От 29 март издателство "Вакон" предлага на българските читатели също да се докоснат до този изключителен пътепис.
Придружавани от семейната двойка Адамс, Илф и Петров прекосяват Америка от Атлантика до Тихия океан и обратно в своя новозакупен сив Форд. По време на това вълнуващо приключение те успяват да посетят 25 щата, спират в стотици градове, срещат хора от всички прослойки - от работници в заводите до предприемачи и интелектуалци, сред които самите Хенри Форд и Хемингуей.
И въпреки че се качват на емблематичната "Емпайър Стейт билдинг", техният поглед е отправен към "едноетажната" Америка. С проницателност и добронамерена ирония те представят живота на обикновения американец, а не чудесата на техниката и строителството. В книгата те не съдят, а достоверно обрисуват онова, което виждат, не слагат етикет, а се опитват да разберат тази огромна страна в контраста ѝ между южните щати и западното крайбрежие. С типичното си остроумие авторите предлагат любопитен поглед към икономиката, държавното устройство, бита, религията и изкуството.
Многократно цензурирана в Русия, днес "Едноетажна Америка" носи в себе си прелестта на изящната ирония, така характерна за господата Илф и Петров, и отправя предизвикателство към въображението на съвременния читател. Пътеписът носи особен заряд, въздействащ като роман, който се нарежда сред най-значимите творби на руския творчески тандем.
Иля Илф (1897-1937) и Евгений Петров (1902-1942) са едни от най-значимите руски писатели сатирици. И двамата са родени в Одеса, но се запознават през 1925 г. в Москва, където работят като журналисти в редакцията на вестник "Гудок" и пишат сатирични фейлетони. Идеята за съвместното им творчество идва от брата на Евгений Петров - Валентин Катаев. През 1928 г. е публикуван първият им съвместен сатиричен роман "Дванадесетте стола", последван през 1931 г. от "Златният телец".
Отзиви
"Една от най-добрите книги, написани за Америка от чужденци."
News Courier, North Cartolina
"He са много чуждестранните посетители, които са пътували по-далеч от "Бродуей" или централните улици на Чикаго. Малцина са тези, които могат да разкажат своите впечатления с такава енергия и хумор."
New York Herald Tribune
"Това е книга, която американците трябва да четат и обсъждат. Нямаме право да сме гневни от описаната картина. Тя е едно необходимо напомняне за живота ни и това, което ни заобикаля."
Saturday Review of Literature
"Тази книга трябва да се чете с голямо внимание. Американците могат само да спечелят, ако погледнат нещата от този ъгъл."
Allentown Morning Call
News Courier, North Cartolina
"He са много чуждестранните посетители, които са пътували по-далеч от "Бродуей" или централните улици на Чикаго. Малцина са тези, които могат да разкажат своите впечатления с такава енергия и хумор."
New York Herald Tribune
"Това е книга, която американците трябва да четат и обсъждат. Нямаме право да сме гневни от описаната картина. Тя е едно необходимо напомняне за живота ни и това, което ни заобикаля."
Saturday Review of Literature
"Тази книга трябва да се чете с голямо внимание. Американците могат само да спечелят, ако погледнат нещата от този ъгъл."
Allentown Morning Call
Откъс от книгата
"Електрическият стол
Американският писател Ърнест Хемингуей, автор на неотдавна излязлата в СССР "Фиеста", която предизвика много разговори сред съветските литературни кръгове, се оказа в Ню Йорк по същото време, когато бяхме и ние.
Хемингуей беше пристигнал в Ню Йорк за една седмица. Той живее постоянно в Кий Уест, малко селище на най-южния край на Флорида. Оказа се едър човек с мустаци и олющен от слънцето нос. Беше с кадифени панталони, вълнена жилетка, която не се събираше на могъщите му гърди, и по домашни чехли на бос крак. Всички стоехме прави сред хотелската стая, в която живееше Хемингуей, и бяхме заети с обикновеното американско занимание – държехме в ръце високи и широки чаши с "хай бол" – уиски, смесено с лед. Според нашите наблюдения с това започва в Америка всяка работа.
Даже когато отивахме по своя литературна работа в издателство "Ферър енд Райнхарт", с което бяхме свързани, веселия риж мистър Ферър, издател и поет, тутакси ни помъкваше в библиотеката на издателството. Там имаше много книги, но освен това имаше и голям хладилник. От този хладилник издателят изваждаше различни бутилки и лед на кубчета, после питаше какъв коктейл предпочитаме – "Манхатън", "Бакарди", "Мартини"? – и начаса се залавяше да го разбива с такава ловкост, сякаш никога в живота си не бе издавал книги, не бе писал стихове, а винаги е работил като барман. Американците обичат да разбиват коктейли.
Заговорихме за Флорида и Хемингуей веднага мина, както личеше, на любима тема:
– Когато започнете вашето автомобилно пътешествие, непременно се отбийте при мен в Кий Уест, ще ловим там риба.
И той показа с ръце какъв размер риби се ловят в Кий Уест, тоест като всеки рибар разпери колкото можеше широко ръце. Рибите излизаха мъничко по-малки от кашалот, но все пак значително по-големи от акула.
