Един от най-проникновените римски мислители, стоикът Сенека преживява множество житейски превратности. Но това, което неизменно присъства в писмовните му откровения, е вътрешната потребност да бъде максимално правдив към несъвършенството на човека и да му помага в духовното му израстване. Дали събраното в тази малка книжка действително е най-доброто, написано от него? Нека позволим на вкуса си да определя това. Ала със сигурност подборката от най-бляскавите му философски или чисто битови заключения, извлечена от класиката му Нравствени писма до Луцилий, събужда най-доброто у нас в стремежа ни да сме полезни на другите ... |
|
|
През 1818 г. тридесетгодишният Артур Шопенхауер завършва и публикува своето съчинение "Светът като воля и представа". Всичко, което Шопенхауер създава след това - през 72-годишния си живот, е защита, разработка на детайли и подробности, конкретизация на неговото основно произведение. Така че ако има автори на едно произведение, между тях без каквото и да е съмнение попада и Шопенхауер. "Светът като воля и представа" е orus vitae, произведението на живота на Артур Шопенхауер. Сам авторът е гледал на "Светът като воля и представа" като на свое най-представително съчинение, като плод на цялото ... |
|
|
Защо онова, което наричаме ефективно, всъщност въобще не е ефикасно? Защо позитивните Черни лебеди са по-непредсказуеми от негативните? Кой е най-големият експерт по антикрехкост? В Черният лебед Талеб демонстрира как слабо вероятните и непредсказуемите събития са белязали почти всеки аспект от модерния свят. В Антикрехкост показва, че несигурността всъщност е необходима. Терминът антикрехкост е неологизъм на Насим Никълъс Талеб като противоположност на крехкостта на събитията в живота и в икономиката. Антикрехкост обаче надхвърля понятието за устойчивост - означава, че нещо е толкова стабилно, че може не само да устои ... |
|
|
"Тибетска книга на мъртвите" се отнася към онези съчинения, които учените определят като апокрифна литература. Преданията гласят, че такива книги в повечето случаи са били писани още през VII - IX в., тоест през периода на съществуването на тибетската империя и са били намирани няколко века по-късно. Традицията да се укриват важни и както се твърдяло, трудни за разбиране съчинения, се свързва с името на Падмасамбхава. В Тибет го наричат "велик тантрист", "необикновен магьосник", а традицията да се укриват ценни съчинения, а сетне да бъдат откривани, също има тантристки произход. Сигурно ... |
|
|
"Ваше Величество, моля приемете този скромен дар в духа, в който аз Ви го изпращам. Ако благоволите да го разгледате и прочетете внимателно, в него ще откриете най-искреното ми желание да постигнете онова величие, което съдбата и Вашите качества са Ви отредили." Из книгата Книгата е с размери 11 x 17.5 cm и е част от поредицата Vintage Classic на издателство A&T Publishing. ... |
|
|
Марк Аврелий Антонин (121 - 189 г. сл. Хр.) е последният император от златния век в историята на Рим и последният голям представител на многовековната стоическа философска традиция. Той е от малцината мислители, които не само теоретизират, но и прилагат идеите си на практика, защото живее със съзнанието за мимолетността на съществуването и това го подтиква към непрестанно усъвършенстване. Философията му утвърждава, че в света господства природният разум, животът в хармония с него е единствено правилният, а обществената необходимост и човешката воля трябва да съвпадат, защото иначе човек е обречен. Но същинският му ... |
|
|
Има ли една-единствена истина за развитието на човека? Според Кен Уилбър - не. По увлекателен начин той ни въвежда в своята иновативна идея за четирите "квадранта" на развитие - според нея всяка стъпка в еволюцията на човека включва вътрешно и външно измерение, а всяко от тях има индивидуален и колективен аспект. В "Кратка история на всичко" Кен Уилбър, наричан още Айнщайн на съзнанието, ни повежда на пътешествие през времето и пространството, от дълбините на човешката душа до необята на космоса. Обхващайки невъобразимо дългия период от Големия взрив до навечерието на XXI век, той ни представя ... |
|
|
Трето издание. ... Със своя критически метод Имануел Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. ... |
|
|
Форма и действителност. ... "Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история" е основният и най-известният труд на Освалд Шпенглер (1880 - 1936) - немски философ историк, един от класиците на философията на културата. Излязла е в два тома след края на Първата световна война (Том 1 - 1918 г., Том 2 - 1922 г.), книгата става сензация и претърпява десетки издания, а интересът към нея не секва и до днес. Освалд Шпенглер отрича идеята за "единна история на човечеството" и отказва да признае Запад за център на световната история, като издига концепцията за типовете култура, които по подобие на ... |
|
|
Сборникът лекции обхваща широк спектър от теми като гностицизъм, теософия, източна философия и духовност като цяло. Първата част на книгата се занимава с анализа на сънищата в практическото ѝ приложение, проблемите и целите на съвременната психотерапия, както и теорията за психологическите типове. Средната част разглежда вярванията на Юнг относно етапите на живота и архаичния човек. Той също така противопоставя собствените си теории на тези на Зигмунд Фройд. В последните части на книгата Юнг обсъжда психологията и литературата, както и основните постулати на аналитичната психология, сериозния духовен проблем на ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Извори" на издателство "Изток-Запад". ... "По традиция съчиненията на Аристотел се разделят на две групи: по-малко на брой, които още приживе на философа са били публикувани под формата на папирусни свитъци (това са т.нар. екзотерични съчинения); и повече на брой, във вид на записки, архиви и чернови, които са подпомагали образованието и изследванията, провеждани в Ликейона (това са т.нар. езотерични съчинения). От тези последните една голяма част вероятно не са творения на самия Аристотел, а компилации от лекции, беседи и проучвания, записани от негови ученици. ... |
|
|
Обект на изследване в тази книга са историческо-теоретичните корени на древната и модерна наука за убеждаващата комуникация. Авторката продължава и задълбочава своите интереси към античните автори, но обект на изследване са също и средновековните и ренесансовите мислители, оказали решаващо влияние върху развитието на реториката, реторическите аспекти на историографията, формантите на ораторския стил и реторическия анализ и критика. Книгата е плод на съвкупност от интердисциплинарни подходи, релевантни към съвременното състояние на теорията за убеждаващата комуникация. Читателят ще се запознае с идеите на Аристотел, М. Т. ... |
