"И докато войникът си мислел накъде ли отива, отнякъде изскочил един голям плъх и след като установил, че войникът няма паспорт, наредил да бъде хванат, но потокът отнесъл лодката чак до края на моста и войникът видял как водата се изливала в един голям канал. Лодката се плъзнала надолу, завъртяла се, напълнила се с вода и започнала да потъва." Из книгата Илюстрациите са дело на Галин Георгиев. Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
|
"То запалило още една клечка и изведнъж се намерило под една великолепна елха. Хиляди свещички горели по зелените ѝ клончета. Момиченцето протегнало ръчички към тях, но точно тогава клечката изгаснала. Свещите по елхата започнали да се издигат нагоре и му се сторили като небесни звезди. Една от звездите паднала, като оставила след себе си дълга огнена бразда." Из книгата Книжката съдържа адаптация на приказката Малката кибритопродавачка от Ханс Кристиан Андерсен и е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
|
"Ханджията сипал в една паница от яденето и тръгнал към обора. След него се надигнали и чорбаджиите, и търговците. И те отишли да видят как Петровото магаре ще яде боб. Мястото около печката се опразнило. Петър това и чакал. Той веднага се настанил на един стол, извадил корав самун хляб от торбата си, отрязал няколко филии и ги сложил на печката да се затоплят и омекнат." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио и съдържа приказката за Хитър Петър - Магаре боб яде ли. ... |
|
|
Двамата братя е българска народна приказка с поука и е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио."Най-после двамата братя дошли на върха на планината. Там имало една равна поляна, покрита със зелена морава; насред поляната се издигало клонато дърво, под което блестял бистър кладенец. Под дървото седял на бял мраморен камък Момчил юнак. Като ги видял, почудил се как са могли да дойдат при него живи и как са ги пуснали халите. Двамата братя му се поклонили до пояс и го поздравили: - Добър ден, юначе! Момчил не им отговорил, а само се усмихнал и, като ги изгледал от долу до горе, ги запитал ... |
|
|
Златната му чешма никога не пресеквала, то всеки ден си миело ръцете със златна вода и затова всички почнали да го наричат Ковачът със златните ръце."Момчето взело ключовете, отключило всички стаи, изчистило ги добре и стигнало до последните две. Спряло пред вратите им и си рекло: - Тука трябва да има нещо необикновено, щом змеят ми забранява да ги отключвам. Я да видя какво има! Отключило. В първата стая течала чудна чешма - вместо вода от чучура ѝ течало чисто злато. Ратайчето протегнало ръцете си, потопило ги в коритото и те пожълтели. Отключило втората стая. Там намерило прекрасен черен кон. Щом отворило ... |
|
|
Книжката Приказка за бъчвата е поучителна история от автора Ангел Каралийчев."Тъй вървеше, докато бъчвата беше здрава. Но, не щеш ли, веднъж един от обръчите се скъса и дъгите се раздалечиха. Виното изтече и бъчвата се разсъхна. Докато бъчварят се досети да сложи нов обръч, дъгите се разпаднаха. Децата грабната обръчите и ги затъркаляха по улицата, а стопанката изгори дъгите и дъната на хубавата бъчва." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
|
"–Ку-ку, ку-ку, ку-ку - изпя няколко пъти дървеното часовниче над леглото и млъкна. Мама се навежда над Катиното креватче, погалва Катето по бузата и казва: – Спи, детото ми, спи! Едната ръчичка на Катето държи новата кукла Фифи, която вчера заран ѝ подариха, другата е под завивката. Мама угасва лампата и излиза на пръсти. Катината ръчичка се отпуска и Фифи се изплъзва от пръстите ѝ. В стаята е полутъмно. Спи земята, спи стаята, спи Катя, спи Ваньо, спят всички и всичко. Всичко ли? Не, не. Ето виж: тихичко се промъква през прозореца един лунен лъч - син като копринена жица, движи се тук-там и спира до ... |
|
|
"Отишъл си старецът и цяла година ходил насам-натам да пита за крадците. Като се изтърколила годината, той пак похлопал на царските врати. А големците пак били събрани на съвет. – Годината мина - рекъл им старецът, – върнете ми торбата с жълтиците. – Годината мина, но ти, старче, закъсня - вдигнал се пак оня, брадатият. – Аз ти казах да се явиш тука след една година, а ти пристигаш след една година и един ден. Значи, просрочил си. Губиш торбата. Хайде, махай се, че имаме работа. Старецът излязъл вън, почесал се по тила и рекъл: – Право ми казаха хайдутите. Тука са били най-опасните, ония, дето и крадат, и лъжат.& ... |
|
|
"Котаран, щом подушил вареното месо, захванал да мяука, хвърлил се към тенджерата и се заловил да лапа. Горските зверове го гледали уплашено и си шепнели: – Вижте го какъв е страшен! Целият свят е готов да изяде!" Из книгата Пан Котаран е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. Илюстрациите са дело на Альона Топалова. ... |
|
|
"Яхнал дребното си магаре, дядо Пешо се връщал от пазар. Клатучкал се и нещо си тананикал. Като стигнал дървения мост на край селската река, той смахмузил магарето - да мине по-бързо, и го подканил: – Дий, Марко! Засилило се дядовото Пешово магаре, но додето претопурка през моста, подковата на левия му заден крак се закачила на един чеп и се откъртила. Залъщяла върху моста като сребърен полумесец." Из книгата Художник: Галин Георгиев. Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
|
Старите хора е българска народна приказка с поука."Един жесток цар изкарал закон да бъдат погубени всички стари хора. – Каква полза от тях - казал той, – нито орат, нито жънат, нито дърва секат. Само ядат хляб и се пречкат вкъщи. По-добре ще живеем без тях. Запретнали се царските палачи. Всичките стари хора били погубени. Останал само един старец - баща на болярин. Дожаляло на болярина да вземе главата на стария си баща, затуй го укрил на тайно място и го хранел скришом, без да знае никой." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
|
Българска народна приказка с поука."Като чула тия думи, майката пропищяла: – Майчице, какво направих! Просякът ми казваше, че кой каквото прави - на себе си го прави, вярна му беше приказката, добре казваше той, но кой да слуша! И захванала да си удря главата с два юмрука." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
