По училищните коридори крачат побойници, хулигани, надувки, фукли... Когато си дребен, слабичък и скромен като Им, а на всичкото отгоре и отличник, се налага през междучасията често-често да се шмугваш в библиотеката, че току-виж някой дангалак ти вдигнал мерника. "Но това да си добро момче си има и множество предимства - разсъждава философски нашият герой - ставаш любимец на момичетата." Е, те понякога ти дотягат с разговорите си за дрехи и грим, но какво да се прави, когато доскорошният ти пръв приятел, добродушен дебеланко, който само се преструва на страшен, изведнъж хуква по купони и барове? Питбул-Терие ... |
|
|
Пазете се, Питбул-Терие(р)! ... В Норвегия, където живее Ендре Люн Ериксен - авторът на тази книга, е забранено да отглеждаш кучета от породата питбул-териер. Защото са агресивни и захапят ли, не пускат... Как тогава да не се притесни Им, главният герой в романа, когато в класа му идва Терие - грамаден и застрашителен бабаит, а на всичкото отгоре и стопанин на кръвожаден питбул-териер!
Далеч по-слабичкият и дребен Им гледа да не се пречка на здравеняка, а наперените Курт и Рогер веднага решават да покажат на новия кой командва в училището. Да, ама можеш ли да свиеш сармите на момче с ръста и юмруците на Терие?! И откъде ... |
