Напътствия и идеи за по-спокоен живот. Тази книга предлага едно пътуване в историята, което започва от първото хилядолетие пр.н.е., в търсене на всичко онова, което е казано, написано и завещано от големите умове на човечеството за Душевното спокойствие и Вътрешния мир. Представени са хронологично напътствия на мъдреците от Изтока, откъси от свещени книги, максими от антични философи и афоризми и фрагменти от знаменити мислители и съвременни автори от Древността до наши дни."Създавай, но не притежавай; прави, но не предявявай права; върши си работата, но не трупай, защото само нещата, в които не се вкопчваш, остават ... |
|
|
Най-важната творба на Барух Спиноза е "Етика - доказана по геометричен начин". Върху "Етика"-та, в която е изложено ядрото на философските му възгледи, Спиноза е работил повече от 12 години. Тя е публикувана след смъртта на мислителя от негови приятели. Под етика философите разбират учението как трябва да живеем, за да водим добър живот, както е например при Сократ или Аристотел. За Спиноза етиката означавала морал или изкуството да се живее. Геометричният начин в произведението се отнася до езика или формата на изложението - така, както например Декарт искал да приложи метафизическия метод към ... |
|
|
Трето допълнено издание. ... "Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални ... |
|
|
Богът на Никос Казандзакис не е съществително. Той е глагол. Бог не просто е. Бог се случва. Кратката творба "Аскетика" представлява духовният завет на Казандзакис - един синтез на размислите на гръцкия писател за Бог, за същността на света, за смисъла на живота. Този завет не е нито християнски, нито будистки, въпреки че черпи идеи и вдъхновение от духовните традиции на тези религии. За гръцкия писател "Аскетика" е това, което за Ницше е "Тъй рече Заратустра". Никос Казандзакис сам нарича своята творба: "един крясък, един силен вик... най-трогателният вик на живота ми". В & ... |
|
|
"Реториката" принадлежи към езотеричните съчинения на Аристотел. Това означава, че тя е била използвана от философа при преподаванията му в сравнително тясната среда на перипатетическата школа, докато до широката публика били адресирани т.нар. екзотерични съчинения. Следователно "Реториката" има съществена близост до "Поетиката" (или, за да предадем с по-голяма точност заглавието на оригинала, до трактата "За поетическото изкуство"). Самата проблематика на "Реториката" предполага кръг от читатели и тълкуватели на идеите ѝ, по-тесен от онзи на "Поетиката". ... |
|
|
"Под ред и дисциплина следва да се разбира организацията на армията в присъщите ѝ подразделения, подреждането на офицерите по ранг, поддръжка на пътищата, по които запасите и продоволствията да достигнат до армията, както и контролът върху военните разходи." Сун Дзъ ... |
|
|
През 1818 г. тридесетгодишният Артур Шопенхауер завършва и публикува своето съчинение "Светът като воля и представа". Всичко, което Шопенхауер създава след това - през 72-годишния си живот, е защита, разработка на детайли и подробности, конкретизация на неговото основно произведение. Така че ако има автори на едно произведение, между тях без каквото и да е съмнение попада и Шопенхауер. "Светът като воля и представа" е orus vitae, произведението на живота на Артур Шопенхауер. Сам авторът е гледал на "Светът като воля и представа" като на свое най-представително съчинение, като плод на цялото ... |
|
|
Форма и действителност. ... "Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история" е основният и най-известният труд на Освалд Шпенглер (1880 - 1936) - немски философ историк, един от класиците на философията на културата. Излязла е в два тома след края на Първата световна война (Том 1 - 1918 г., Том 2 - 1922 г.), книгата става сензация и претърпява десетки издания, а интересът към нея не секва и до днес. Освалд Шпенглер отрича идеята за "единна история на човечеството" и отказва да признае Запад за център на световната история, като издига концепцията за типовете култура, които по подобие на ... |
|
|
Книга за всички и никого."Когато Заратустра навърши трийсет години, напусна той своя роден край и езерото на своя роден край и отиде в планината. Там се наслаждава на своя дух и на своята самотност и десет години не му омръзна това. Но най-сетне се преобърна сърцето му - и една сутрин стана той от зори, изстъпи се пред слънцето и му рече тъй: – Ти, велико светило! Какво би било твоето щастие, да нямаше ония, на които светиш!" Из книгата "Великите книги притежават свой живот, който авторът им нито може да измери, нито да предвиди. Те знаят повече от него. Сами творят - те стигат по-далече, отколкото той би ... |
|
|
Митът за вечното завръщане твърди посредством отрицание, че живот, който изчезва веднъж завинаги, който не се завръща, е живот-сянка, живот без тежест, мъртвороден живот, и дори да е бил ужасен, прекрасен, възвишен, неговият ужас, възвишеност или красота не значат нищо. Ако всяка секунда от нашия живот се повтаря безброй пъти, то значи, ние сме приковани към вечността като Исус Христос към кръста. Тази представа е ужасяваща. В света на вечното завръщане върху всеки жест тежи непосилна отговорност. Това е причината Ницше да нарече идеята за вечното завръщане най-тежкото бреме (das schwerste Gewicht). Но ако вечното ... |
|
|
С появата на тома Признанията на плътта преди една година известната по-рано като 3-томна поредица бе допълнена с извадения от архива на Фуко след смъртта му дългоочакван четвърти том. Ето какво пише самият Фуко:"Първоначалният проект на тази поредица от изследвания... беше да се разбере как в модерните западни общества се е конституирало нещо като опит за сексуалността - познато понятие, което обаче всъщност не се появява преди началото на XIX в. Да се говори за сексуалността като за исторически конституиран опит предполагаше предприемане на генеалогия на желаещия субект и връщане не само към началата на ... |
|
|
"Ако човек е презрял робството, той е свободен и сред цяла тълпа господари. Колкото хора, толкова и пороци. Никой не е в състояние да навреди на мъдрия - нему и да помогне никой не може. Няма робство по-позорно от доброволното. Всички сме в един и същ затвор. Лошото се познава по тълпата около него. Велико благо е да има отворени за теб сърца. Никой не обича отечеството си защото е велико, а защото е негово." Из книгата Луций Аней Сенека (4 пр. Хр. - 65 сл. Хр.) е римски философ, писател и политик, квестор, после сенатор и консул, наставник на Нерон, по чиято заповед слага край на живота си. ... |