Тревожно се спогледахме и обещахме на всяка цена да се отбием в Кий Уест да ловим риба и сериозно, не на крак, да поговорим за литературата. В това отношение бяхме напълно безразсъдни оптимисти. Ако се наложеше да изпълним всичко, което бяхме обещали по отношение на срещи, щяхме да успеем да се върнем в Москва не по-рано от хиляда деветстотин и четиридесета година. Много ни се искаше да половим риба заедно с Хемингуей, не ни смущаваше даже въпросът как ще се справяме със спининга и разните там измудрени прибори.
Стана дума за това, какво сме видели в Ню Йорк и какво още бихме искали да разгледаме преди тръгването ни на Запад. Случайно заговорихме за "Синг-Синг". "Синг-Синг" е затворът на щат Ню Йорк. Знаехме за него от детинство, едва ли не по "изданията", в които се описваха похожденията на прочутите детективи Нат Пинкертън и Ник Картър.
Изведнъж Хемингуей каза:
– Знаете ли, тъкмо сега при мен е моят тъст. Той се познава с началника на "Синг-Синг". Може би ще ви уреди да посетите този затвор.
Той доведе от съседната стая едно спретнато старче чиято тънка шия беше обхваната от много висока старомодна колосана яка. Изложихме на стареца нашето желание, в отговор на което той бавно млясна с устни, а после рече неопределено, че ще се постарае да уреди това. И ние се върнахме към предишния разговор за риболова, за пътуванията и други прекрасни неща. Стана ясно, че Хемингуей иска да отиде в Съветския съюз, на Алтай. Докато изяснявахме защо е избрал именно Алтай и хвалехме и други места в Съюза, съвсем забравихме обещанието за "Синг-Синг". Какво ли няма да изтърси човек при един весел разговор, когато хората стоят с хай бол в ръце!"
Из книгата
Американският писател Ърнест Хемингуей, автор на неотдавна излязлата в СССР "Фиеста", която предизвика много разговори сред съветските литературни кръгове, се оказа в Ню Йорк по същото време, когато бяхме и ние.
Хемингуей беше пристигнал в Ню Йорк за една седмица. Той живее постоянно в Кий Уест, малко селище на най-южния край на Флорида. Оказа се едър човек с мустаци и олющен от слънцето нос. Беше с кадифени панталони, вълнена жилетка, която не се събираше на могъщите му гърди, и по домашни чехли на бос крак. Всички стоехме прави сред хотелската стая, в която живееше Хемингуей, и бяхме заети с обикновеното американско занимание – държехме в ръце високи и широки чаши с "хай бол" – уиски, смесено с лед. Според нашите наблюдения с това започва в Америка всяка работа.
Даже когато отивахме по своя литературна работа в издателство "Ферър енд Райнхарт", с което бяхме свързани, веселия риж мистър Ферър, издател и поет, тутакси ни помъкваше в библиотеката на издателството. Там имаше много книги, но освен това имаше и голям хладилник. От този хладилник издателят изваждаше различни бутилки и лед на кубчета, после питаше какъв коктейл предпочитаме – "Манхатън", "Бакарди", "Мартини"? – и начаса се залавяше да го разбива с такава ловкост, сякаш никога в живота си не бе издавал книги, не бе писал стихове, а винаги е работил като барман. Американците обичат да разбиват коктейли.
Заговорихме за Флорида и Хемингуей веднага мина, както личеше, на любима тема:
– Когато започнете вашето автомобилно пътешествие, непременно се отбийте при мен в Кий Уест, ще ловим там риба.
И той показа с ръце какъв размер риби се ловят в Кий Уест, тоест като всеки рибар разпери колкото можеше широко ръце. Рибите излизаха мъничко по-малки от кашалот, но все пак значително по-големи от акула.
Тревожно се спогледахме и обещахме на всяка цена да се отбием в Кий Уест да ловим риба и сериозно, не на крак, да поговорим за литературата. В това отношение бяхме напълно безразсъдни оптимисти. Ако се наложеше да изпълним всичко, което бяхме обещали по отношение на срещи, щяхме да успеем да се върнем в Москва не по-рано от хиляда деветстотин и четиридесета година. Много ни се искаше да половим риба заедно с Хемингуей, не ни смущаваше даже въпросът как ще се справяме със спининга и разните там измудрени прибори.
Стана дума за това, какво сме видели в Ню Йорк и какво още бихме искали да разгледаме преди тръгването ни на Запад. Случайно заговорихме за "Синг-Синг". "Синг-Синг" е затворът на щат Ню Йорк. Знаехме за него от детинство, едва ли не по "изданията", в които се описваха похожденията на прочутите детективи Нат Пинкертън и Ник Картър.
Изведнъж Хемингуей каза:
– Знаете ли, тъкмо сега при мен е моят тъст. Той се познава с началника на "Синг-Синг". Може би ще ви уреди да посетите този затвор.
Той доведе от съседната стая едно спретнато старче чиято тънка шия беше обхваната от много висока старомодна колосана яка. Изложихме на стареца нашето желание, в отговор на което той бавно млясна с устни, а после рече неопределено, че ще се постарае да уреди това. И ние се върнахме към предишния разговор за риболова, за пътуванията и други прекрасни неща. Стана ясно, че Хемингуей иска да отиде в Съветския съюз, на Алтай. Докато изяснявахме защо е избрал именно Алтай и хвалехме и други места в Съюза, съвсем забравихме обещанието за "Синг-Синг". Какво ли няма да изтърси човек при един весел разговор, когато хората стоят с хай бол в ръце!"
Из книгата
