Книгата представя опит за аналитично разглобяване на известни политически метафори. В първата част са разгледани фигури с глобално значение: война срещу терора, организирана престъпност, антикорупция, популизъм. Във втората е развит коментар на политически фигури от българския политически живот: идеологеми на 90-те, идеите за земеделска партия, твърд електорат и етнически модел. Анализирани в семантична перспектива, тези фигури на политическата реч се разкриват като безсмислени. Смисловата им празнота не произтича от случайни обстоятелства, а е свързана с фундаментални основания. Въпреки това те се радват на висока ... |
|
|
"Моята собствена увереност, че трябва да издам тези два тома статии, не е забележително висока. По принцип съм бил против издаване в книга на статии, публикувани в медиите. Дори те да не са остро актуални, а по-скоро насочени към принципни въпроси, отвъд конкретния повод, по който са писани."
Стефан Попов"Неразчлененото и абстрактно говорене за евтаназия няма място не само в законодателните политики, но и изобщо в речта на образования и чувствителен по екзистенциално-етични въпроси човек. Идеята за набързо контрабандирано законодателство по такъв проблем е неприемлива и трябва да се окачестви, ако ... |
|
|
Атлантис (Атлантида) е мит за общество, което потъва вътре в себе си без външна причина. Този тип вътрешна дезинтеграция е централната тема на предлаганите анализи. Атлантис е един от многото разкази за изчезнали общества. Той наподобява мита за Содом и Гомор, които също имплозират поради божественото наказание. Но разказът за Атлантис е по-представителен за европейската културна история. Всяка нова епоха дава своя версия на основанията за катастрофата на една цяла цивилизация и смисъла на това събитие.
В "Атлантис - Дезинтеграция на политически тела" са представени пет профила на политически тела, които се ... |
|
|
Идеята на Лудвиг Витгенщайн (1889-1951) за мистическото се сформира в резултат на аналитични рефлекси върху границите на логическото и логическата форма. В нея не се съдържат мистически моменти в обичайния смисъл. Мистическото е метафора за жизнения свят в неговата тоталност. Тя обхваща понятия като етика, естетика, Бог, вечност, смърт, воля, състояния на "бъдене щастлив и нещастен", пределното онтологическо чудене "че нещо е", "метафизическия Аз", "живеене в настоящето", загадката "че светът е" и пр. Сферата на мистическото е достъпна за наблюдение косвено, по аналитичен ... |
