, какъвто го познаваме, вече не е същият - дълбока икономическа трансформация, недоволство, масови безредици - критичната точка отдавна е достигната. В това време на смут и хаос любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни ... |
|
"Приказка само за теб" е колекция от поетични текстове, написани в периода 2017 - 2020 г. Това е втората самостоятелна книга на Симеон Аспарухов."Всички от вас, които ме познават, знаят, че не съм от вечнопрепоръчващите, ако ми позволите препратката към "Вечнозаседаващите" на В. В. Маяковски. Правя това уточнение единствено с цел да подчертая, че когато представям пред читателската аудитория български творец, то не е по приятелско загрижие или на принципа noblesse oblige. Правя го с цялата си отговорност и убеденост, че Симеон Аспарухов е доказал вече себе си като автор, доказал се е като личност, ... |
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |