Малко преди дебюта на пилотната серия стана ясно, че епизодите ще бъдат достъпни и в дигиталния свят на Amazon Prime. Но не само сюжетът е обещаващ - в списъка на актьорския състав на тв поредицата присъстват много имена на популярни и успешни артисти. Сред тях са Рики Уитъл (участник в сериала "100-те"), Йън Макшейн (известен от "Карибски пирати"), Джилиан Андерсън (главна героиня в "Досиетата X"), Криспин Глоувър (актьор от "Алиса в страната на чудесата") и Емили Браунинг (актриса във филмите "Помпей" и "Легенда"). Остават броени дни звездите да пресъздадат сюжета на Геймън на тв екран.
Българските почитатели вече имаха възможността да прочетат историята на книгата "Американски богове", благодарение на издателство "Бард". Тиражът на изданието обаче се изчерпа и някои вероятно са пропуснали. Скоро обаче от издателството съобщиха добрата новина, че ще има нов тираж и от 9 май книгата "Американски богове" отново ще бъде достъпна за запалените стари и нови почитатели на Нийл Геймън. Сюжетът, естествено, остава същият. Действието е смесица от реални факти от историята на Америка, фентъзи и разнообразни епизоди от древна и по-нова митология. Основното действие на сюжета се върти около тайнствения и мълчалив главен герой - Шадоу, един мъж с минало, но и с огромни амбиции за бъдещето. Единственото желание на Шадоу спокоен семеен живот със съпругата му, без никакви неприятности и каши. Но направиш ли план, можеш да разсмееш вселената и да се убедиш, че нищо не можеш да предвидиш. Един ден Шадоу разбира лошата новина, че жена му е загинала в катастрофа, а когато тръгва за погребението, самолетът е разтресен от силна буря, която... предвещава буреносните облаци, идващи към живота на героя. Първото мрачно събитие е запознанството на Шадоу с господин Уензди - на пръв поглед един от пътниците в самолета, но всъщност човек, който знае за Шадоу повече, отколкото е възможно. И след появата на този странен непознат вече нищо в живота на Шадоу няма да е същото. Какво е различното? - промените връхлитат също толкова изненадващо и читателите на историята за американските богове, която Геймън е написал.
Книгата "Американски богове" е четвърти по ред роман на Нийл Геймън. Предшествана е от написания в съавторство с Тери Пратчет роман "Добри поличби" и от романите "Никога, никъде, никой" и "Звезден прах". Някои от темите, използвани в "Американски богове" преди това присъстват и в комиксите на Геймън "The Sandman", които също допринасят за световната му известност.
Отзиви за книгата
"Геймън е съкровищница! Провървяло ни е, че го има!"
Стивън Кинг
"Американски богове" е някакво чудо. Геймън е успял да разкаже най-невероятния разказ по най-вълнуващия и правдоподобен начин - въпреки наистина мистичния размах на романа. Това е една важна, същностна книга."
Уилям Гибсън
"Пронизващи наблюдения, глождеща поезия, които безпощадно прорязват път през гробищата на мъртви богове, на мъртви пари и мъртви чувства... този роман е карта, по която да се върнем назад към зората."
Стивън Ериксън
"Готически, понякога смешен, често страшен, постоянно вълнуващ и предизвикателен... "Американски богове" са осеяни с тайни и магически видения. Те омагьосват всеки, който се е питал защо светът все не е такъв, какъвто мислим, че трябва да бъде. Романът е мощен и увлекателен, макар и да е толкова напрегнат, че понякога читателят се вижда принуден да спре и да отдъхне."
Ню Йорк Таймс
"Ako Джак Керуак беше написал "Властелинът на пръстените", той вероятно щеше да прилича на новия роман на Нийл Геймън... Добре премерено, наситено с действие повествование, изградено чрез прозорлив размисъл за трайната природа на хаоса и отколешните корени и на най-новите ни възгледи и вяра... В този фентъзи-трилър има повече, отколкото ни се струва на пръв поглед."
Орландо Сентинъл
"B този роман ще намерите пречистена същността на Щатите... Книгите на Геймън не се вместват в удобни ниши като литература на ужасите или фентъзи, макар че "Американски богове" съдържа елементи и на двете, както и особености на трилъра и на пътеписа и картини от живота в Средния запад, всичко това майсторски обединено в приключение, изтъкано от митове."
Вашингтон Поуст
"Оригинална и всепоглъщаща книга, белязана с неизчерпаемо въображение, живописно пътешествие през Щатите, където пътешествениците са дори по-странни от крайпътните забележителности."
Джордж Р. Р. Мартин
Стивън Кинг
"Американски богове" е някакво чудо. Геймън е успял да разкаже най-невероятния разказ по най-вълнуващия и правдоподобен начин - въпреки наистина мистичния размах на романа. Това е една важна, същностна книга."
Уилям Гибсън
"Пронизващи наблюдения, глождеща поезия, които безпощадно прорязват път през гробищата на мъртви богове, на мъртви пари и мъртви чувства... този роман е карта, по която да се върнем назад към зората."
Стивън Ериксън
"Готически, понякога смешен, често страшен, постоянно вълнуващ и предизвикателен... "Американски богове" са осеяни с тайни и магически видения. Те омагьосват всеки, който се е питал защо светът все не е такъв, какъвто мислим, че трябва да бъде. Романът е мощен и увлекателен, макар и да е толкова напрегнат, че понякога читателят се вижда принуден да спре и да отдъхне."
Ню Йорк Таймс
"Ako Джак Керуак беше написал "Властелинът на пръстените", той вероятно щеше да прилича на новия роман на Нийл Геймън... Добре премерено, наситено с действие повествование, изградено чрез прозорлив размисъл за трайната природа на хаоса и отколешните корени и на най-новите ни възгледи и вяра... В този фентъзи-трилър има повече, отколкото ни се струва на пръв поглед."
Орландо Сентинъл
"B този роман ще намерите пречистена същността на Щатите... Книгите на Геймън не се вместват в удобни ниши като литература на ужасите или фентъзи, макар че "Американски богове" съдържа елементи и на двете, както и особености на трилъра и на пътеписа и картини от живота в Средния запад, всичко това майсторски обединено в приключение, изтъкано от митове."
Вашингтон Поуст
"Оригинална и всепоглъщаща книга, белязана с неизчерпаемо въображение, живописно пътешествие през Щатите, където пътешествениците са дори по-странни от крайпътните забележителности."
Джордж Р. Р. Мартин
Откъс
Мъжът кимна, записа си за последно нещо, после затвори папката и остави химикалката. Върху сивото бюро се отпуснаха две бледи ръце, които приличаха на розови зверчета. Мъжът доближи длани, направи колибка с показалците и погледна Шадоу със сълзящи кафяви очи.
– Късметлия сте - рече мъжът.
– Имате при кого да се върнете, имате и работа. Можете да загърбите миналото. Разполагате с още един шанс. Възползвайте се максимално от него.
Не протегна ръка да се здрависа с Шадоу, когато той стана да си върви - не че Шадоу го очакваше.
Най-тежка беше последната седмица. В някои отношения бе по-тежка от трите години, взети заедно. Шадоу се питаше дали не е от времето: потискащо, тихо и студено. Имаше чувството, че се задава буря, тя обаче така и не се разрази. Тресеше го, побиваха го тръпки, присвиваше го под лъжичката, усещаше, че нещо се е объркало безвъзвратно. Вятърът беснееше вън на двора. На Шадоу му се струваше, че мирише на сняг.
Звънна на жена си за нейна сметка. Знаеше, че за всяко обаждане от затворнически апарат телефонните компании взимат по три долара отгоре. Беше решил, че именно заради това телефонистките са толкова учтиви с хората, които се обаждат от затвора: знаеха, че точно те им плащат заплатите.
– Имам някакво странно чувство - обясни той на Лора. Това не беше първото, което ѝ каза. Първото беше: "Обичам те", защото е хубаво да го казваш, ако го чувстваш, а Шадоу наистина обичаше жена си.
– Здравей - отвърна Лора.
– И аз те обичам. Какво странно чувство?
– Не знам - каза Шадоу.
– Сигурно е от времето. Все ми се струва, че ако излезе буря, всичко ще се оправи.
– Тук е хубаво - каза жена му. – Листата още не са опадали съвсем. Ако не излезе буря, и ти ще ги видиш, когато се прибереш.
– Пет дни - рече Шадоу.
– Още сто и двайсет часа, и си идваш - каза Лора.
– При теб всичко наред ли е? Нали нямаш неприятности?
– Всичко е наред. Довечера ще се видя с Роби. Подготвяме ти купон за добре дошъл. Изненада.
– Купон изненада ли?
– Ами да. Ти не знаеш нищо, чу ли?
– Нищичко.
– Такъв те обичам - рече тя.
Шадоу усети, че се усмихва. Беше в затвора вече три години, а Лора още знаеше как да го разсмее.
– Обичам те, мила - каза ѝ.
– И аз те обичам, Пале - отвърна Лора. Шадоу затвори.
Когато се ожениха, Лора му каза, че искала да си вземе кученце, но хазяинът им напомни, че според условията в договора нямали право да държат домашни любимци. "Ей! - беше възкликнал Шадоу.
