Любов като обувка, любов като чадър

Театрален роман.

"Четенето на този странен роман, съставен от отделни епизоди, театрален и кинематографичен в същото време e, бих казал, едно истинско пътуване във времето и пространството, едно странно приключение. Пътуване из света на идеите, историята на театъра, през миналото и настоящето на втората родина на автора, Франция, на любимия му Париж - "Града на светлините", (за който ще напише отделен, много интересен роман) и по-специално на френския юг, Прованс-а. Тук e и най-големият театрален празник, знаменития фестивал - фестивала от Града на Папите, Авиньон. Тук e и родното градче Радауц от Буковина, Североизточна Румъния, тук e и Малкият Париж, Букурещ, юношеството и младите години, учителстването на село... Пътят на автора досега, когато е вече световно признат, превеждан и поставян от Чили до Токио. А за двете категории читатели, той ще сблъска два напълно различни свята или както сам се изразява "две тектонични плочи" - първата е реалният живот, а втората - раят на фантазмите и фикциите."
Огнян Стамболиев

Матей Вишниек е роден през януари 1956 г. в градчето Радауц (Североизточна Румъния). Завършва филологическия факултет на Бу­ку­рещ­кия университет. Започва да пише още като студент, вдъхновяван от Кафка, Достоевски, Едгар По, Лотреамон. Скоро се налага като ярък представител на "поколение 80" в Румъния.

Отначало Виш­ни­ек е известен с поезията си. През 1977 започва да пише и пиеси, които се разпространяват из литературните среди, но са забранени за сцената. След като спират пиесата му "Коне на покрива", той напуска Румъния и търси политическо убежище във Франция. Работил е за румънската секция на BBC, а в момента е журналист в "RFI". Вишниек е носител на престижни европейски литературни награди.

Автор е на много стихове, десетки пиеси, пет романа. Пиесите му присъстват в театралните афиши на много страни в Европа, Азия и Америка. Част от творбите му вече са преведени на български, негови пиеси се играят с успех и на наша сцена.