"Ханджията сипал в една паница от яденето и тръгнал към обора. След него се надигнали и чорбаджиите, и търговците. И те отишли да видят как Петровото магаре ще яде боб. Мястото около печката се опразнило. Петър това и чакал. Той веднага се настанил на един стол, извадил корав самун хляб от торбата си, отрязал няколко филии и ги сложил на печката да се затоплят и омекнат." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио и съдържа приказката за Хитър Петър - Магаре боб яде ли. ... |
|
|
Златната му чешма никога не пресеквала, то всеки ден си миело ръцете със златна вода и затова всички почнали да го наричат Ковачът със златните ръце."Момчето взело ключовете, отключило всички стаи, изчистило ги добре и стигнало до последните две. Спряло пред вратите им и си рекло: - Тука трябва да има нещо необикновено, щом змеят ми забранява да ги отключвам. Я да видя какво има! Отключило. В първата стая течала чудна чешма - вместо вода от чучура ѝ течало чисто злато. Ратайчето протегнало ръцете си, потопило ги в коритото и те пожълтели. Отключило втората стая. Там намерило прекрасен черен кон. Щом отворило ... |
|
|
Книжката Приказка за бъчвата е поучителна история от автора Ангел Каралийчев."Тъй вървеше, докато бъчвата беше здрава. Но, не щеш ли, веднъж един от обръчите се скъса и дъгите се раздалечиха. Виното изтече и бъчвата се разсъхна. Докато бъчварят се досети да сложи нов обръч, дъгите се разпаднаха. Децата грабната обръчите и ги затъркаляха по улицата, а стопанката изгори дъгите и дъната на хубавата бъчва." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
|
"–Ку-ку, ку-ку, ку-ку - изпя няколко пъти дървеното часовниче над леглото и млъкна. Мама се навежда над Катиното креватче, погалва Катето по бузата и казва: – Спи, детото ми, спи! Едната ръчичка на Катето държи новата кукла Фифи, която вчера заран ѝ подариха, другата е под завивката. Мама угасва лампата и излиза на пръсти. Катината ръчичка се отпуска и Фифи се изплъзва от пръстите ѝ. В стаята е полутъмно. Спи земята, спи стаята, спи Катя, спи Ваньо, спят всички и всичко. Всичко ли? Не, не. Ето виж: тихичко се промъква през прозореца един лунен лъч - син като копринена жица, движи се тук-там и спира до ... |
|
|
"Отишъл си старецът и цяла година ходил насам-натам да пита за крадците. Като се изтърколила годината, той пак похлопал на царските врати. А големците пак били събрани на съвет. – Годината мина - рекъл им старецът, – върнете ми торбата с жълтиците. – Годината мина, но ти, старче, закъсня - вдигнал се пак оня, брадатият. – Аз ти казах да се явиш тука след една година, а ти пристигаш след една година и един ден. Значи, просрочил си. Губиш торбата. Хайде, махай се, че имаме работа. Старецът излязъл вън, почесал се по тила и рекъл: – Право ми казаха хайдутите. Тука са били най-опасните, ония, дето и крадат, и лъжат.& ... |
|
|
"Котаран, щом подушил вареното месо, захванал да мяука, хвърлил се към тенджерата и се заловил да лапа. Горските зверове го гледали уплашено и си шепнели: – Вижте го какъв е страшен! Целият свят е готов да изяде!" Из книгата Пан Котаран е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. Илюстрациите са дело на Альона Топалова. ... |
|
|
"Яхнал дребното си магаре, дядо Пешо се връщал от пазар. Клатучкал се и нещо си тананикал. Като стигнал дървения мост на край селската река, той смахмузил магарето - да мине по-бързо, и го подканил: – Дий, Марко! Засилило се дядовото Пешово магаре, но додето претопурка през моста, подковата на левия му заден крак се закачила на един чеп и се откъртила. Залъщяла върху моста като сребърен полумесец." Из книгата Художник: Галин Георгиев. Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
|
Старите хора е българска народна приказка с поука."Един жесток цар изкарал закон да бъдат погубени всички стари хора. – Каква полза от тях - казал той, – нито орат, нито жънат, нито дърва секат. Само ядат хляб и се пречкат вкъщи. По-добре ще живеем без тях. Запретнали се царските палачи. Всичките стари хора били погубени. Останал само един старец - баща на болярин. Дожаляло на болярина да вземе главата на стария си баща, затуй го укрил на тайно място и го хранел скришом, без да знае никой." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
|
Българска народна приказка с поука."Като чула тия думи, майката пропищяла: – Майчице, какво направих! Просякът ми казваше, че кой каквото прави - на себе си го прави, вярна му беше приказката, добре казваше той, но кой да слуша! И захванала да си удря главата с два юмрука." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
|
Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио и съдържа българска народна приказка, преразказана от Ран Босилек."– Е-е, тя ме боля, преболя, зарасна и съвсем я забравих. Ала тая дума, дето тогава ми рече, никога няма да я забравя." Из книжката ... |
|
|
"Бащата се усмихнал и рекъл: – Ех, момчета, вие сте търсили неволята из пущинаците, а тя била при вас. Самата неволя ви е помогнала да си поправите колата. Поразмислете малко и ще разберете, че съм прав." Из книгата Книгата е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
|
Който не работи, не трябва да яде е част от поредицата Любима детска книжка от издателство Скорпио. Прекрасните илюстрации и адаптирания текст ще въведат малките читатели в чудесния свят на народните приказките."В едно село расла хубава мома Богданка. Тя била едничка на баща и майка. Била много галена. Майка ѝ шетала из къщи, чистела, готвела. Богданка само ходела насам-нататък, нищо не подхващала. Почнали да идват оттук-оттам да я искат за снаха. Майка ѝ на всички казвала: – Наша Богданка не е научена да работи." Из книгата ... |