– Аз ще ти бъда куче. Какво искаш да правя? Да ти ръфам пантофите? Да ти пикая на пода в кухнята? Да те ближа по носа? Да те душа между краката? А на бас, че зная да правя всичко, каквото прави и едно куче!" После я беше грабнал, сякаш е лека като перце, бе започнал да ѝ ближе носа и я бе понесъл към леглото, а тя се превиваше от смях и пищеше.
В затворническата столова при Шадоу бавно дойде Сам Фетишър, усмихна се и показа старите си зъби. Седна до него и започна да яде макароните със сирене.
– Трябва да поговорим - рече му.
Беше един от най-черните мъже, които Шадоу бе виждал. Можеше да е на шейсет години. Или на осемдесет. Но Шадоу бе срещал и трийсетгодишни наркомани, които изглеждаха по-стари от Сам Фетишър.
– Хм? - рече Шадоу.
– Задава се буря - заяви Сам.
– И на мен така ми се струва - отвърна Шадоу. – В скоро време сигурно ще завали сняг.
– Не такава буря. По-голяма. От мен да го знаеш, момче, когато дойде голямата буря, е за предпочитане да бъдеш тук, отколкото навън.
– Късметлия сте - рече мъжът.
– Имате при кого да се върнете, имате и работа. Можете да загърбите миналото. Разполагате с още един шанс. Възползвайте се максимално от него.
Не протегна ръка да се здрависа с Шадоу, когато той стана да си върви - не че Шадоу го очакваше.
Най-тежка беше последната седмица. В някои отношения бе по-тежка от трите години, взети заедно. Шадоу се питаше дали не е от времето: потискащо, тихо и студено. Имаше чувството, че се задава буря, тя обаче така и не се разрази. Тресеше го, побиваха го тръпки, присвиваше го под лъжичката, усещаше, че нещо се е объркало безвъзвратно. Вятърът беснееше вън на двора. На Шадоу му се струваше, че мирише на сняг.
Звънна на жена си за нейна сметка. Знаеше, че за всяко обаждане от затворнически апарат телефонните компании взимат по три долара отгоре. Беше решил, че именно заради това телефонистките са толкова учтиви с хората, които се обаждат от затвора: знаеха, че точно те им плащат заплатите.
– Имам някакво странно чувство - обясни той на Лора. Това не беше първото, което ѝ каза. Първото беше: "Обичам те", защото е хубаво да го казваш, ако го чувстваш, а Шадоу наистина обичаше жена си.
– Здравей - отвърна Лора.
– И аз те обичам. Какво странно чувство?
– Не знам - каза Шадоу.
– Сигурно е от времето. Все ми се струва, че ако излезе буря, всичко ще се оправи.
– Тук е хубаво - каза жена му. – Листата още не са опадали съвсем. Ако не излезе буря, и ти ще ги видиш, когато се прибереш.
– Пет дни - рече Шадоу.
– Още сто и двайсет часа, и си идваш - каза Лора.
– При теб всичко наред ли е? Нали нямаш неприятности?
– Всичко е наред. Довечера ще се видя с Роби. Подготвяме ти купон за добре дошъл. Изненада.
– Купон изненада ли?
– Ами да. Ти не знаеш нищо, чу ли?
– Нищичко.
– Такъв те обичам - рече тя.
Шадоу усети, че се усмихва. Беше в затвора вече три години, а Лора още знаеше как да го разсмее.
– Обичам те, мила - каза ѝ.
– И аз те обичам, Пале - отвърна Лора. Шадоу затвори.
Когато се ожениха, Лора му каза, че искала да си вземе кученце, но хазяинът им напомни, че според условията в договора нямали право да държат домашни любимци. "Ей! - беше възкликнал Шадоу.
– Аз ще ти бъда куче. Какво искаш да правя? Да ти ръфам пантофите? Да ти пикая на пода в кухнята? Да те ближа по носа? Да те душа между краката? А на бас, че зная да правя всичко, каквото прави и едно куче!" После я беше грабнал, сякаш е лека като перце, бе започнал да ѝ ближе носа и я бе понесъл към леглото, а тя се превиваше от смях и пищеше.
В затворническата столова при Шадоу бавно дойде Сам Фетишър, усмихна се и показа старите си зъби. Седна до него и започна да яде макароните със сирене.
– Трябва да поговорим - рече му.
Беше един от най-черните мъже, които Шадоу бе виждал. Можеше да е на шейсет години. Или на осемдесет. Но Шадоу бе срещал и трийсетгодишни наркомани, които изглеждаха по-стари от Сам Фетишър.
– Хм? - рече Шадоу.
– Задава се буря - заяви Сам.
– И на мен така ми се струва - отвърна Шадоу. – В скоро време сигурно ще завали сняг.
– Не такава буря. По-голяма. От мен да го знаеш, момче, когато дойде голямата буря, е за предпочитане да бъдеш тук, отколкото навън.
